Включено в книгата
Оригинално заглавие
Советский полпред сообщает…, (Пълни авторски права)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 1 глас)

Плановете на японските милитаристи да разширят и укрепят своите позиции в Китай, за да ги използват след това за нападение срещу СССР задоволяваха западните империалистически държави. Те отдавна се промъкваха към Китай, който представляваше гигантски пазар за пласмент и източник на суровини. А сега за управляващите кръгове в Англия и САЩ се появи възможност с ръцете на японските милитаристи да разгромят националноосвободителното движение в Китай и да превърнат страната в плячка за американския и английския капитал.

Правителствата на западните държави поощряваха намерението на Токио след разправата с Китай да нападне СССР. Войната с Япония щеше да отслаби Съветския съюз, а Япония щеше да бъде отстранена като конкурент. В резултат на това Далечният Изток и Югоизточна Азия щяха да се паднат на монополите на САЩ и Англия, които щяха да заздравят позициите на капитализма в тези райони.

 

 

Лондон, четвъртък, 1 юли 1937 година

Как само не наричаха 70-годишния собственик на крайградското имение, при когото дойде Майски — „лъв“, „хитра лисица“, „малък валийски вълшебник“, „оратор № 1“. Той беше ловък стратег и един от създателите на Версайския договор. В. И. Ленин го характеризира като „един от най-опитните, извънредно изкусни и способни вождове на капиталистическото правителство“, „специалист по баламосване на масите“.

Всичко това се отнасяше за сина на учител, който премина пътя от провинциален адвокат до министър-председател на Великобритания. Всичко това се отнасяше за яростния антикомунист, един от вдъхновителите на империалистическата интервенция и в същото време инициатор на отменяне блокадата на Съветска Русия през 1920 година.

Всичко това се отнасяше за държавния деец на Запада, първи признал де факто Съветска Русия и сключил с нея търговски договор през 1921 г., но опитал се да я зароби икономически през следващата година на конференцията в Генуа.

Всичко това се отнасяше за мастития лидер на силната някога Либерална партия, която се разпокъса и фактически слезе от сцената. Но нейният лидер все така се бореше със своите противници-консерватори. И когато консерваторите се обявиха за врагове на СССР, той не изпусна случая от скамейката на опозицията да ги атакува за това.

Всичко това се говореше за политика, който след започване интервенцията на фашистите в Испания и с увеличаване на заплахата от война стана привърженик на сътрудничеството със СССР в организирането на колективен отпор на агресията.

Резките поврати в политическата му биография се обясняват с много причини. Той беше гъвкав, но тази гъвкавост често се превръщаше в безпринципност. Той беше настойчив, но неговата настойчивост понякога се превръщаше в инат. Той можеше да види главното, като отхвърляше второстепенното, но неговата проницателност бе ограничена в класови рамки.

Той беше член на парламента от 1890 г. и един от най-големите и влиятелни политици на Великобритания, с остър като бръснач език, необикновено подвижен, здравеняк, нисък на ръст, с шапка от побелели коси и с побелели мустаци; облеклото му говореше за отличен вкус. Казваше се Дейвид Лойд Джордж.

Като се здрависа с Майски и играейки си с пенснето, висящо на черно шнурче, той го покани да се поразходят по алеите на парка. Отначало те обсъдиха положението в Испания и работата на Комитета по въпросите на ненамесата. Майски се заинтересува какво мисли Лойд Джордж за вероятните стъпки на британското правителство.

— Правителството ли? — Лойд Джордж даже се възмути. — Нима това е правителство? Това е сбирщина от посредствени хора, купчина безнадеждни сополанковци! Нима у тях има воля, мъжество, умение да пазят нашите интереси? Те получиха от прадедите си богато наследство, но много лошо се разпореждат с него и аз се страхувам, че ще го разпилеят. Всички те са жалки страхливци.

— Въобще сега — подхвърли Майски — на Запад не се виждат големи хора.

— Вие сте напълно прав — подкрепи го Лойд Джордж. — Къде са те, големите хора? Май че можем да се похвалим с Рузвелт. Той знае какво иска и умее да постига това, което иска. Но Рузвелт е далеч и не иска да се меси в европейските работи.

— Е, може да не се меси открито — каза полпредът, — и все пак е на нечия страна.

— Аз казах, че Рузвелт знае какво иска — усмихна се Лойд Джордж. — Той е голям човек. А тук, в Англия и във Франция, няма такива хора. Какво струват всички тези болдуиновци, чембърлейновци и блумовци? Налага им се да имат работа с Хитлер и Мусолини. Тези фашистки диктатори съвсем не са глупаци. Те са направени от грубо тесто и действуват с груби методи: със сила, нахалство и заплахи. Нима нашите министри могат да разговарят с тях, нима те са способни да отстояват нашите интереси? Каква глупост! Ако Уинстън Чърчил беше министър-председател, той би съумял да застави диктаторите да се съобразяват с него.

— Изглежда, че сега шансовете му да оглави правителството са малки.

— Чембърлейн просто се бои до смърт от него. Затова с Хитлер и Мусолини разговарят сополанковци. Можете ли да си представите какво се получава, когато, да кажем, Идън разговаря с Мусолини? Разбира се, че Мусолини ще го надвие. Така стана и по време на Итало-етиопската война. А вашият Сталин е съвсем друга работа. Това е решителен човек с твърда ръка; той може да отблъсне натиска на Хитлер и Мусолини. А у нас е жива мъка. Да вземем даже Чембърлейн; това е тесногръд, ограничен човек. Истинска риба със студена глава. А по своята психика това е провинциален фабрикант на железни кревати!

Друг можеше и да не знае, но Лойд Джордж знаеше колко струва Чембърлейн. Преди двайсет години Чембърлейн, консерватор от знатен произход, бе пробутан на поста министър по набиране на армията в коалиционното правителство на Лойд Джордж, където бързо и успешно обърка работите. „Лъвът“ разбра, че са му пробутали бездарник, и след половин година го изгони с трясък. И ето сега през май 68-годишният Невил Чембърлейн смени пенсиониралия се Болдуин на поста министър-председател. Това не беше неочаквано: той отдавна се ползваше с голямо влияние в Консервативната партия и по традиция, като министър на финансите, се смяташе за главен претендент за поста министър-председател.

… Знаменитият британски политик и дипломат Джоузеф Чембърлейн от двата си брака имаше двама сина — Остин и Невил. Положението в обществото и връзките на бащата им откриха пътя към висшите сфери. Остин, когото бащата готвеше за политическа кариера, в течение на трийсет години заемаше министерски постове, като през 20-те години в продължение на пет години бе министър на външните работи в правителството на Болдуин. По-малкия си син сър Джоузеф смяташе за съвсем неподходящ за политик и реши да го провери на търговското поприще. Невил и тук не се изяви. Тогава бащата го насочи по административна линия, където той стигна до кмет на Бирмингам. След това последва провала при Лойд Джордж.

Но след оставката на „лъва“ звездата на Чембърлейн започна бързо да изгрява. Посредствеността, случайно издигната до върховете на властта, повярва в своето величие. А къде да го прояви, къде да задоволи своята суетност, ако не на полето на външната политика! И Чембърлейн, като пренебрегна съвета на доведения си брат, който му казваше: „Невил, трябва да помниш, че нищо не разбираш от външна политика“, именно на нея отделяше цялото си внимание. В основата на своя курс той постави омразата към Съветския съюз и активното „умиротворяване“ на агресорите. Ограниченият и самонадеян човек се настани на „Даунинг стрийт“ 10 в един от най-отговорните моменти от историята. Британската управляваща класа не можа да предложи по-добър. И по-лош не можеше да предложи…

— Съвсем точно ми е известно — продължи Лойд Джордж, — че генералният план на Чембърлейн се свежда до следното: за една година да постигне помирение с Германия и Италия и да подпише „пакта на четирите“. За Централна и Югоизточна Европа Чембърлейн е готов да се задоволи с неопределените обещания на диктаторите за ненападение.

— А Съветският съюз? — попита Майски.

— Според неговия план вашата страна е изключена от европейската комбинация и е предоставена сама на себе си. Като постигне всичко това, Чембърлейн ще направи избори и ще каже на избирателите: „Проблема за европейското успокояване реших аз! Сега всичко е наред, гласувайте за консерваторите!“ Той ще победи и ще остане още пет години на „Даунинг стрийт“ 10.

— А той се надява — каза Майски, — че пактовете и обещанията ще задоволят агресорите?

— Там е работата! — възкликна Лойд Джордж. — Чиста наивност е да си въобразяваш, че можеш да опитомиш фашистките диктатори с хубави думи. Те са кръвожаден народ и искат месо.

— Но осъществяването на неговите планове не зависи само от него. А вашите съюзници! А Франция?

— В Париж едно след друго идват на власт слаби и страхливи правителства — Делбос, Даладие, Блум и сменилият го Шатон… Париж подценява своите възможности и угодничи пред Лондон. Но Барту бе съвсем друг човек. Той знаеше как да разговаря с английските министри. Тогава не Париж вървеше след Лондон, а Лондон се влачеше след Париж.

— Франция се държи странно по испанския въпрос — отбелязва полпредът. — Нали ако победи Франко, тя почти по всичките си сухопътни граници ще бъде обкръжена от фашистки държави.

— Тогава тя е загубена — произнесе Лойд Джордж. — Не разбирам как французите могат спокойно да гледат на заграбването на Пиренейския полуостров от италианците и немците.

— И в същото време Париж превръща в къс хартия френско-съветския договор.

— Вместо всячески да укрепват този договор — Лойд Джордж все повече се горещеше, — те се срамуват от него. Пълно безумие! Кой може да спаси Франция в случай на война с Германия и Италия? Не Англия, а само Русия. Англия е в състояние да помогне на Франция само с морска блокада и с въздушния си флот, но не и със сухопътна армия, каквато по същество тя няма. А победата над Германия ще реши голямата сухопътна армия. Такава армия има само Русия. Но тъкмо с Москва французите не искат да укрепват отношенията си.

— А Вие смятате, че войната скоро ще започне? Какви са Вашите впечатления от миналогодишното посещение в Германия?

— Разговарях дълго с Хитлер. Той е откачил на темата комунизъм. Всеки път, когато Хитлер споменеше комунизма и комунистите, веднага ставаше невменяем, лицето му внезапно се изкривяваше, очите му пламваха, а устните му се свиваха конвулсивно. Едва ли не с пяна на уста крещеше за комунистическата опасност. Според мен той действително вярва в мисията си — да спаси цивилизацията и да смаже комунистическата хидра.

— Не говорихте ли с Хитлер за проблемите на европейския мир? — попита Майски.

— О, да. Той непрекъснато ме убеждаваше в своето миролюбие. Хитлер приведе такъв аргумент: на Германия бяха нужни повече от четирийсет години, за да създаде могъща армия, каквато имаше преди Първата световна война. А на него за превръщането на райхсвера в боеспособна, крупна армия ще са нужни двайсет години. Оттук той направи извода: какъв смисъл има за него да започне война по-рано?

— Изглежда той наистина Ви е убедил в своето миролюбие!

Майски наостри уши: нима такъв влиятелен човек като Лойд Джордж иска да мине на страната на „умиротворителите“?

— Според мен, в съображенията на Хитлер има частица истина. Той ми разреши да пътувам, където искам, и да гледам, каквото искам. Пътувайки с кола из Бавария, се натъкнах на големи военни учения и отблизо можах да видя германската армия.

— Е, и?

— Не мога да кажа, че тя ми направи силно впечатление. Наистина във въоръжението има безспорни успехи. Но човешкият състав ме порази със своята второкачественост — войниците дребни, слаби, някакви хлапета.

— Хлапетата бързо възмъжават — подхвърли Майски.

— Разбира се — продължи Лойд Джордж, — но за тяхната физическа подготовка и дисциплина има още да се желае. Чувствува се голям недостиг на офицери. Не, сегашната германска армия още не е онова, с което може да се поеме рискът на една голяма война. Аз съм виждал старата германска армия; армията на Хитлер е твърде далеч от нея. Мисля, че Хитлер е прав, когато говори, че ще му е нужно още много време, за да приведе армията в състояние на истинска бойна готовност. Двайсет може би не, но десет години със сигурност. Дотогава той едва ли ще се реши да нападне Франция, нас или Русия.

— Не съм съгласен с Вас. Първо, Вие давате на Хитлер десет години, но ако той понатисне, този срок може да се съкрати двойно, че и тройно. Второ, допускам, че неговата армия още не е готова за голяма война. А какво е положението с малката война? Например с Австрия, Чехословакия, или Полша? Нали между другите си цели в „Майн кампф“ Хитлер говори за заграбване на жизнено пространство на изток — Полша, Прибалтика…

— Там няма нищо подобно! — възкликна Лойд Джордж. — Аз съм чел „Майн кампф“.

— Трябва да е в превод на английски?

— Да.

— А аз в оригинал — там има всичко. А в преводите на английски и френски най-отвратителните места са съкратени. За да не плашат.

— Дяволска работа!

— Мисля — продължи Майски, — че сегашната германска армия е напълно готова да проправи път на Хитлер на Изток. Кой може да му попречи? Само великите държави. А ще се намесят ли Англия и Франция? Опитът от последните години ме настройва скептично.

— Да, ако въпросът се постави така, Вие сте прав — съгласи се Лойд Джордж. — Системните отстъпки пред агресорите само разпалват техния апетит и ги правят по-смели. Като свикна със страхливостта на западните демокрации, в един прекрасен ден Хитлер наистина може да рискува и да извърши някаква авантюра срещу Австрия или Чехословакия. Като си прави сметка, че и това ще му се размине, както му се разминаха и много други неща.

— Може да рискува, — добави полпредът, като си помисли: „Особено ако му съдействува английската дипломация.“

Майски получи телеграма от Москва, от Владимир Петрович Потьомкин, който след Париж неотдавна бе назначен за заместник-народен комисар на външните работи. В нея се казваше:

Съобщенията на редица наши пълномощни представители говорят за активизиране на английската дипломация в страните от Централна и Югоизточна Европа в полза на Германия и против СССР. В частност, чрез посланика си в Прага английското правителство е възобновило натиска си над чехословаците, склонявайки ги към отстъпки, които уж били необходими за помиряването на Чехословакия с Германия. Потвърждават се и сведенията за опитите на англичаните да дискредитират френско-съветския и чехословашко-съветския договор. Има данни, че англичаните подкрепят идеята за създаване на изолиращ пояс от неутрални държави край нашите западни граници. Молим внимателно да се следи тази дейност и да ни информирате.

— Но ако смятате, — продължи Лойд Джордж, — че като си проправи път на изток, както Вие казахте, Хитлер ще тръгне срещу Русия, Вие грешите. Русия е непобедима. Нейното географско положение е великолепно, населението й е многобройно: то расте бързо и се развива качествено. И по-рано русите бяха много способен народ във всичко, с което се захванеха — в литературата, изкуството, науката. А сега, като дава всички възможности на масите за образование и култура, вашето правителство увеличава тяхната сила и творчески възможности поне четири пъти. По-рано на русите не им стигаха деловитост, дисциплина и организираност. Сега те се учат успешно на това. Природните и промишлените ресурси на Русия са огромни. Фактически тя почти не зависи от останалия свят. Тъй като съзнава вашата сила, Хитлер даже и не мисли сериозно за някакъв поход срещу Русия. А японците не са страшни за вас. Самите те прекрасно разбират това и вероятно ще предпочетат засега да се занимават с Китай.

— Като се споразумяха предварително с вашето правителство — добави Майски.

— Имате предвид визитата на търговската им делегация и преговорите на Идън с японския посланик?

— Точно така — каза полпредът. — Смятам, че в Токио са разбрали, че не трябва да се противопоставят на всички държави. Даже Германия се отнася отрицателно към японските планове за нова агресия в Китай. Нещо повече, в армията на Чан Кайши служат немски военни съветници. Но всичко това е понятно. Английските капиталовложения в Китай се оценяват на около милиард и половина долара, Германия е на второ място. Заграбването на Китай от Япония не носи нищо добро нито на Лондон, нито на Берлин. Освен всичко друго за какво му е на Хитлер съюзник, който ще затъне в Китай?

— И така — гласно разсъждаваше Лойд Джордж, — сегашната японска цел е Китай. А по-нататък? Русия?

— Някои много се надяват на това. Засега става дума за Китай. Без милостивото разрешение на Лондон в Токио няма да рискуват да заграбят цял Китай. Така или иначе, японците имат тесни връзки с английския бизнес, те много зависят от пазарите за пласмент и източниците на суровини във вашите колонии и от английските кредити. Япония се бои да настъпи сега крака на британския лъв.

— Дявол да го вземе — Лойд Джордж почервеня. — Засега тя се страхува. Но като глътне Китай… Ако тя не се нахвърли на Русия, а на нашите колонии? Тези сополанковци сега делят с японците сферите на влияние в Северен Китай, знам това сигурно. Даже Идън обеща на японския посланик огромни дългосрочни кредити на изгодни условия.

Майски следеше разговора с напрегнато внимание. Думите на Лойд Джордж потвърждаваха информацията за англо-японските преговори в Лондон, с която той вече разполагаше. Това бе крайно важно.

— Но Идън буквално тези дни ме увери — каза полпредът, — че ако Англия някога се договори с Япония за някакво споразумение, то няма да бъде за сметка на Китай или Съветския съюз. За съжаление, той не каза нищо конкретно за Тихоокеанския пакт за взаимопомощ. Този въпрос уж се бил разработвал във Форин офис, но не бил от особен интерес за тях…

— Тихоокеански пакт — машинално повтори Лойд Джордж, като продължаваше да си мисли за нещо свое. — Японците ни предлагат да признаем техните специални права в Северен Китай срещу сътрудничество с Англия в Централен и Южен Китай. Те обещават да не създават никакви пречки на нашите интереси…

— Гаранциите?

— Какви гаранции, дявол да го вземе! — избухна Лойд Джордж. — Те твърдят дори, че не се стремят към заграбване на Северен Китай, но в такива мъгляви форми, че това съвсем не ги задължава. Ще пообещаят и с това ще облекчат грехопадението на нашето правителство. Ако тези сополанковци сега дадат на японците Северен Китай, след това нищо не може да спре Япония. Тя ще удари по нашите колонии в Азия. Това ще бъде крахът на великата империя.

… След една седмица, на 7 юли, край Пекин при моста Лугоуцяо ще изчезне един японски войник. Използвайки случая като повод, Япония ще започне война за заграбване на цял Китай, за да превърне неговата северна част в база за борба против СССР. За кратко време тя ще завладее най-важните търговско-промишлени центрове — Шанхай, Тянцзин и Пекин.

Наистина, скоро ще се изясни, че войникът не е изчезнал, а само се е отлъчил за по-дълго време, защото изял твърде тлъста патица. Но това вече нямаше да има никакво значение.