Включено в книгата
Оригинално заглавие
Советский полпред сообщает…, (Пълни авторски права)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 1 глас)

В резултат на японската агресия Китай се оказа в крайно тежко положение. Само СССР го подкрепи като сключи на 21 август 1937 г. договор за ненападение. Този документ показа дружеските чувства на Съветския съюз към китайския народ, готовността да облекчи тежестта на борбата му за независимост. Китай можеше да съсредоточи всичките си сили за отблъскване на агресията, без да се страхува за своя тил. Съветският съюз оказваше на Китай материална помощ, доставяше му оръжие и снаряжение, изпращаше свои военни съветници и доброволци.

Москва гледаше на договора като на стъпка по пътя към организиране на система за колективна сигурност в района на Тихия океан. Западните държави, които косвено поощряваха японската агресия, се отказаха от създаването на такава система.

 

 

Вашингтон, сряда, 20 октомври 1937 година

Американският посланик в Берлин Уйлям Дод караше своята кола по столичните улици, като се насочваше към полпредството на Съветския съюз. Пътят не беше дълъг, но продължителен: налагаше се повече да чака, отколкото да кара, постоянно ставаха задръствания. Работникът на бензиностанцията изглежда бе прав, когато му каза: „Във Вашингтон има шестстотин хиляди жители и седемстотин хиляди автомобила.“

Утре Дод трябваше да отплува за Германия. Но преди заминаването искаше да поговори с Трояновски. По време на редките срещи, когато Дод си идваше в родината, между двамата дипломати се бяха установили добри отношения.

Дод знаеше, че Трояновски е на петдесет години, че е служил в царската армия и е завършил Киевския университет. За революционна дейност по време на царизма неведнъж е бил арестуван, бил е на заточение и в емиграция. След революцията постъпил в Червената армия, после работил в съветски учреждения, а от 1927 г. е пълномощен представител в Япония. Когато бяха установени дипломатически отношения между СССР и САЩ, Трояновски стана първият съветски пълномощен представител във Вашингтон.

При сегашното си идване Дод се заседя повече от два месеца у дома си поради болест. Той се срещна с делови хора, с политици, три пъти разговаря с Рузвелт. Със смесени чувства на учудване и удовлетворение посланикът бе открил, че в Щатите започват да се чуват гласове на противниците на изолационизма. Тези дни в Ню Йорк той присъствува на събранието на една организация, наистина немногобройна. Събрала се бе сериозна публика — видни учени, индустриалци и журналисти. Те настояваха да се използва сила, за да се спре придвижването на японците в Китай, а на немците и италианците — в Испания, и заявяваха, че американският неутралитет не гарантира мира. Но засега правителството не желаеше конфронтация с изолационистите, то не се месеше открито — или не искаше да се меси — в световните работи и спазваше закона за неутралитет.

„Този хитър закон за неутралитет — разсъждаваше Дод. — По време на големите войни в Европа ние винаги сме обявявали за своя неутралитет, но никога не сме го спазвали. Ние не се въздържахме от въоръжена намеса нито в началото на миналия век, в периода на Наполеоновите войни, нито в началото на сегашния, когато се водеше Първата световна война. Преди две години, по време на Итало-етиопската война, ние приехме закона за неутралитет, а в началото на тази година разширихме действието му и върху Гражданската война в Испания. Отказахме на републиканците оръжие, докато Франко го получаваше от Германия и Италия в изобилие. Затова Франко не случайно похвали президента. Хитър закон.“

От разговора си с Рузвелт Дод остана с противоречиво впечатление. Въобще президентът не обичаше да откровеничи. Човек можеше само да се досеща какво си е наумил. Преди две седмици в речта си в Чикаго — крепостта на изолационистите — президентът заяви, че изолационизмът и неутралитетът не са спасение, и призова за установяване на карантина около агресивните страни. Е, на всички е известно, че Рузвелт не приема фашизма. Но останаха безуспешни всички опити на журналистите да узнаят какво конкретно е имал предвид. Как да се разбира неговата реч? Да не е това опипване на почвата, за да се разбере реакцията в страната? Или жест на одобрение, адресиран до други, до онези, които се обявяват против агресията?

„Акциите на Рузвелт — пресмяташе наум Дод — в страната падат. Неговата икономическа програма — «новият курс» — се пука по всички шевове. Изборите през 1940 г. могат да се превърнат в катастрофа за него. При тези условия той не може нито да се сближава с болшевиките, нито да се кара с изолационистите, нито да действува активно в международните работи. Налага се да маневрира. Мнозина във Вашингтон не залагат на световна война, която би довела до отслабването на болшевишка Русия, до унищожаването на едни конкуренти — Германия и Япония, и до подчиняването на други — Англия и Франция. Тук искат да раздухват въглените, за да не угаснат, но за известно време да не им позволяват и да се разпалят. Искат да снабдяват всички с оръжие, самите те да се въоръжават, за да излязат на сцената в най-удобния момент. А дотогава — да не допуснат каквото и да било споразумение на Германия с Англия или на Германия с Русия, иначе всички планове ще пропаднат.“

… Александър Антонович Трояновски, невисок на ръст, слабоват човек, с внимателен поглед изпод гъстите черни вежди, вече чакаше Дод.

Преди всичко Трояновски се заинтересува от мнението на Дод за положението в Германия.

— Животните са единствените щастливи същества, които срещам там — започна откровено Дод. — Докато стотици хора се убиват без следствие и съд, животните се ползват с право на неприкосновеност. Хората не могат дори да мечтаят за това.

Хитлер може да започне война по всяко време — продължи Дод. — Това безотговорно трио в Берлин — Хитлер, Гьоринг и Гьобелс — е способно на всякакво безразсъдство. Мисля, че Хитлер ще започне да се вслушва в гласа на разума само в случай, че всички демократични страни се обединят срещу него. Сега, когато се скалъпва единен фронт на фашизма от Рим до Токио, за Америка, Англия и Франция е важно да се обединят с Русия и направо да заявят на Хитлер: стига!

— Извънредно важно — потвърди Трояновски. — А защо сега, когато се води война в Китай, Западът отхвърля нашето предложение за тихоокеански пакт? Впрочем „отхвърля“ не е съвсем точно казано, по-точно — не приема.

— Става дума за пакт, който би включил и Япония? — попита Дод със съмнение.

— Като начало може и без Япония. За да провали пакта, Япония няма да се съгласи да участвува в него. Но ако Щатите, Англия, Франция, Китай и Съветският съюз сключат помежду си пакт, то може би Япония ще предпочете…

— Или ще бъде принудена — вмъкна Дод.

— Или ще бъде принудена да се присъедини към него — завърши мисълта си Трояновски. — Разбира се, пактът без Япония няма да има голяма стойност, тъй като ние, англичаните, американците или французите, и без това не смятаме да се нападаме един друг. Все пак пактът би демонстрирал солидарността между нас, особено ако в него бъде включена точка за консултации в случай на заплаха срещу един от участниците му. По същество ние с вас, господин посланик, говорим за едно и също — за системата за колективна сигурност. Днес — в Азия, утре — в Европа.

— Аз Ви разбирам, запознат съм с идеята за пакта.

— Разбира се, ние я издигнахме още в трийсет и трета, когато се установяваха дипломатическите отношения. Отначало президентът се отнасяше положително към нея, но сега… Естествено, аз разбирам неговите трудности, свързани с вътрешното положение. Откровено казано, с пакта протакат англичаните.

Трояновски замълча. Той си спомни неотдавнашната беседа с Рузвелт. Останаха с президента насаме — така бе уговорено предварително.

„Господин Трояновски, пактовете не дават гаранции — каза тогава президентът, — не може да им се вярва. Америка не може да влиза в съюзи или нещо подобно. Главната гаранция е силният флот — американски, английски и може би съветски. Ще видим как ще издържат японците на морското съревнование.“

Америка не иска да се обвързва, помисли си Трояновски. Тя иска да наблюдава събитията отстрани и да укрепва своята мощ. Ясно е, че изолационистките настроения са силни, върху тях влияят и антисъветската кампания, и разочарованието от „новия курс“. Но в отношенията й с нас има особени моменти. Не искат да скъсват с нас, поддържат отношения за всеки случай, но без особен ентусиазъм. Даже ако би ни се наложило сега да си сътрудничим, това ще бъде брак по сметка, а не по любов. Изглежда са готови да ни удостоят с честта сами да отблъскваме агресията. И всичко това заради установяване на едно бъдещо съотношение на силите в света, изгодно за Съединените щати.

— А вие — Дод прекъсна мисълта на Трояновски — настоявате именно за пакт за взаимопомощ?

— Ние сме готови да се съгласим и с пакт за ненападение, макар че, разбира се, пактът за взаимопомощ би бил по-действен. И вие трябва да сте заинтересовани от него не по-малко от нас. Границите на СССР са обезпечени с армия в такава степен, в каквато вашите са с двата океана. Но за Америка сега се очертава тройна заплаха. И в Тихия океан — в случай, че бъде създадена огромна японска империя, и в Атлантическия океан — в случай, че победи фашизмът в Европа. И, накрая, в Южна Америка — вие знаете как фашистите са укрепили там своите позиции, особено в Бразилия и Аржентина.

— Да, знам това прекрасно. Немците създават там щурмови отряди. Според някои данни в Южна Америка има около половин милион шурмоваци.

— А там живеят общо около два милиона немци и три милиона италианци, които Хитлер и Мусолини се стараят да използват. В случай, че победи, Франко ще помогне на Берлин и Рим още по-активно да се настанят в бившите испански колонии. Накратко, в резултат на тройната заплаха американците няма да се чувствуват спокойно у дома си.

Дод кимна:

— Надявам се, че президентът разбира това. Но съгласете се, че той не може да се съгласи със сключване на пакт за взаимопомощ. Нашият закон за неутралитет…

— Вашият закон за неутралитет е стремеж да се избегне всякакъв риск, но да се получи цялата печалба. Внесената тази година в него точка „плащай и карай“ разрешава да се продават стоки срещу налични суми и да се превозват. Само не с американски кораби.

— Но тази поправка е все пак известно отклонение от неутралитета. Например в случай на война в Европа ние ще бъдем на услугите на Англия и Франция. Това е предупреждение за Германия.

Като каза това, Дод изведнъж се върна към своите мисли: „Предупреждение за Германия или подтикване на Англия и Франция?“ След пауза той продължи:

— Освен това ние не приложихме закона за неутралитет в Японо-китайската война. Президентът се опасяваше, че това ще удари повече по Китай, отколкото по Япония.

— Да, президентът не видя състоянието на война, тъй като Япония официално не беше я обявила на Китай. Но по коя страна ще удари повече, това не знам. Ако вносът на американски стоки в Япония бъде прекратен, войната ще спре. Наистина отношенията на Америка с Япония ще се обтегнат до краен предел…

— Като бивш посланик в Япония Вие, господин Трояновски, се ориентирате по-добре от другите в далекоизточните проблеми. Но, надявам се, няма да отречете, че неотдавнашната приятелска визита на ескадрата от наши военни кораби във Владивосток е положителна и смела стъпка, като се има предвид сегашната обстановка в Далечния Изток.

— Ние оценихме високо това. Но все пак е жалко, че работата не отива по-далеч от демонстративни жестове.

— А речта на президента в Чикаго с призив за установяване на карантина около агресорите? Нима това не е достатъчно сериозно?

— Това е сериозно — каза Трояновски, — но какви ще бъдат следващите стъпки? Ние ще съдим по реалните действия.

На следващия ден Дод ще се отправи за Германия. Но скоро ще бъде отзован по-рано от определения срок, понеже чиновниците от Държавния департамент ще решат, че не си струва да се държи в Берлин антифашистки настроен посланик.

Две седмици след разговора с Трояновски с участието на Дод в Брюксел ще се открие конференцията на 19-те държави, която ще обсъди въпроса за японската агресия в Китай. Съветското правителство ще поиска да се наложат санкции на Япония. Но конференцията ще осъди само морално Япония и ще се ограничи с добри пожелания по адрес на Китай. САЩ и Англия ще се опитат да предизвикат съветско-японска война, като се постараят да убедят СССР да тръгне срещу Япония: войната в такъв случай щяла да завърши и Токио щял да отстъпи.

Потьомкин, представляващ Съветския съюз в Брюксел, ще съобщи в Москва:

Конференцията бе закрита в атмосфери на капитулация пред Япония и явна подготовка за съглашение с нея. Ръководна роля в това играят англичаните които се позовават на невъзможността да постигнат нещо положително от Америка. Американците пък започнаха да разпространяват слухове, че англичаните вече уж водели преки преговори с Япония. В действителност, изглежда, че Англия, Америка и Франция съвместно опипват почвата в Токио за споразумение. Никой не говори сериозно за колективна помощ на Китай. Англичаните направо ни заявиха, че това е частна работа на заинтересованите държави. Нашата тактика на сдържаност се оказа единствено правилна. Като не успяха да насъскат СССР да се бие с японците, държави като Англия предпочитат за сметка на Китай да се споразумеят с Япония, която даже в очите на своите капиталистически съперници, в това число и „великите демокрации“, си остава един от факторите в борбата срещу СССР и комунизма.

Три дена след откриването на Брюкселската конференция, на 6 ноември, Мусолини ще постави в Рим своя подпис под „антикоминтерновския пакт“. Така ще бъде оформен окончателно итало-германо-японският агресивен блок.

Поощрявайки агресията, Западът фактически ще стане помагач на японските милитаристи в тяхната завоевателна война в Китай. Само СССР ще продължи да оказва политическа подкрепа и разнообразна помощ на китайския народ в борбата против агресорите. Съветският съюз наскоро ще предостави на Китай два кредита по 50 млн. долара всеки и заем на същата сума. След година той ще му даде още един кредит в размер на 150 млн. долара. В рамките на тези кредити СССР ще достави на Китай в продължение на две години около шестстотин самолета, сто оръдия и гаубици, над осем хиляди картечници, както и транспорт, снаряди, патрони и други военни материали. Над три хиляди и петстотин съветски военни специалисти ще се отправят в Китай.

СССР отново ще предупреди света за опасните последици от излишната снизходителност към агресията. В Обществото на народите съветският представител ще заяви:

— На азиатския материк без обявяване на война, без всякакъв повод и оправдание една държава напада друга — Китай, наводнява го със стохилядни армии, блокира неговите брегове, парализира търговията му. При това ние се намираме само в началото на тези действия. В Европа друга държава — Испания, е обект на нашествие вече втора година.

Трояновски ще напише до Москва:

Няма съмнение, че събитията в Етиопия, Испания и Китай са начало на голяма война, че са част от огромен стратегически план, заплашващ сериозно Англия, Франция и Съединените щати. Но хората в тези страни не мислят за утрешния ден, треперят за кожата си и са готови да понесат всичко. За да се раздвижат тези хора, очевидно не е достатъчно превземането на Пекин, Шанхай, Нанкин, а може би и на Кантон; необходимо е японците да са насочили вниманието си към Холандска Индия, Британска Индия, Индокитай, а може би и към Филипините, а немците да са завзели Чехословакия и Австрия и да са извършили мобилизация на границата на Франция и италианците — да са заграбили Египет, а Южна Америка открито да е застанала на страната на фашизма — едва тогава мъдреците от демократичните страни ще разберат каква съдба ги очаква в случай, че фашистките агресори успеят.

С нашата външна политика ние направихме много, за да подкрепим прогресивните елементи в целия свят, включително и в Съединените щати. Не трябва да изпускаме и най-малките възможности, за да печелим на своя страна симпатиите на различните групи в САЩ, разбира се, без да се отказваме от нашите основни интереси. Войната в края на краищата все пак ще дойде и ние трябва да си осигурим по-добри позиции във всички страни в тази решителна схватка.