Включено в книгата
Оригинално заглавие
Советский полпред сообщает…, (Пълни авторски права)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 1 глас)

„Надявайки се, че ще насочи агресията към изток, британската дипломация отстъпваше на фашистките държави във всичко, като същевременно даваше вид, че е погълната от грижи за укрепването на мира в Европа. Уговаряйки се за визита в Берлин, в същото време Саймън уговори и с НКИД посещение на Идън в СССР — като баланс. В Англия курсът към «умиротворяване» на агресорите се осъждаше от народа, пък и в самата Консервативна партия срещаше отпор. Против «умиротворяването» се обявяваха и мнозина ръководни дейци и обикновени членове на Лейбъристката и Либералната партия. При тези условия правителството, разчитайки на сговор с Германия, се стараеше да не отблъсква и Съветския съюз. Резултат на това бяха многобройните уверения на английските държавни дейци за привързаността на Великобритания към идеята за колективната сигурност и посещението на Антони Идън в Москва.“

 

 

Москва, петък, 29 март 1935 година

Сталин, Литвинов и Майски дойдоха в кабинета на председателя на Совнаркома[1] Молотов, за да се срещнат с Идън. Те не очакваха много от срещата, но все пак тя представляваше определен интерес. Неотдавна, още от Лондон, Майски бе съобщил в Москва:

„Най-напред за отношението на британското правителство към Източния пакт: през последната година то се влоши още повече. Причините, според мен, са две. Първо, това, че Лавал смени Барту. Второ, през последните месеци Хитлер всячески се старае да завоюва симпатиите на англичаните. И донякъде успява. Сред правителствените кръгове отново е възкръснала надеждата, че с него ще се намери общ език; особено усърдни в това отношение са Макдоналд и Саймън. И въобще Лондон винаги се е отнасял недоброжелателно към Източния пакт.

Главната причина за това е враждебността на консерваторите към СССР. Британската буржоазия е най-умната в света, тя има по-тънък нюх от всяка друга буржоазия. Нашата растяща сила, по-специално мощта на нашата Червена армия, има двояк ефект върху Лондон: респектира и в същото време плаши. А Източният пакт би укрепил осезаемо нашите позиции — би осигурил западната ни граница и би облекчил положението в Далечния Изток. Освен това Англия никога не е обичала една твърде силна Франция. Следвоенна Франция, както смятат британските политици, е надминала далеч естествените си размери. Мощта на Франция почиваше върху разоръжаването на Германия, върху собствената си военна сила и върху системата на френските военни съюзи в Европа. Англия пък, следвайки своята теория за равновесието на силите на континента, през цялото време се стараеше да поддържа и укрепва Германия даже и след идването на Хитлер на власт. Налице е следната ситуация: Германия се въоръжава бързо и дори само това подкопава позициите на Франция. Отношенията между Франция и Полша са влошени — това също отслабва Париж. Впрочем англичаните посрещнаха охлаждането на отношенията между Париж и Варшава почти с удоволствие. Те биха предпочели да видят Франция изолирана от всички, особено от СССР. Тогава, като се съобразява със засилването на Германия, Франция би станала съвсем послушна, и би играла по свирката на Лондон.

За Франция, разбира се, това би означавало отказ от ролята на световна сила, но това вече си е нейна грижа. А Източният пакт би заздравил всички връзки на Франция на изток и би спомогнал да се укрепят нейните позиции. Тъкмо затова британската дипломация не можеше да се отнася с възторг към него. И накрая, не бива да се забравя, че Лондон не обича никога да залага на една карта, а предпочита да залага на няколко едновременно.

Източният пакт би укрепил мира в Европа. Това не е съвсем по вкуса на ръководителите на Форин офис: би станало невъзможно или много трудно да се използват противоречията, с които сега Старият свят е препълнен. Затова те предпочитат да оставят раната открита. Нека тя да си кърви по малко, а ако стане нужда, може да се прибегне до хирургическа намеса. Например ако възникне въпрос за неизбежността на германската агресия, то Берлин ще може да бъде подтикнат в източна посока. А Източният пакт би бил пречка за такава тактика. Следователно по-добре е да минат съвсем без него, или в краен случай да го обезвредят, като му придадат консултативен характер.

Саймън ми каза, че неговото правителство придава огромно значение на посещението на Идън в Москва. И не само във връзка с въпросите на европейското умиротворяване, както той се изрази, но и като огромна крачка напред по пътя на одобряване на англо-съветските отношения. Лондон би искал да представи визитата колкото може по-ефектно с оглед на влиянието й върху общественото мнение. Оттук и пожеланието Идън да бъде приет от Сталин.“

… Помощникът доложи, че са пристигнали Идън, началникът на секция „Общество на народите“ при Форин офис Стренг и посланикът в Москва Чилстън. Няколко минути бяха отделени за фотокореспондентите. След това домакинът на кабинета седна пред бюрото си, а останалите — до поставена перпендикулярно на него маса за съвещания, покрита със зелено сукно. Майски се приготви да превежда и записва.

Идън започна тържествено:

— От името на британското правителство смятам за свой дълг да изразя благодарност за възможността да се срещна с ръководителите на съветската държава. Личните контакти ще съдействуват за подобряване на нашите отношения и за укрепването на мира. Политиката на моето правителство е политика на мир. Мнозина във вашата страна мислят, че британското правителство уж се занимава с някакви интриги против СССР. Подобни подозрения са съвсем неоснователни. Моето правителство иска само мир, затова то смята, че териториалната цялост и неприкосновеност на СССР е един от най-важните елементи на запазването на всеобщия мир. Аз се надявам, че и съветското правителство стои на същата позиция по отношение на Британската империя.

— Мога да уверя лорд-пазителя на печата — отговори Молотов, — че политиката на съветското правителство е политика на мир. Ние не се нуждаем нито от нови територии, нито от каквито и да било завоевания. Съветският съюз е зает с мирна съзидателна работа и се стреми да поддържа най-добри отношения с всички държави; чужди са му каквито и да било агресивни замисли спрямо Британската империя.

Идън учтиво се поклони и продължи:

— Както изглежда, няма нужда да излагам подробно съдържанието на берлинските преговори. Предполагам, че господин Литвинов вече ви е информирал за съдържанието на разговорите между нас.

— Аз бих искал — кимна Сталин — преди всичко да задам на Вас, господин Идън един въпрос: как вие оценявате сегашното международно положение? Много опасно ли е според вас, или не е много опасно?

— То предизвиква безпокойство, но не е безнадеждно. Трудностите са големи, но европейските народи все още имат време да ги превъзмогнат.

— А ако сравним положението с 1913 г. — настояваше Сталин, — как изглежда то сега, по-добре или по-зле?

— Аз мисля, че по-добре.

— Защо?

— Първо, сега съществува Обществото на народите. Разбира се, неговите възможности са ограничени, но все пак има къде да се обсъди въпросът, ако възникне опасност. Второ, през 1913 г. народите въобще не мислеха за войната, тя им се стовари върху главата изневиделица. Сега положението е друго: общественото мнение ясно съзнава опасността от война и се бори против нея. Аз бих нарекъл настроението на народните маси пацифистично. А вие как мислите?

— Аз мисля — отговори Сталин, — че положението сега е по-лошо, отколкото през 1913 година. Тогава имаше само едно огнище на военна опасност — Германия, а сега са две — Германия и Япония.

— Но нали напоследък вашите отношения с Япония като че ли се уреждат? Благодарение политиката на вашето правителство военната опасност в тая част на света поотслабна.

— Става дума не само за сигурността на нашите граници. Въпросът е по-широк: какви са по-нататъшните намерения на Япония? Какво се готви да прави тя? Положението в Далечния Изток предизвиква голяма тревога. Малкото подобряване е временно явление, това е пауза, която ще продължи, докато Япония смели Манджурия. След това може да се очаква по-нататъшно развитие на онези тенденции, които се очертаха в Япония през последните три-четири години.

— Толкова ли сте уверени в агресивните намерения на Япония? — попита Идън.

— Фактите ни карат да очакваме най-лошото в Далечния Изток. Япония излезе от Обществото на народите и открито се гаври с неговите принципи; пред очите на всички тя потъпква международни договори, под които стоят нейните подписи. Това е много опасно. През 1913 г. Япония още влизаше в числото на онези държави, които се отнасяха с уважение към собствения си подпис. Сега положението е обратно. Подобна политика не предвещава нищо хубаво.

— А в Европа?

— В Европа най-голямото безпокойство поражда Германия. Тя също излезе от Обществото на народите и както Вие съобщихте на Литвинов, не проявява желание да се върне в него. Тя също открито, пред очите на всички, потъпква международните договори. Това е опасно. Как можем ние при такива условия да разчитаме на подписите на Германия под международните документи? Ето, Вие сте казали на Литвинов, че в Берлин възразяват срещу Източния пакт и са съгласни само с пакт за ненападение. Но къде е гаранцията, че германското правителство, което така лесно потъпква международните си задължения, ще спазва пакт за ненападение? Няма никаква гаранция. Затова ние не можем да се задоволим само с пакт за ненападение с Германия. За осигуряване на мира ни е необходима по-реална гаранция. Такава реална гаранция би могъл да стане Източният пакт за взаимна помощ. А в какво се състои същността на такъв пакт? Ето, в стаята сме седем души. Да предположим, че между нас съществува пакт за взаимна помощ, а Майски, например, поиска да нападне някого от нас. Какво ще стане тогава? С общи сили ние бихме го отупали. Идън се усмихна:

— Разбирам метафората Ви.

— Същото е със страните от Източна Европа — продължаваше Сталин. — Ако една от страните — участнички в пакта за взаимна помощ, бъде нападната от друга страна — участничка в пакта, то всички останали ще дойдат на помощ на първата. Това е най-простото решение на проблема за сигурността на сегашния етап.

— А Вие как си представяте пакта за взаимна помощ — с Германия или без Германия?

— Разбира се, с Германия. Ние не искаме да обкръжаваме никого. Ние не се стремим към изолиране на Германия. Тя не можеше да бъде задържана дълго в оковите на Версайския договор. Рано или късно Германия трябваше да се освободи от версайските окови. Ние не сме участници във Версай и затова можем да съдим по-свободно за Версай, отколкото ония, които са участвували в създаването му. Обаче формите и обстоятелствата на това освобождаване от Версай предизвикват сериозна тревога у нас. За да се предотврати опасността от неприятни усложнения, е нужно да се осигурим. Такова осигуряване може да бъде Източният пакт за взаимна помощ. И с Германия, ако има някаква възможност за това. Ето Вие, господин Идън, току-що бяхте в Берлин. Какви са Вашите впечатления?

— На този въпрос аз бих отговорил с едно английско изречение: аз съм удовлетворен, но не зарадван. Удовлетворен съм от това, че ситуацията се изясни, но не съм зарадван от това, което видяхме в резултат на изясняването.

— Съгласен съм с Вас. Няма на какво да се радваме. Изобщо сега в Берлин има странни хора. Ето например преди около година германското правителство ни предложи заем от 200 млн. марки. Ние приехме и започнахме преговори. Веднага след това германското правителство неочаквано започна да разпространява слухове, че уж Тухачевски и Гьоринг се срещнали тайно за съвместно изработване на план за нападение срещу Франция. Нима това е политика? Или сега — Литвинов ми разказа, че в Берлин Вас през цялото време са Ви плашили с военна опасност от страна на СССР. Нима това е сериозна политика? Не, дребни и непохватни хора има в Берлин.

Сталин стана, оправи си светлосивия френч и се поразходи из кабинета. Идън също искаше да стане, но Сталин с жест го задържа. Все пак Идън разбра, че е време да свършат разговора.

— Беше ми много приятно да чуя от вас, господа — каза той, — че вие твърдо стоите на позицията на мира и изцяло поддържате системата на колективна сигурност. Великобритания и СССР са членове на Обществото на народите и съвпадението на възгледите на нашите правителства по основните въпроси създава предпоставки за сътрудничество в Женева.

— Да, това е добре — каза Сталин. — Ние влязохме в Обществото на народите не за да хитруваме. Обществото на народите трябва да се укрепва, а за това е необходим пакт за взаимна помощ.

— Аз ще докладвам за разговора ни на моето правителство.

С това беседата завърши. Домакинът на кабинета покани всички на чаша чай. Докато подреждаха масата, Идън се приближи до голямата карта на света и като посочи Съветския съюз, отбеляза:

— Колко грамадна е вашата страна.

Сталин шеговито отговори:

— Тя, страната, е голяма, но и трудностите са много.

Идън премести погледа си върху Великобритания:

— А Англия на тази карта изглежда съвсем малък остров.

Сталин внимателно погледна Идън.

— Да, малък остров, но от него зависят много неща. Ако този малък остров каже на Германия: няма да ти дам нито пари, нито суровини, нито метал — мирът в Европа ще бъде осигурен.

Идън нищо не отговори на това.

Майски мислено направи извод от разговорите: „Идън е дошъл без всякакви конструктивни предложения. Ясно е, че посещението му представлява тактически ход: да се окаже натиск върху Берлин, да се попречи на сближаването на СССР с Франция и да се успокои общественото мнение в Англия. Но те няма да успеят да измамят общественото мнение. В документите за визитата на Идън — а тях не можеш ги скри, щом тази визита в Лондон се представя помпозно — англичаните ще прочетат, че двете страни ще провеждат политика на мир и колективна сигурност. Те ще разберат истината за позицията на СССР и ще могат да сравнят думите и делата на консерваторите. Сравнението няма да бъде в полза на правителството.“

Няма да минат и три месеца и на 18 юни Англия, без да се консултира с Франция, ще сключи морско споразумение с Германия. Лондон ще задоволи всички искания на Берлин и въпреки Версайския договор, ще се съгласи със създаването от Райха на военноморски флот, равен на 35% от британския флот. Пропорцията по отношение на подводния флот ще бъде още по-благоприятна за Берлин — 45%. В случай на „изключителни обстоятелства“, съгласно това споразумение, Германия ще може да построи подводен флот, равен на британския.

Антони Идън ще нарече това споразумение „важна крачка по пътя към всеобщо намаляване на въоръженията“…

Бележки

[1] Совнарком — Съвет на народните комисари. — Б.пр.