Включено в книгата
Оригинално заглавие
Советский полпред сообщает…, (Пълни авторски права)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 1 глас)

Германия съзнаваше опасността от една война срещу такъв силен противник, какъвто беше СССР. Тя още не разполагаше с онези ресурси, които щеше да притежава към 1941 г., завладяла вече много страни в Европа. През 1939 г., когато Хитлер трябваше да решава кой от противниците е по-слаб, с кого войната е по-малко опасна, оказа се, че Германия е готова да воюва с всеки друг, но не и със Съветския съюз. Затова той реши да измени временно политиката си спрямо СССР.

Съветското правителство, дирейки пътища към траен съюз със западните държави, отклоняваше предложенията на Германия за подобряване на отношенията. В резултат на нежеланието на западните страни да сътрудничат със СССР Съветският съюз се оказа в твърде сложно положение: хитлеристите и „мюнхенците“ можеха всеки момент да се споразумеят отново помежду си, като оставят СССР в пълна изолация.

А Берлин действуваше все по-настойчиво. Преговорите, които съветските дипломати водеха по инициатива на германската страна, засягаха главно икономическите отношения. Като правило те бяха съпътствувани от сондажи от страна на Германия за възможни подобрения в политическите контакти.

 

 

Берлин, сряда, 26 юли 1939 година

Юлиус Карл Шнуре, специалист по икономическите въпроси в германското Министерство на външните работи, се срещаше не за пръв път през последните месеци с временно управляващия посолството на СССР в Германия Астахов. Инициативата обикновено беше на Шнуре. Днес той покани Астахов на обед в един от най-хубавите ресторанти.

За последен път, спомня си Астахов, те се срещнали с Шнуре на 17 май. Той имал строги инструкции от Народния комисариат на външните работи: като има предвид англо-френско-съветските преговори, да не дава никакви аванси. Тогава, като изразил задоволството си от това, че германският печат е смекчил нападките срещу СССР, Астахов казал на Шнуре: „В Москва засега още не могат да решат дали това не е временно прекъсване, преследващо тактически цели.“ Шнуре явно бил разочарован от отговора.

Астахов разбираше, че подобни разговори не се водят току-тъй. Берлин активно проучваше почвата за контакти със СССР — както тук, така и в Москва. Народният комисариат на външните работи държеше своя управляващ посолството в течение на политическите стъпки на Германия.

На 20 май по лично указание на Хитлер германският посланик в СССР Шуленбург посети народния комисар на външните работи и му съобщи, че Германия е готова да възобнови икономическите преговори. В отговор на това народният комисар рязко заяви, че цялата тази история с преговорите прилича на несериозна игра, преследваща някакви политически цели. И Шуленбург трябваше да разбере, че съветската дипломация продължава опитите за споразумяване с английското и френското правителство.

Астахов можеше само да предполага колко отчайващо ще подействува на Берлин такъв разговор. И той беше прав. На 21 май заместник-министърът на външните работи Вайцзекер телеграфира на посланика Шуленбург:

Въз основа на резултатите от Вашата дискусия с Молотов трябва да направим следния извод: ние трябва да си седим тихо и да изчакваме дали няма да се появи у руснаците желание да говорят по-ясно.

Но Хитлер и Рибентроп не можеха „да си седят тихо и да изчакват“. На 30 май по указание на Хитлер Вайцзекер покани временно управляващия при себе си.

— Пред нас — каза заместникът на Рибентроп — изниква въпросът за политическите отношения между Германия и СССР като цяло. Знаете, че ние не обичаме комунизма и сме го ликвидирали вътре в страната. Ние не очакваме, че в Москва изведнъж ще обикнат националсоциализма. Но идеологическите разногласия не бива да ни пречат да поддържаме нормални делови отношения.

Астахов, помнейки инструкциите на Народния комисариат на външните работи, беше сдържан:

— В съветското правителство, се е вкоренило — и то съвсем основателно — едно недоверие към политиката на Германия. Вие сами давате повод след повод за това и е трудно изведнъж да се нормализират отношенията. Впрочем аз съм съгласен с Вас. Независимо от идеологическите разногласия такава нормализация е възможна.

След този разговор от Москва не последваха никакви нови указания.

Берлин продължаваше да се активизира. От шифрованите телеграми от Москва Астахов знаеше за всички стъпки на Шуленбург през юни по време на срещите и обедите както в резиденцията му на Чистата уличка, така и по време на разговорите в Народния комисариат на външните работи на Кузнецкия мост. Шуленбург, опитен професионален дипломат, работеше в Москва почти пет години. Когато го назначиха на този пост, си спомни Астахов, злите езици в Берлин говореха, че назначаването на Шуленбург в Москва е показател за точно определена политическа програма именно защото той самият няма такава. Хитлер умишлено изпрати в Москва човек, който нямаше собствени възгледи за съветско-германските отношения и който беше един послушен куриер и нищо повече. Практиката показа, че Шуленбург не проявяваше инициатива и се подчиняваше на правилото, че политиката е изкуство да се извлича възможно най-доброто. И сега, следвайки инструкциите на Хитлер, той се опитваше някак си поне да изглади отношенията между двете страни, защото смяташе, че именно това е възможно най-доброто. Можеше ли да предположи тогава, че точно след две години той, граф Фридрих Вернер фон дер Шуленбург, ще дойде в Кремъл, за да обяви война на СССР, а след още три години, през 1944 г., ще прояви най-сетне собствена политическа инициатива — ще вземе участие в заговора срещу Хитлер, ще се съгласи в случай на успех да заеме поста министър на външните работи, а след неуспешното покушение над Хитлер ще бъде екзекутиран?…

На 28 юни Астахов получи шифрована телеграма: Шуленбург отново е посетил народния комисар и отново е заявил от името на своето правителство, че Германия иска нормализиране на отношенията със СССР. Народният комисар отговорил, че СССР се стреми да поддържа добри отношения с всички страни, включително и с Германия, но, разбира се, при условие, че е налице взаимност.

Съдържанието на всички разговори на Шуленбург със съветските ръководители и на всички инструкции на Берлин до неговия посланик в Москва ставаше известно на Рузвелт: в посолството на Германия в Москва работеше американски разузнавач. Президентът научи и за разговора на Шуленбург с народния комисар. Два дена по-късно, като се възползва от един не съвсем обикновен повод — заминаването на Умански, който смени Трояновски на поста полпред в САЩ, президентът го покани в Белия дом. За 40-минутния разговор с Рузвелт полпредът телеграфира кратко до Народния комисариат на външните работи, като направи уговорка, че поради важността му подробностите ще съобщи в Москва лично. Същността на телеграмата на Умански се свеждаше до следното: според президента войната ще започне след няколко седмици; Рузвелт предполага, че СССР няма да се примири със завземането на източноевропейските и прибалтийските страни, тъй като това ще представлява реална заплаха за Съветския съюз; Япония крои планове за завладяването на Сибир чак до Байкал; а пък САЩ уж нямало да се примирят със заробването на Англия и Франция. Изводът е, че трябва да се създаде „демократичен фронт“ за отпор на агресорите.

… В определения час Астахов пристигна в луксозния ресторант на „Курфюрстендам“.

Портиерът любезно отвори вратата на колата и въведе Астахов в хола, където Шнуре го очакваше. Минаха в отделна стая. След около петнайсет минути по знак на Шнуре келнерите се оттеглиха, като затвориха плътно вратата.

— Мисля — каза Шнуре, — че високото майсторство на тукашния готвач няма да бъде пречка за нашия разговор.

— То може само да го улесни — отвърна Астахов.

— Тогава на въпроса. Бих искал, господин Астахов, отново да се върнем на съветско-германските отношения като цяло.

И Шнуре, без да забравя да долива вино, както подобава на гостоприемен домакин, започна да говори, че между Германия и СССР са напълно възможни — и то много скоро — добри отношения.

— Моето правителство е готово за едно смело споразумение със СССР по всички проблеми от Балтийско до Черно море — завърши Шнуре.

— Господин Шнуре, мога да повторя това, което съм Ви казвал и по-рано: подобряването на отношенията между нашите страни би било извънредно полезно и би отговаряло на взаимните ни интереси. Но това трябва да става постепенно. Германия заплашва Съветския съюз. „Антикоминтерновският пакт“ е насочен срещу нашата страна. Япония, която е вашият съюзник в Далечния Изток, е нажежила обстановката на съветската граница до краен предел. И най-сетне, Мюнхен практически ви е развързал ръцете в Източна Европа. Трябва да разберете, че на нас ни е трудно да повярваме, че политиката на Германия към Съветския съюз се е изменила. Макар че, повтарям, ние сме готови да укрепваме връзките с Германия, както и с всяка друга страна.

— Не е наша вината, господин Шнуре — продължи Астахов, — че отношенията между Германия и Съветския съюз са влошени. Причината за това преди всичко е „антикоминтерновският пакт“ и всичко, което се говореше и вършеше във връзка с това. А ако става въпрос за едно възможно подобряване на отношенията, то, струва ми се, като начало пресата трябва да се въздържа от материали, изострящи положението. Тук има известен напредък, както ние вече отбелязахме с Вас. Вероятно може да се помисли за постепенно възстановяване на контактите по линия на културата.

— За нас е от голямо значение да чуем от вашето правителство — каза Шнуре — преди всичко, че то по принцип признава, че са желателни отношения от нов характер. Но засега няма такива изявления. Напротив, вие водите преговори с англичаните и французите, насочени срещу нас.

— Преговорите в Москва — отговори Астахов — имат чисто отбранителни цели и съвсем не противоречат на установяването на каквото и да е разбирателство с Германия.

Астахов напусна ресторанта със смесено чувство: каква е целта на врага, когато той ти протяга ръка за дружба?

Шнуре беше явно недоволен от резултатите от разговора, макар и да се стараеше да не показва това. Той пак не успя да придвижи работата напред. Пак не изпълни поръчението на Рибентроп.

… След три дена, на 29 юли, Вайцзекер ще телеграфира на Шуленбург в Москва:

От голямо значение е да се изясни, намират ли отклик в Москва изявленията, направени пред Астахов. Ако имате случай да поговорите отново с Молотов, моля проучете неговото отношение. И ако Молотов не бъде така сдържан, както досега, можете да направите още една крачка напред.