Серия
Мистър Монк (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Mr. Monk in Outer Space, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)

9. Г-н Монк и Галактическият бунт

— Мисля, че тя го е направила — каза Монк, докато аз го бутах в тълпата и го тиках през етажа, на който се провеждаше конференцията, възможно най-бързо. — Мисля, че тя е убила Стайп.

— Само защото сграбчи нож и се опита да убие вас?

Още чувах воя й. Виковете й сякаш отекваха из цялата сграда.

— Тя се опитваше да трови хората със зърнена закуска на трийсет години — каза той. — Без малко да успее да ме заблуди с онази история, че си пазела играчките в първоначалния им вид.

— Не съм световноизвестен детектив, но мисля, че тя беше по-тежка от стрелеца, когото видяхме на видеозаписа от охранителната камера.

— Но тя определено е склонна към насилие — каза Монк. — Тя е опасна за обществото.

— Само ако хвърляте в боклука кутиите със зърнени закуски, които пази от десетилетия.

— Що за човек пази кутия със зърнена закуска толкова време?

— Що за човек се чувства неудържимо подтикнат да изхвърли кутията?

— Добър самарянин — отвърна Монк. — Действах интерес на обществото. Тези смъртоносни кутии със зърнени закуски с изтекъл срок на годност можеха лесно да бъдат достигнати от деца.

— Да виждате деца?

— Виждам хора, които се държат като деца — каза Монк. — Това е точно толкова опасно.

Поведох Монк към задната врата, която по една случайност беше именно онази, през която най-вероятно убиецът беше избягал в конферентния център, след като беше застрелял Стайп. Това беше единственият начин да напуснем сградата, без отново да се сблъскаме с онази жена и нейния ритуален кинжал.

Подминавахме маса след маса, по които се продаваха носове като на господин Хоботко и униформи на Конфедерацията, което потвърди довода на Стотълмайер, че ще е почти невъзможно да проследим покупката на костюма, направена от убиеца.

Тръгнахме по пътеката с кабинки за автографи, където знаменитости от „Отвъд Земята“ раздаваха автографи и се снимаха с участниците в конференцията срещу определена такса.

Имаше жена, като нищо караща седемдесетте, заобиколена със свои снимки от едно появяване като Йомен Къртис, която бе смалена до кубче пяна и смачкана в седемнайсетия епизод. Дузина мъже на средна възраст в униформи на Конфедерацията се бяха наредили на опашка да платят по 20 долара, за да се снимат с нея.

В съседната кабинка имаше закръглен мъж със зле сресана коса и един дребосък. Те раздаваха автографи и отговаряха на въпросите на трима участници в конференцията. Разпознах актьорите като Бил Уитли и Рикардо Санчес, които играеха ролите на тийнейджъра гратисчия Боби Мюър и на Глорп, междузвездния плужек.

— Рики и аз продължихме да поддържаме връзка след шоуто, а преди две години се събрахме, за да изнасяме представления в една създадена от кафе театъра продукция на „Странната двойка“ — тъкмо казваше Уитли. — Но в образите ни от „Отвъд Земята“ така да се каже.

— Зад образа на плужека — каза Санчес — аз очевидно играех Оскар Мадисън.

— Целият диалог беше същият, защото Нийл Саймън е гениален, а на съвършенството не бива да се пречи — каза Уитли. — Но ние си имаме история, знаете, и дадохме това да се разбере в нашите представления. А аз носех униформата си от Конфедерацията.

— А пък аз бях с моя грим — каза Санчес.

— Това беше мотив, основаващ се на популярната култура, много биографичен и напомнящ за хипитата.

Дребосъкът въздъхна:

— Можеше да стигне до сцените на Бродуей, ако само бяхме намерили продуцент, притежаващ малко далновидност и малко дързост.

Двамата с Монк продължихме нататък. В следващата кабинка беше Уилис Голдкин, сценаристът на епизода „Заядливи нанороботи“, който смътно си спомнях. Беше за онези малки комари роботи, които нападнаха хората от екипажа на „Дискавъри“ и превзеха умовете им.

Голдкин беше подредил пред себе си купчини размножени на ксерокс сценарии с автограф, които продаваше по 15 долара единия. Купувачи нямаше.

Покрай пътеката имаше още гостуващи звезди и хора от продукцията на „Отвъд Земята“, които продаваха стоките и спомените си, но гледах да не се доближавам до тях. Беше твърде потискащо и жалко.

Вместо това насочих вниманието си към един търговец, който продаваше книги, комикси, романизирани версии и списания за „Отвъд Земята“, както и дивидитата и видеокасетите с оригиналните серии и излъчваната в събота сутрин анимационна поредица.

Изкушавах се да купя на Монк едно дивиди само за да види шоуто, но комплектът струваше петдесет долара, а не бях сигурна, че Полицейското управление на Сан Франциско ще сметне покупката за основателен разход.

Последната кабинка — най-близката до изхода — беше посветена на Галактическия бунт. Двама души, облечени като господин Хоботко и Старела, стояха зад масата и раздаваха листовки на минаващите край тях участници в конференцията.

Зад двамата имаше огромен плакат, изобразяващ космическия кораб „Дискавъри“ и първоначалния актьорски състав, покрит с надпис с дебели печатни букви, който настояваше телевизионната мрежа UBS незабавно да спре продукцията на шоуто и да върне „истинската класика“ с „обичаните актьори от първоначалния състав“.

Плакатът гръмко обявяваше, че кампанията е подкрепена от „суперзвездите“ Кайл Бетани и Минерва Клейн, както и от „прочутия писател“ Уилис Голдкин, което ме накара да се запитам защо не седеше заедно със съратниците си в бунта вместо сам през две кабинки от тях.

Взех от жената една от листовките и я пъхнах дамската си чанта.

— Ако отворите уебсайта ни, можете да свалите JPEG формата на този плакат и да го изпратите като имейл или текстово съобщение на всички в адресната ви книга, да го сложите в сайта или блога си, на страницата си в MySpace, в профила си в своята Facebook и в групата си в Yahoo — каза тя. — Лична отговорност на всеки отделен член на общността на почитателите е да се опълчи и да се включи в тази епична борба.

Господин Хоботко се изплю, изръмжа и каза нещо, което прозвуча като кашляне.

— Казвам се Натали Тийгър и работя за този човек, Ейдриън Монк. — Посочих с глава към Монк, който бе погълнат от своя собствена епична борба да не поглежда към четирите гърди на жената. — Той е консултант към Полицейското управление на Сан Франциско. Можете ли да ми кажете кой отговаря за бунта? Бихме искали да говорим с него.

Господин Хоботко се изкашля, изсумтя и изгъргори.

— Ърни отговаря за това — каза тя, имайки предвид гримирания като господин Хоботко тип. — Именно той пръв научи за онова, което се канеше да направи Стайп и води тази битка оттогава насам. Просто е невероятно колко е предан на общността на почитателите. Никога не се предава!

Тя го погледна с нескрито възхищение.

— А вие сте…? — попита Монк.

— Приятелката му, Ейми Гилберман — каза тя. — Преди да срещна Ърни, не знаех нищо за „Отвъд Земята“. Но сега, когато вече не е така, за пръв път в живота си знам какво наистина значи да обичаш.

— Ейми, ще ви задам изключително тъп въпрос, затова, моля ви, бъдете търпелива с мен — казах. — Като оставим настрани факта, че продуцентите не използват първоначалния актьорски състав, какъв ви е проблемът с новата версия на „Отвъд Земята“?

Ърни се прокашля, излая и издаде някакви задавени звуци, докато размахваше ръце.

Жената кимна в знак на съгласие с господин Хоботко и се обърна към мен.

— Те променят всичко — каза тя. — Превръщат действащите лица — и това е цитат — в „дълбоко покварени и грешни индивиди“. Капитан Страйкър не беше дълбоко покварен. Той представляваше най-доброто от това, което означава да си човек. С всички беше така, дори с извънземните. Но, което е най-лошото от всичко, те превръщат господин Хоботко в жена. Можете ли да си представите това?

— Предполагам, вече знаете, че Конрад Стайп е убит точно пред тази врата. — Монк посочи към близкия изход. — Да сте чули или видели нещо необичайно тази сутрин? С това имам предвид, нещо отвъд извратеното поведение, което наблюдаваме навсякъде наоколо точно в този момент.

Ърни изсумтя, задави се, издаде звук, сякаш му се повдигаше и бясно започна да жестикулира с ръце.

— Някой тук владее ли метода на Хаймлих? — попита Монк. — Този човек се задушава.

Ърни се изправи и отново започна да гъргори, да ръмжи и да кашля.

— Не се задушава — каза Ейми. — Говори на драч.

— Драч ли? — попита Монк. — Какво е това?

Тя погледна Монк, сякаш беше кръгъл идиот.

— Господин Хоботко е от племето драч — каза Алис Голдкин, като излезе от кабинката си и се приближи към нас. — Ърни говори езика на техния роден свят. Можете да обвинявате мен за това.

— Вие сте го подучили на това? — попита Монк.

Голдкин поклати глава:

— Аз написах епизода, в който екипажът посети едно селище на бежанци от племето драч. Оставаха ни две минути, затова вмъкнах една безцелна сцена, в която господин Хоботко говореше на хората с родните си езици.

— Езици ли? — попита Монк.

— Съществата от племето драч имат три езика — каза Ейми. — Един за улавяне на насекоми, един, за да се привеждат в добър вид и един за любов. Говорят с всичките три — оттук и типичното, неповторимо звучене. Изисква се невероятно умение, за да може човек да го говори, но Ърни го е постигнал.

— Беше просто несвързано бъбрене, което написах в състояние на пиянско вцепенение. Бях твърде изтощен, за да напиша истинска сцена с истински диалог — каза Голдкин. — Записахме я два пъти и я наложихме върху първоначалния запис, за да създадем необичайното звучене. Ако тогава ми бяхте казали, че трийсет години по-късно някой лингвист ще анализира тези реплики, че ще пише научен труд върху тях, и ще разшири това нещо, превръщайки го в цял език, днес вероятно още щях да съм пиян.

— Ърни се е зарекъл да говори само на драч, докато или оправят „Отвъд Земята“, или свалят от екран настоящата оскърбителна продукция — каза Ейми. — Прави го, за да покаже солидарността си с героя на господин Хоботко и идеалите, които той представлява.

Ърни ожесточено заразмахва ръце, издаде няколко гърлени звука и се изплю на пода. Монк се сви отвратено.

— Какво казва Ърни? — попита Монк.

— Ако искате да разберете него и ценностите на „Отвъд Земята“ научете драч — каза Ейми. — Ако всеки пожелае да направи това, ако всички ние просто положим усилие да научим как мислят другите хора, светът ще бъде много по-мирно и приемливо място за живеене.

— Значи, като отказвате да ни превеждате, вие изказвате становище — обърнах се към нея. — Искате от нас да се опитаме да го разберем и, правейки това, да видим колко е нужно да работим упорито, за да разберем ближния си.

Ейми кимна гордо:

— Ние живеем според ценностите и посланието на всеки епизод на оригиналната поредица „Отвъд Земята“.

Това подтикна Ърни да изгъргори, да издаде задавен звук и да излае като морска видра.

Монк се обърна към Голдкин:

— Знаете ли какво казва?

— По дяволите, не — каза Голдкин и посегна към огромна книга върху масата. — Но ако искате да разберете, ще ви трябва това.

Монк погледна книгата и ахна. Сякаш отново беше направил петно на килима си.

— Какво има? — попитах.

Предположих, че цената върху залепения етикет е нечетно число, или пък етикетчето с цената е залепено накриво, или че корицата е несиметрична. Той вдигна книгата така, че да я видя. Заглавието на книгата беше: „Речник на езика драч: Думи, фрази и граматика на най-развития език във Вселената“. Авторът беше Амброуз Монк.

— Пресвета Майко Божия — възкликна Монк. — Брат ми е един от тях.