Включено в книгата
Оригинално заглавие
Советский полпред сообщает…, (Пълни авторски права)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 1 глас)

Япония, чиито войски през 1931 г. окупираха Манджурия и Североизточен Китай, търсеше сближение с Германия. Като планираха агресията си, японските милитаристи разбираха, че сами не ще могат да победят в Далечния Изток. Провалът на въоръжените им нападения срещу МНР през 1935–1936 г. потвърди това. През март 1936 г. СССР сключи договор за взаимопомощ с МНР, който предотврати войната на Япония против Монголия.

Стремежът на Токио и Берлин към съюз бе взаимен. С помощта на такъв алианс Хитлер би могъл да застраши интересите на САЩ, Англия и Франция в Далечния Изток. На 25 ноември 1936 г. бе подписан „антикоминтерновският пакт“ — таен военен съюз между Германия и Япония. Споразумението за борба против Коминтерна бе пропагандно прикритие. Оформянето на „оста Берлин-Токио“ доведе до ново изостряне на съветско-японските отношения.

ЦК на БКП (б) и съветското правителство внимателно следяха събитията в Далечния Изток. СССР се стремеше да не допусне каквито и да било поводи за конфликти с Япония и многократно предлагаше да сключи с нея пакт за ненападение. Но тези предложения биваха отклонявани.

 

 

Токио, четвъртък, 15 април 1937 година

Константин Константинович Юренев шеста година работеше като полпред в Япония, където смени Трояновски на този пост. Неговата дипломатическа кариера започна през 1921 година. Тогава той, 33-годишен болшевик с голям опит в революционната и партийната работа, член на партията от 1905 г., бе назначен за полпред на РСФСР в Бухара. След една година го изпратиха полпред в Латвия, където работи две години. След това той бе полпред последователно по две години в Чехословакия, Италия и Иран. Преди назначаването му в Япония Юренев представляваше Съветския съюз в Австрия пет години. Богатият опит му помагаше да се ориентира в замислите на японската политика, макар че тук бе по-трудно, отколкото на всички предишни дипломатически постове.

Миналата година и без друго сложното положение в Япония се изостри още повече. Тогава се активизираха групировките, които възнамеряваха да формират правителство от военни и да установят фашистки режим. През февруари 1936 г. след метежа на реакционната организация „млади офицери“[1] на власт дойде правителството на Хирота, свързано с най-шовинистичните кръгове. Програмата на новия кабинет отговаряше изцяло на исканията на военните. Сумите за преки военни разходи представляваха над 40 процента от бюджета на страната.

Полпредът съобщи в Москва:

Огромният военен бюджет, нечуваният ръст на военните поръчки, превишаващ производствената мощ на индустрията, и увеличаването на пасивното салдо в търговския и платежния баланс предизвикаха рязко повишаване на цените на суровините и на всички останали стоки. Буржоазията бърза своевременно да прехвърли тази тежест върху масите. Покачването на цените и общото поскъпване на живота ускоряват темпа на инфлацията и задълбочават нейните вредни последици. Засилва се сред широките кръгове опозиционното настроение срещу правителството на Хирота, което играе по свирката на военните.

Правителството на Хирота бе разработило стратегическият план за агресия под названието „Основни принципи на националната политика“, чиято крайна цел бе установяването на японско господство в Далечния Изток и Югоизточна Азия. В него бе набелязано да се разшири експанзията, да се завоюват огромни територии от СССР, Китай и други страни, да се увеличи контингентът на войските, разположени в Манджоу-Го и Корея, за да се нанесе удар срещу съветския Далечен Изток. Една от основните задачи бе създаването на военноморски флот, по-силен от американския. И накрая правителството на Хирота подписа „антикоминтерновския пакт“.

Една седмица преди това Юренев разговаря с министъра на външните работи Арита за тайно готвения японо-германски договор. Народният комисариат на външните работи съобщи на Юренев както съдържанието на самия договор, така и неговите тайни клаузи. Москва узна всичко това от донесенията на разузнавача Рихард Зорге.

— Поръчано ми е — каза тогава Юренев — да изясня спешно дали отговарят на действителността циркулиращите сведения за японо-германското споразумение.

— Зная за тези слухове — отговори министърът, — но всичко това не е вярно. Япония се страхува от разпространяване на комунизма в своята страна и взема мерки вътре в нея. Ние сметнахме за нужно да се договорим с онези държави, пред които също е възникнала опасност от страна на комунизма. Конфиденциално мога да Ви съобщя, че сега се водят такива преговори, но не мога да кажа с коя държава без нейното съгласие. Съжалявам много. Но Ви уверявам, че не става дума нито за съюз, нито за взаимна помощ. Никой договор няма да бъде насочен против Съветския съюз. Той може да бъде насочен само против Коминтерна. Нашата политика по отношение на Съветския съюз ни най-малко не се е изменила.

— Но, господин министър — каза Юренев, — всички разбират, че създаването на „антикоминтерновския пакт“ е насочено против СССР. А Коминтернът е независима международна организация, за която ние не носим отговорност.

— Щом Коминтернът е международна организация — отговори Арита, — на нея също трябва да се противопостави международна организация и международни полицейски мерки против комунизма. Япония не си поставя задача за спасяването на целия свят от комунизма, както прави това Германия. Ние имаме само едно желание — да спасим Япония и Азия от комунистическа опасност. Антикомунистическата борба не означава борба против Съветския съюз.

— Борбата против Коминтерна — възрази Юренев — е маскировка на антисъветските планове на Германия и Италия, които готвят война. Участието на Япония в блок с Германия ще означава и нейното участие в антисъветската комбинация. В това ние виждаме смисъла на японо-германското споразумение. Искам да предупредя, че то ще нанесе тежък удар на отношенията между СССР и Япония. Ако съглашението още не е подписано, бих помолил господин министъра сериозно да помисли над това, за което ние говорим.

Арита не поправи Юренев, когато той назова направо японо-германското съглашение. Нещо повече, министърът заяви:

— Като не вярвате на моето правителство, вие го тласкате в обятията на Германия. Япония и Германия сега са като младеж и девойка, които, запазвайки своята невинност, са подозирани съвсем несправедливо в особени отношения.

— Ние имаме всички основания да подозираме, че отношенията на тази двойка не са невинни. А както е известно, много е трудно да се опровергаят тези подозрения. И накрая, не се ли готви тази двойка да се венчае тайно, като обяви със задна дата за извършеното?

Накрая Арита помоли разговорът да се смята за конфиденциален. Но за да разобличи готвения заговор, съветското правителство веднага възложи на ТАСС да заяви:

Преговорите с трета държава, които господин Арита призна, са водени с Германия и са довели до парафирането на пакта. Макар че в неговия текст, подлежащ на публикуване, се говори за борба срещу комунизма, в действителност този пакт е прикритие на тайния японо-германски договор за съгласувани действия между Япония и Германия в случай на война на една от тях с трета държава.

А на Юренев Народният комисариат на външните работи телеграфира:

В отговор на претенциите на Арита по повод заявлението на ТАСС кажете, че това уж е станало поради непредвидени технически затруднения: апаратът на Народния комисариат на външните работи е съобщил на ТАСС съдържанието на Вашия разговор преди получаването на следващата Ви телеграма с молбата на Арита разговорът да бъде запазен в тайна. Тъй като японското правителство ще се постарае да скрие от пресата и обществеността съобщението на ТАСС, вземете мерки неговото съдържание да стане известно.

Полпредът направи всичко, което зависеше от него.

Поради подписването на „антикоминтерновския пакт“ бяха прекъснати съветско-японските риболовни преговори. Япония не искаше да обяви текста на пакта до последния момент: тя се надяваше, че няколко дни преди това ще сключи нова риболовна конвенция със СССР, запазвайки за себе си правото на благоприятни условия. Но този план пропадна благодарение усилията на съветската дипломация. Наскоро след това, през февруари, падна и правителството на Хирота.

Новият кабинет бе формиран от генерал Хаяши. Министър на външните работи стана Наотаке Сато, при когото днес отиваше полпредът. Доколкото знаеше Юренев, Сато представляваше едрата буржоазия, която смяташе за рисковано бързото сближаване с Германия; тя бе тясно свързана със САЩ и Англия. А английските и американските промишленици и банкери, след като СССР публично разобличи същността на „антикоминтерновския пакт“, се разтревожиха: те имаха крупни инвестиции в Китай и в Югоизточна Азия, към които се примъкваше и Япония. При това положение свързаните с едрата буржоазия токийски политици започнаха да се изказват за умело маневриране, за да не се допусне влошаване на отношенията със САЩ и Англия, а, може би, и за да се погодят с тях. Те смятаха, че поощряването на германската агресия от страна на Англия и САЩ е не само европейска политика, че това е и стратегия. Следователно и Япония има възможност да се споразумее с Лондон и Вашингтон.

В японската преса взеха да се мяркат остри антигермански изказвания. Гьоринг даже официално протестира пред японския посланик. Отношенията на Токио с Берлин станаха обтегнати. В парламента Сато отново изтъкна необходимостта от споразумение с Англия и дори си позволи лекичко да покритикува пакта, явно надявайки се, че ще бъде чут в Лондон и Вашингтон. Пактът, каза той, има чисто полицейски характер заради съществуването на Коминтерна.

Германският посланик Дирксен побърза да посети министъра.

— Трябва да изразя съжаление — каза Дирксен — по повод яростните нападки срещу пакта в пресата и парламента. В чужбина се създава впечатление, че не само пактът, но и цялата пронемска политика не се одобряват от политическите кръгове в Япония.

— В известен смисъл Вие сте прав — отговорил Сато. — Но трябва да имате предвид, че пактът влоши японо-руските отношения и провали подписването на риболовното споразумение. Общественото мнение в моята страна е силно загрижено за това. За нас не са желателни по-нататъшни усложнения с Москва. Освен това моята най-близка задача е подобряване на връзките с Великобритания, тъй като сега достъпът на нашите стоки до пазарите на трети страни е доста затруднен. И още нещо: за да може държавата Манджоу-Го да си стъпи на краката, са нужни крупни капиталовложения, а без англичаните ние трудно можем да минем.

Пресата съобщи за съдържанието на разговора. Народният комисариат на външните работи нареди на Юренев да отговори на аванса на Токио и да изясни взаимните позиции.

„Не може да се разчита на продължително подобряване на отношенията — мислеше Юренев. — Но може да се опита, докато тук смятат, че Берлин е спечелил повече от «антикоминтерновския пакт», отколкото Япония. Германия се надява с помощта на Япония да усложни обстановката в Източна и Югоизточна Азия: това би отклонило силите на Съветския съюз към Далечния Изток, а на Англия, Франция и САЩ — към тихоокеанския театър. В резултат на това позициите на Германия в Европа биха се засилили. Япония пък очаква от Хитлер подкрепа на своята политика против Съветския съюз и Китай. Но СССР не е непосредствената цел на Германия, пък и в Китай Берлин и Токио имат търкания. Япония иска да изтласка германския капитал от Китай и да подчини изцяло тази страна. При това японците отказват да върнат на Германия нейните колонии, загубени след Първата световна война.“

… Както винаги, Сато беше безупречно учтив. Разговорът на четири очи се водеше на френски, макар че Юренев можеше да говори и японски, а Сато знаеше малко руски. В началото на века той беше служил няколко години в японското посолство в Петербург. Но деликатният характер на беседата изискваше познаване тънкостите на езика.

— Моето правителство — започна Юренев — прие с радост вестта за Вашето назначаване за министър на външните работи. Но ние разбираме, че ще имате трудности. Имаме предвид японо-германското съглашение — не явната му част, в която се говори за борба с Коминтерна, а тайния протокол. Не се опитвайте като Арита, поне в частните разговори, да опровергавате наличието на този протокол. Ние знаем точно неговия текст. Съглашението нанесе тежък удар на нашите отношения. Сега ние сме принудени винаги да помним за него при разрешаване на спорните въпроси. Разберете ме правилно, не става дума за репресии или за отмъщение, а за самозащита. Ние искаме да живеем в мир с Япония. Но ние ще пазим нашите граници и ще се противопоставяме по дипломатически път, а ако се наложи, и иначе, щом се появи опасност от насочване на японската агресия срещу нашата страна. Ние бихме искали подобряване на отношенията си с Япония. Но ако сега това е невъзможно, трябва да се попречи поне на влошаването им.

— Аз лично — отговори Сато — напълно съм за укрепване на връзките между нашите страни, но моля да имате предвид, че не съм сам…

Сато така и не завърши фразата. Като почака малко, Юренев каза:

— А влошаването е неизбежно и във връзка с „антикоминтерновския пакт“, и заради стълкновенията на съветско-манджурската и монголско-манджурската граница. Извънредно важно е по-скоро да се създадат гранични комисии. Освен това, ако говорим за чисто дипломатическите работи, големи усложнения възникват поради дискриминационния режим, установен за съветското посолство… Това, разбира се, не са всичките причини, усложняващи нашите отношения, и моето изявление не е официално, а частно. Говоря Ви това, за да разберете по-добре нашата позиция.

Сато, както ще доложи Юренев в Москва, беше „много любезен, сдържан и предпазлив в изразите“.

Такива сондажи не минаваха без следа, те оказваха влияние на отделни политици и на различни групировки сред управляващите кръгове. Освен това, макар и за кратко време, те намаляваха напрежението между Япония и СССР.

През юни правителството на Хаяши-Сато ще падне. На негово място ще дойде правителството на принц Коное. Коное, зет на барон Сумитомо — собственик на един от най-крупните японски концерни, бе в най-тесни връзки с придворната бюрокрация. Принцът ще се опита да смекчи противоречията между привържениците на продължаване на агресията в Китай и привържениците на война против СССР, но не ще успее да стори това. Връх ще вземе гледището на онези, които бяха за незабавна война в Китай като подготовка за бъдещата война със СССР. „Ако сегашната обстановка в Китай се разглежда от гледището на война против СССР — ще заяви началник-щаба на Квантунската армия през юни 1937 г., — най-целесъобразната политика е преди всичко нанасянето на удар на нанкинското правителство в Китай, което би отстранило опасността в нашия тил.“

Планът за заграбване на цял Китай ще е готов, ще остане само да се намери повод за начало на военни действия.

Бележки

[1] Група „млади офицери“, които влизат в състава на военно-фашистката групировка „императорски път“ (Кодоха). — Б.р