Включено в книгата
Оригинално заглавие
Советский полпред сообщает…, (Пълни авторски права)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 1 глас)

През август судетските фашисти предявиха нови искания пред чехословашкото правителство. Хитлеристката агентура провокира кървави стълкновения в граничещите с Германия области на Чехословакия. Хитлер взе решение да приведе в бойна готовност войските до 28 септември.

Съветското правителство заяви: ако се стигне до война, СССР, след като е обещал подкрепа на Чехословакия, ще удържи на думата си.

С надеждата, че ще се измъкне от задължението да помогне на Чехословакия, Даладие твърдеше: Полша и Румъния няма да пропуснат през своите територии съветските войски и следователно СССР не ще може да помогне на Чехословакия. Значи и Франция не трябвало да й помага. Но СССР потвърди намерението си да изпълни договорните си задължения и призова да се въздействува върху Полша и Румъния. В същото време Съветският съюз предложи да се свика съвещание с представителите на съветската, френската и чехословашката армия и съвещание на всички заинтересовани държави, в частност СССР, Англия и Франция.

Осъществяването на тези предложения можеше да предотврати агресията. Но Франция не отговори на тях. Реакцията на Англия бе отрицателна.

 

 

Лондон, неделя, 28 август 1938 година

— Ако бях Ваша жена, щях да сипя отрова в кафето Ви.

— Ако бях Ваш мъж, щях да го изпия с удоволствие.

Тази размяна на язвителни думи между лейди Астор и Уинстън Чърчил бързо обходи лондонските салони. Отношенията между Чърчил и лейди Астор през последните години действително се бяха обтегнали. Но това беше рядък случай, когато информацията се промъкваше извън пределите на имението Клайвден, където се събираха изтъкнатите консерватори от дясното крило и където се решаваха най-важните въпроси на мира и войната.

Лейди Астор беше много богата смахната американка, омъжена за небогат английски аристократ, красив и неглупав, който заемаше второстепенни длъжности.

В Лондон двойката Астор живееше в огромен дом, постоянно пълен с гости. Тук те устройваха закуски, обеди и вечери с покани. У семейство Астор, където се разпореждаше Ненси — първата жена в Британския парламент, се стичаха видни представители на политическия свят. Неспокойната и неуморима лейди Астор обединяваше разнородната публика: запознаваше гостите едни с други, на някого съобщаваше нещо, друг отвеждаше някъде. Отначало някои надути гости бяха шокирани от нейните американски маниери: тя говореше бързо, смееше се високо, тупаше събеседника си по рамото. После свикнаха с това, както свикнаха и с нейните странности: например тя членуваше в религиозната секта, забраняваща ползването на медицинска помощ. Лейди Астор не повика лекари за болната си дъщеря и тя умря. За реклама Ненси обичаше да манифестира пестеливостта си. Говореше се, че тя, която имаше милиони, вечер пред камината кърпела чорапи.

Политическите настроения в салона на семейство Астор с всяка година се изменяха. В началото на 30-те години, след като посети Москва, тя се хвалеше със своята „близост с болшевиките“. Но в края на краищата истинското й лице се разкри. Стана притежателка на политически салон, където се събираха най-върлите консерватори, врагове на Съветския съюз и привърженици на англо-германското сближение. През неделните дни избраните се канеха в извънградското имение на Асторови Клайвден, имитиращо Версай. Това бе цял комплекс от постройки на левия бряг на Темза, на 20 мили от Лондон. Сред тях се открояваше триетажен дворец с балюстради и балкони, южната страна на който гледаше към грижливо поддържана широка алея, заобиколена с триъгълни цветни лехи. Зад алеята започваше гъста гора.

В двореца бе събрана много богата колекция от произведения на изкуството.

Тук се назначаваха и сменяха министри и посланици. Впрочем, именно „клайвденци“ отзоваха неудобния им Фипс от Берлин и назначиха за посланик в Германия свой човек — Хендърсън. Тук се съставяха правителства и се определяше тяхната политическа линия. А когато Невил Чембърлейн, един от лидерите на „клайвденци“, стана министър-председател, ролята на вечерите у Асторови още повече порасна.

Днес у Асторови в Клайвден пристигнаха Чембърлейн, Халифакс, Саймън, Хор, както и Хораций Уилсън, главен външнополитически съветник на Чембърлейн. Като се наобядваха, всички минаха в гостната, мебелирана от ловната къщичка на маркиза Помпадур, която й подарил Луи XV.

— Положението е крайно сериозно — започна Чембърлейн. — Трябва да се спасява мирът. Иначе ние ще се приближим плътно до съдбоносния и непоправим акт от страна на Германия. Тя може да нахлуе в Чехословакия. Единственият начин за предотвратяване на войната е предаването на Судетската област на Германия.

— На кучето трябва да хвърлиш кокал — каза Самуел Хор, — за да престане да лае, макар и за известно време. Но как да стане това?

— Имам план — каза Чембърлейн, като погледна Хораций Уилсън.

На вид Уилсън беше самата почтителност и скромност. Никога не говореше високо, отвращаваше го всичко престорено, живееше в твърде скромна квартира, не заставаше на пръв план по време на официални церемонии. Но събралите се знаеха какво влияние оказва той на Болдуин и на Чембърлейн. Ненаситната си жажда за власт задоволяваше постепенно. Започвайки през 20-те години от скромния пост на постоянен секретар в Министерството на труда, от 1930 г. той стана главен правителствен съветник по въпросите на индустрията. През втората половина на 30-те години, като се опираше на подкрепата на силите, заинтересовани от сговора с Германия, Уилсън придоби огромна тежест, а когато Чембърлейн дойде на власт, той стана негов главен външнополитически съветник, фактически министър на външните работи. Неговият кабинет на „Даунинг стрийт“ 10 беше до кабинета на министър-председателя.

Сега Уилсън с уважение, но без видим интерес слушаше премиера — на друг може би не, но на него вече бяха известни намеренията на Чембърлейн.

— Планът ми — продължи Чембърлейн — се свежда до следното: в най-критичния момент, в последната минута заради спасяването на мира аз лично ще се отправя към Хитлер.

Лейди Астор, ниска, изящна, с леко бухнала тъмна коса, на вид доста по-млада за своите 59 години, скочи. Малкото й подвижно лице, бързите й очи — всичко изразяваше пълен възторг.

— Браво! — възкликна тя.

— Успехът на плана — каза Чембърлейн — зависи от неговата ненадейност. Затова, господа, той трябва да се пази в пълна тайна. В него ще посветим само нашия посланик в Берлин Хендърсън и в нужния момент ще му дадем сигнал, когато аз ще бъда вече на път, а той ще предупреди Хитлер за моята визита. Ние ще се договорим за широко англо-германско съглашение и за уреждане на чехословашкия въпрос.

— Вие искате да отидете при него неочаквано? — попита Саймън. — Той си спомни как преди три години под претекст, че е настинал, Хитлер не прие него и Идън. — Според мен, по-добре е да го предупредите малко по-рано.

— Може и да го предупредим — отговори Чембърлейн. — Надявам се, че моята идея ще му хареса. Господин Хитлер обича да се среща с ръководители на правителства и вероятно безпрецедентната крачка на британския министър-председател ще поласкае неговото тщеславие. Смятам също, че на преговорите ще ми бъде по-лесно да отстраня всякакви съмнения у него за позицията на Англия.

Настъпи тишина. Наруши я Халифакс:

— Единствената алтернатива е да кажем на Хитлер за решимостта на Англия да влезе във войната, ако той нападне Чехословакия. Но оправдан ли е рискът да допуснем война сега, за да предотвратим възможна война в бъдеще? Защо да воюваме с Германия, ако, след като й дадем Чехословакия и я насочим на изток, ще можем да избегнем въвличането ни във война?

— Нещо повече — добави Чембърлейн, — смятам да поставя пред Хитлер въпроса за това, че Германия и Англия трябва да станат два стълба на мира в Европа и крепост срещу комунизма.

— А как ще реагира Париж на Вашия план? — попита Саймън.

— Френското правителство още няма официално решение — отговори Чембърлейн, — но ние имаме сведения, че французите са склонни да решат проблема за Судетската област в рамките на конференция на четирите държави — Англия, Франция, Германия и Италия. Те не мислят за никакви колективни мерки. Те изхвърлят от сметките Русия, както и ние. Даладие казал на нашия посланик, че трябва на всяка цена да се предотврати нахлуването на Германия в Чехословакия, иначе пред Франция ще възникне въпросът за изпълнение на задълженията й. Освен всичко друго ние имаме достатъчно лостове — имам предвид банките на Сити, — за да повлияем на Париж.

— А как да убедим Бенеш да даде Судетската област? — попита Хор. — Нали там са най-важните му гранични укрепления?

— Не мисля, че това ще бъде много трудно — каза Чембърлейн. — Ние ще обещаем на Прага участието на Англия в гаранциите за Чехословакия, при условие че тя стане неутрална държава и съответно се откаже от договорите си за взаимопомощ с Русия и Франция.

— Да — каза Хор, — това ще бъде повратен пункт в развитието на кризата. Наистина Чехословакия ще бъде разкъсана, но мирът ще бъде запазен.

— На мен лично ми е все едно — каза Чембърлейн — дали Судетите ще бъдат в състава на Райха или не.

— Но как ще реагира общественото мнение на такава акция? — продължи Хор. — Какво да се направи, за да не изглежда тя пряка капитулация пред силата?

— Това е вече въпрос на техника — усмихна се Чембърлейн. — Както е казал Шекспир, от копривата на опасностите ние ще извлечем цветовете на спасението. Така и ще представим нашата акция на обществеността.

— Освен това — добави Халифакс — ще съобщим, че всички демокрации в света ни подкрепят. Тези дни американският посланик Джоузеф Кенеди ми каза: „Рузвелт е решил да върви заедно с Чембърлейн. Какъвто и курс да избере Чембърлейн, президентът ще го подкрепи.“

— В края на краищата за широката публика е важно какво ще получим в замяна — каза Чембърлейн, у когото заговори търговецът. — Ако ние донесем англо-германски пакт за ненападение, ако бъде отстранена заплахата за Британската империя, никой няма да ни осъди.

— Вас просто ще Ви носят на ръце — възкликна лейди Астор. — Със своята гениална стъпка Вие ще спасите Европа от болшевизма!

— В края на краищата работата не е в Чехословакия — заключи Чембърлейн. — Войната може да унищожи нещо много по-голямо. Неин резултат могат да бъдат промени в Европа, приятни само за Москва и болшевиките.

— И така, господа — ръката на Халифакс разцепи въздуха, — с бога!

На 15 септември Чембърлейн ще пристигне в Германия да се кланя на Хитлер, който ще поиска предаването на Судетската област на Германия и ликвидирането на договорите за взаимопомощ на Чехословакия с другите страни. Чембърлейн ще се съгласи с всичко. Връщайки се в Лондон, той ще изработи съвместно с френското правителство текста на ултиматума до Чехословакия: да удовлетвори териториалните искания на Хитлер и да скъса договора си със СССР.

На 19 септември сутринта Жорж Боне ще покани при себе си чехословашкия посланик Осуски. След няколко минути посланикът ще излезе от министъра с документ в ръка.

Страшно бледен, потресен от ултиматума, той ще каже на журналистите:

— Господа, пред себе си виждате човек, когото са осъдили, без дори да пожелаят да го изслушат.

Страхувайки се от възмущението на народните маси, президентът Бенеш ще отклони англо-френския ултиматум и ще се обърне към СССР с официално запитване: готов ли е да помогне?

На 20 септември съветското правителство ще даде указание на пълномощния представител в Чехословакия Сергей Сергеевич Александровски:

На въпроса на Бенеш, дали съгласно договора СССР ще окаже незабавна и действена помощ на Чехословакия, ако Франция й остане вярна и също окаже помощ, от името на съветското правителство можете да дадете положителен отговор.

Нещо повече, съветското правителство ще уведоми Бенеш, че ще окаже военна помощ на Чехословакия даже и без участието на Франция, при условие че самата Чехословакия ще се защищава и ще поиска от него помощ. Съветските войски ще започнат да се придвижват към районите за съсредоточаване близо до западните граници. 30 стрелкови дивизии, авиация и танкови части ще бъдат приведени в бойна готовност.

Александровски ще съобщи в Москва:

Непрекъснато имам чувството, че Бенеш хем иска, хем го е страх да приеме съветската помощ. В разговорите с мен той всеки път се хваща трескаво за възможността да помогнем и ме вика тогава, когато получи поредния здрав удар от Англия и Франция. Но щом дойде малко на себе си и започне да си мисли, че е намерил нов дипломатически ход, той веднага проявява значително по-слаб интерес към нас. Не се съмнявам, че този сух педант и изпечен дипломат се надява да постигне максималното за Чехословакия, като се опира на Англия и Франция. На помощта на СССР той гледа като на самоубийствено за чехословашката буржоазия средство за защита от Хитлер. Обяснявам си поведението на Бенеш със същия социален страх, от който са заразени и се ръководят и другите „миротворци“ в Европа.

В 2 часа през нощта на 21 септември английският и френският посланик ще отидат при президента Бенеш. Те ще поискат да приеме всички условия, заплашвайки с изолиране на Чехословакия. В 5 часа сутринта Бенеш ще се съгласи.

На другия ден Чембърлейн отново ще посети Хитлер, който, според сведения на разузнаването, вече ще е в течение на преписката между Лондон, Париж и Прага. Той ще знае, че гостът е готов за нови отстъпки. Почувствувал се господар на положението, Хитлер ще поиска настоятелно незабавно да се определи нова граница на Чехословакия.

— Това е ултиматум! — ще възкликне обезкураженият Чембърлейн.

— Не, не е ултиматум. Това е меморандум — издевателски ще възрази Хитлер. — Но в случай на неизпълнение на тези искания аз ще бъда принуден да търся военно решение на въпроса.

Чембърлейн и Даладие няма да се решат веднага да приемат условията на Хитлер.

На 23 септември вечерта Чехословакия ще обяви всеобща мобилизация. Нейният народ ще е готов да се сражава. Съветското правителство отново ще предложи на Франция да въздействува на Полша и Румъния, за да се осигури пропускането на Червената армия в Чехословакия. Но Западът няма да мисли да помогне на Прага, а за нова сделка. Хораций Уилсън ще отлети за Берлин, за да я съгласува в подробности. Хитлер ще определи Мусолини за посредник. Рибентроп ще му напише текста на предложенията, които дучето ще представи за свои собствени.

Знаейки за настроенията на Лондон и Париж, на 26 септември Хитлер ще заяви в берлинския Шпортпалас:

— Ако до 1 октомври Судетската област не бъде предадена на Германия, аз, Хитлер, сам ще тръгна като пръв войник против Чехословакия.

На 27 септември Рузвелт ще предложи да се свика конференция на заинтересованите държави без СССР. По такъв начин той ще одобри политиката на сговор с фашизма и на изолация на Съветския съюз.

На конференцията на 29 и 30 септември в Мюнхен Хитлер, Мусолини, Чембърлейн и Даладие ще подпишат присъдата над Чехословакия. Главната задръжка в последния момент ще бъде липсата на мастило в разкошната мастилница, което бързо ще донесат.

След процедурата по подписването фюрерът и дучето ще излязат от залата. Едва тогава ще поканят чакащите пред вратата представители на Прага и ще им кажат:

— Това е присъда без право на обжалване и без възможност за внасяне на поправки в нея.

Според Мюнхенското споразумение Судетската област ще премине към Германия, част от територията на Чехословакия ще бъде дадена на хортистка Унгария и панска Полша. В резултат на това страната ще загуби 20 процента от територията, четвърт от населението и половината от мощностите на тежката промишленост, а германската граница ще се окаже на 40 километра от Прага. Рузвелт ще поздрави участниците в споразумението.

На 30 септември в 17 часа полпредът Александровски ще телеграфира в Москва:

Бенеш ме помоли да поставя пред правителството на СССР следния въпрос. Великите държави, дори без да питат Чехословакия, по най-позорен начин я принесоха в жертва на Хитлер заради своите интереси. Чехословакия е поставена пред избора: или да започне война, имайки срещу себе си Англия и Франция, или да капитулира пред агресора. Бенеш иска да знае отношението на СССР към тези две възможности колкото може по-бързо и моли за отговор към шест-седем часа вечерта пражко време.

След четирийсет и пет минути Александровски ще съобщи:

Бенеш не настоява повече за отговор на своя въпрос, защото правителството вече е взело решение да приеме всички условия. Завземането на Судетската област от германските войски ще започне утре сутринта.

Въпреки исканията на своя народ, без да дочака отговор, независимо от нееднократните декларации на СССР за готовността му да се притече на помощ, Бенеш ще капитулира.

В Мюнхен Чембърлейн и Хитлер ще подпишат англо-германски договор за ненападение (аналогичен документ през декември ще подпишат Боне и Рибентроп). Тези обещания на Хитлер са всичкото, което те щяха да получат за предателството. Завръщайки се в Лондон, още на летището Чембърлейн ще се провикне, размахвайки лист хартия:

— Аз донесох мир на нашето поколение!

До началото на Втората световна война ще останат единадесет месеца.