Включено в книгата
Оригинално заглавие
Советский полпред сообщает…, (Пълни авторски права)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

От края на 1938 г. до самото начало на Втората световна война Англия водеше тайни преговори с Германия по различни канали с цел постигане на широко споразумение за преразпределяне на света. От такова споразумение бяха заинтересовани най-големите германски и английски монополи. Лондон бе готов да заплати за империалистическата сделка с отказ от гаранциите за независимостта на Полша и други страни в Европа, с проваляне на преговорите със СССР и даже с предателство спрямо Франция. Преговорите се провеждаха по инициатива на британското правителство, което, според думите на Чембърлейн, смятало, че единственото решение на европейския проблем е възможно само по линията Берлин-Лондон. Целта на Хитлер на тези преговори беше създаване на „свещен европейски съюз“ с участието на Англия и Франция против СССР.

 

 

Лондон, четвъртък, 20 юли 1939 година

В скромната си работна стая на „Даунинг стрийт“ 10, съседна на кабинета на министър-председателя, Хораций Уилсън прие стария си познат — чиновника със специални поръчения при Гьоринг Хелмут Волтат. Те се познаваха от 1934 година. Волтат бе пристигнал на конференция по китоловната промишленост. По време на подобна конференция през юни миналата година те се срещнаха и дълго разговаряха. Още тогава Уилсън предложи на Волтат да разширят англо-германското сътрудничество, да уредят колониалния въпрос и се съгласи да признае икономическото господство на Германия в Северна, Източна и Югоизточна Европа. Уилсън всячески се стараеше да убеди Волтат, знаейки, че това ще стигне бързо до Гьоринг и Хитлер, в слабостта на Русия и изгодата от нападението й от страна на Германия. Освен това тогава чрез Волтат той даде на Берлин да разбере, че Англия няма да възразява срещу присъединяването на Судетската област към Райха.

Когато преди два месеца Чембърлейн поръча на Уилсън отново да се срещне с Волтат, помощникът се прояви като още по-силна, макар и външно незабележима личност. Той не само помнеше Волтат, но като фактически шеф на британското разузнаване знаеше всичките му тайни.

Тайният държавен съветник Волтат беше на около четирийсет години. Икономист по образование, той бързо се издигна благодарение на старото си лично познанство с Гьоринг. С капитан Гьоринг се сприятелиха през 1917 г. във Фландрия по време на Първата световна война. След войната техните пътища се разделиха. Гьоринг се зае с политика, а Волтат стана бизнесмен. Често пребиваваше в чужбина, от 1929 до 1933 г. живя в Ню Йорк. След идването на фашистите на власт в Берлин си спомниха за него и му предложиха солидни постове в Министерството на икономиката. През 1936 г. той стана началник-щаб при генералния пълномощник по въпросите на военната икономика — отначало при Шахт, а след това при Гьоринг, който в 1938 г. го назначи на поста чиновник със специални поръчения.

Миналия месец Волтат и Уилсън се срещнаха в Лондон, а сега им предстоеше да продължат разговора. Уилсън бе подготвил документ с подробно разработена програма за преговори, включваща политически, икономически и военни въпроси. След като даде възможност на Волтат да се запознае с цялата програма, Уилсън премина към обсъждането на отделни моменти от нея.

— Нашата крайна цел — каза той — е широка англо-германска договореност по всички важни проблеми, както иска и фюрерът. Ние трябва да потвърдим сключеното в Мюнхен споразумение за ненападение. Това би дало възможност на Англия да се откаже от гаранциите за Полша. Данциг и Полша ще отидат на заден план и ще загубят своето значение.

— Вашите предложения одобрени ли са от британското ръководство?

— Те са обсъдени от влиятелни членове на кабинета.

Волтат разбра, че фактически има работа с правителствени предложения.

— Можем да минем в съседния кабинет — за по-голяма убедителност каза Уилсън — и Вие ще получите потвърждение от министър-председателя.

— Не, не, струва ми се, че това е неуместно — все пак моята мисия има неофициален характер.

— Тогава да продължим разговора. Ние предлагаме да сключим пакт за ненамеса, който ще разграничи сферите на влияние между великите държави, по-специално между Англия и Германия.

Волтат кимна.

— По-нататък — продължи Уилсън, — въпросът за разоръжаването.

— Извинете — Волтат учудено погледна събеседника си, — това в какъв смисъл?

— О, аз искам да подчертая, че става дума не за разоръжаване, а за преговори за въоръженията изобщо — успокои го Уилсън. — Добре съзнавам трудностите, стоящи на пътя на каквото и да било споразумение за ограничаване на въоръженията. Подобно споразумение може да бъде поставено на дневен ред едва след няколко години.

— В бъдеще ще видим — неопределено отвърна Волтат.

— Ние предлагаме също — продължи Уилсън — да провеждаме обща политика в областта на снабдяването на двете страни със суровини и да разделим главните пазари за пласмент. В света има три големи области, в които Германия и Англия могат съвместно да използват силите си — това са Британската империя, Китай и Русия.

— Вие ни предлагате дори да участвуваме в работите на вашата империя?

— Да — отговори Уилсън. — Със собствени сили ние не можем, така да се каже, да обслужим своята империя. А съвместно бихме успели. В резултат на нашето сътрудничество икономическите сили в Европа и в целия свят биха се разгърнали под ръководството на Германия и Англия.

— Съгласен съм с Вас — отговори Волтат, — перспективите са отлични.

— И накрая, колониите.

— Този въпрос представлява особен интерес — отговори Волтат. Той знаеше, че още през февруари английският кабинет бе решил да върне на Германия колониите, загубени след Първата световна война. Но за това още не беше обявено.

— Ние предлагаме съвместна експлоатация на териториите, обхващащи големи области от тропическа и субтропическа Африка.

Уилсън започна да изрежда африканските територии, подлежащи на съвместна експлоатация. След това каза:

— В конкурентната борба против всички промишлени държави поотделно Германия и Англия не могат да постигнат оня икономически подем, който е възможен при сътрудничество между нас. Накрая, мога да кажа, че на дадения етап ние можем да предложим на Германия големи кредити и заеми при изгодни условия.

— Е, какво — каза Волтат, — програмата е много интересна. А може ли германското правителство да включи в дневния ред и други въпроси?

— Фюрерът — каза Уилсън — трябва само да вземе лист хартия и да изброи на него интересуващите го въпроси, а английското правителство ще бъде готово да ги обсъди.

Вечерта Волтат разговаря с министъра на външната търговия Хадсън за плана, представен от Уилсън. След разговора Волтат отпътува със самолет за Берлин. А министърът отиде на прием и след като си пийна порядъчно уиски, разказа на присъствуващите за тайните преговори…

Скандалът ще избухне още на следващия ден. Няколко английски вестници, които бяха против сговора с Германия, ще публикуват откровенията на Хадсън. Френският посланик Корбен ще направи официално писмено заявление пред Халифакс. Чембърлейн и Халифакс ще се опитат да опровергаят сведенията за преговорите в парламента, стоварвайки всичко върху „коварните немци“. В Берлин пресата ще крещи за „коварния Албион“. Макар че името на Уилсън няма да бъде споменато никъде, германският посланик в Лондон Дирксен ще му телефонира и ще му каже, че немската страна не е виновна за изтичането на информацията. Англо-германските преговори ще бъдат продължени. Майски ще съобщи в Москва:

„Личните разговори“ на Хадсън с Волтат в Лондон са засягали възможността да бъдат предоставени на Германия огромни международни заеми до един милиард фунта, ако Хитлер се откаже сериозно от „агресивните си намерения“ (разбирай: ще остави на мира Запада и ще се обърне към Изтока). Въпреки всички официални опровержения Хадсън безспорно е изразил настроението на премиера. Интересно е, че Хадсън остава на своя пост като че ли нищо не е било. Макар че естествена последица от създалото се положение трябваше да бъде оставката му, ако той, както твърди Чембърлейн, е слисал Волтат с твърде сензационните си предложения без неговото знание, на своя глава.

Има достоверни сведения, че чрез неофициални емисари Чембърлейн сега опитва в Берлин възможността за „уреждане“ или поне отлагане изострянето на проблема за Данциг. Това е свързано с парламентарните избори. Съвсем точно е известно, че ръководителите на „партийната машина“, които до преди два месеца не съветваха премиера да се съгласява на избори, без да е сключен пакт с нас, сега смятат, че за победата в изборите ще бъде достатъчно да има „споразумение за Данциг“.

Такива са надеждите и сметките на Чембърлейновата клика. Друг е въпросът в каква степен ще се сбъднат.

В резултат на контактите в Лондон Хитлер ще остане с впечатлението, че Англия в никакъв случай няма да излезе в защита на Полша. Изводът бе, че с Англия, Франция и Полша Германия ще може да се справи поотделно, като започне от най-слабата.

На следващия ден, 21 юли, след разговора между Волтат и Уилсън германското Министерство на външните работи ще заяви, че Данциг трябва да бъде присъединен към Германия без всякакви условия.