Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Cove, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 11 гласа)

Епилог

Сали Сейнт Джон Бренърд и Джеймс Райли Куинлан се ожениха на датата, която Дилън Савидж им беше определил — четиринадесети октомври. Дилън Савидж беше кумът на Куинлан, а майката на Сали присъстваше на сватбата на дъщеря си със сенатор Мат Монтгомъри от Айова, вдовец, който се беше влюбил в Ноел от пръв поглед. Това лято тя носеше бански от две части.

Присъстваха сто и петдесет агенти от ФБР, включително и двама специални агенти от Портланд, единият от които току-що беше получил повишение. Всички до един от фамилиите Райли и Куинлан се стекоха в презвитерианската църква на Елм Стрийт във Вашингтон и Сали буквално беше погълната от новото си семейство.

Госпожа Лили, Марвин Изхвърлячът и барманът Пухчо също присъстваха. Госпожа Лили беше облечена в бяло, а Марвин обявяваше на всеки как гаджето изглежда великолепно в сватбената си рокля. Пухчо донесе като сватбен подарък бутилка шардоне.

Медиите не пропуснаха да отбележат сватбата, тъй като процесът срещу доктор Бидермайер — по-точно Норман Липси — беше завършил предишната седмица, а Сали беше една от главните свидетелки на обвинението. Липси беше признат за виновен по обвинение в конспирация, убийство, отвличане, изнудване и укриване на данъци, което, както каза една от говорителките по телевизията, било най-тежкото престъпление и щяло да го държи в затвора поне до двадесет и втори век.

Скот Бренърд сключи сделка с правителството, за да бъде съден само по обвинения в отвличане и конспирация, тъй като федералните не успяха да открият солидни доказателства за връзката му с продажбите на оръжие. Беше осъден на десет години затвор. Но както Сали каза на Куинлан, тя беше сигурна, че Скот ще е най-примерният затворник. Беше готова да се обзаложи, че този жалък червей щеше да излезе на свобода след три години. Куинлан потри ръце и каза, че няма търпение да го дочака.

През юни Сали стана старши сътрудник на сенатор Боб Маккейн. Тя показа на Куинлан един нов, лъскав Вашингтон, който много се различаваше от този, който той познаваше. Беше й казал, че не е сигурен кой Вашингтон му харесва повече. Сали бе много ангажирана с работата си, а през юли отново започна да пее под душа.

В края на юли беше взето решение Амабел Пърди да се третира различно от останалите петдесет жители на Коув. Освен че беше извършила осем убийства — четири от тях чрез намушкване с нож, тя беше простреляла и агент на ФБР, беше отвлякла племенницата си, а освен това беше помогнала на заподозрян в убийство да избяга, като по този начин самата тя ставаше съучастница. Процесът беше определен за края на годината. Нито Сали, нито Куинлан го очакваха с нетърпение.

В дневника на Телма всички убийства бяха описани подробно — как са били извършени, кога и от кого. Тя беше отбелязала, че след двадесетото убийство хората от града вече нямали никакви угризения. Любимият им метод е бил отравянето, защото Ралф Кийтън не обичал мръсотията, когато приготвял мъртвите за погребение.

Самата тя убила двама — една възрастна двойка от Арканзас, които умрели бързо и щастливи, защото опитали от солените кексчета на Марта и не усетили вкуса на отровата.

Стана ясно, че последните две убийства на възрастни хора, които са имали нещастието да пожелаят да опитат сладоледа, са били извършени само два месеца преди Сали Куинлан да пристигне в Коув, за да се скрие в къщата на леля си Амабел. Рекордът принадлежеше на отец Хал Ворхийс. Беше убедил богата възрастна двойка да остане на специалната вечерна служба, която се организирала същата вечер.

Телма беше написала, че службата била изключително приятна, а хората се изправяли и благодарели на Бога за това, което е направил за тях. След службата имало пунш и курабийки. Но отец Хал не сложил достатъчно отрова в курабийките, та се наложило да ги отровят още веднъж, което много разстроило останалите и особено доктор Спайвър.

За Коув бяха написани три книги, всяка от различна гледна точка, като бестселърът описваше отец Хал Ворхийс като побъркан месия, който убивал деца в Аризона, а след това пристигнал в Коув и накарал хората от градчето да станат поклонници на дявола.

Тъй като беше очевидно, че убийствата са щели да продължат, докато всички жители на градчето измрат или бъдат заловени, Министерството на правосъдието и адвокатите бяха единодушни в мнението си, че старците трябва да бъдат разделени, като всеки един от тях постъпи в различна психиатрична клиника в различен щат. В едно интервю прокурорът беше казал:

— Ние не можем да бъдем спокойни, ако двама от тях са заедно. Вижте само какво се е случило преди.

Адвокатът по защитата възрази, но не много убедително, че съставките на „Най-вкусния сладолед на света“ (рецептата остана тайна) са предизвикали необяснима истерия сред възрастните хора, което ги довело до загуба на разбирането за морални ценности и справедливост. Поради това те не можели да носят отговорност за постъпките си. Когато обаче адвокатът по защитата беше запитан дали би отишъл в Коув, за да си купи сладолед, тя отговори, че би го направила единствено ако е облечена в стари джинси и ако кара стар фолксваген бийгъл.

Телма Нетро почина в съня си, преди да обявят окончателната присъда на приятелите й. Марта се обеси в килията си в средата на юли, когато една монахиня й каза, че младият Ед е починал от рак на простатата.

А що се отнася до Коув и „Най-вкусния сладолед на света“, вече не съществуват. Знакът, поставен на пресечката на двете магистрали 101 и 101А, падна след около две години и остана захвърлен там, докато някакъв колекционер на спомени го завлече в мазето си.

От време на време случайни пътници посещават Коув. Сега там няма кой знае какво, но гледката от скалите при залез — с или без мартини — е великолепна.

Край