Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Cove, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 9 гласа)

29.

— Не — каза тя, като гледаше втренчено неясната фигура със съзнанието и убедеността, че това е самият той, и въпреки това, повтори: — Не, това не може да си ти.

— Разбира се, че може, скъпа. Ти би разпознала баща си навсякъде, нали?

— Не. — Тя клатеше глава.

— Защо не можеш да станеш, Сали?

— Вие сте ни сипали нещо в кафето. Аз пих само глътка, но опиатът трябва да е бил много силен.

— Не ти е било достатъчно, а? — Той започна бързо да се приближава към нея, прекалено бързо.

— Доктор Бидермайер експериментира толкова много нови лекарства върху теб. В действителност съм озадачен, че мозъкът ти остана незасегнат. Е, ще се погрижа и за това.

Той се наведе, сграбчи я за косата и дръпна силно главата й назад. Изля някаква течност в гърлото й. После я блъсна настрана и тя падна по гръб.

Тя го гледаше и виждаше как той избледнява и се изпарява в сумрака, чертите му се сливаха, устата му се движеше и ставаше все по-голяма. Вратът му се удължи толкова, че тя вече не виждаше главата му. Сигурно точно така се е чувствала и Алиса в страната на чудесата. Без глава.

— О, не! — прошепна тя. — О, не.

Главата й се отпусна на хладните гладки дъски на дъбовия под.

* * *

Баща й е тук. Това беше първата й мисъл, когато се събуди.

Нейният баща.

Несъмнено беше той. Баща й. Беше тук. Беше я упоил. Сега щеше да я убие. Тя отново беше безпомощна, както и преди това — дни, седмици, месеци наред.

Не можеше да помръдне, не можеше да вдигне пръста си. Осъзна, че ръцете й са завързани. Леко се поотмести. Глезените й също бяха завързани. Но за щастие беше в съзнание. Ако отново изпаднеше в онова състояние на зомби, нямаше да може да го понесе. Но не, можеше да мисли. Можеше да си спомня. Можеше също да отвори очи. Но дали искаше?

„Джеймс“ — помисли си тя и направи усилие да отвори очи.

Намираше се в някакво легло. Когато помръдна, пружините изскърцаха. Опита се да различи повече подробности, но не успя. От коридора се процеждаше слаба светлина. Струваше й се, че се намира в малка спалня, но не можеше да разбере нищо повече.

Къде ли беше? Дали все още беше в Коув? И ако е така, къде?

Къде беше баща й? Какво възнамеряваше да направи?

Тя забеляза една неясна фигура да влиза в спалнята. Светлината беше прекалено бледа, за да различи лицето му. Но тя знаеше. О, да, тя знаеше, че това е той.

— Ти! — каза тя, изненадана, че този звук е излязъл от нейната уста. Звучеше хрипливо и безкрайно тъжно.

— Здравей, Сали.

— Значи наистина си ти! Молех се да съм сгрешила. Къде съм?

— Малко е раничко да ти кажа.

— Все още ли сме в Коув? Къде е Джеймс? А другите двама агенти?

— И за това е още рано да научиш.

— Проклет да си! Отчаяно се молех да си напуснал страната или да си мъртъв. Не, всъщност се молех да те хванат и да те хвърлят в затвора до края на жалкия ти живот. Къде съм?

— Бедната Ноел страда с години заради този твой език. Ти винаги се заяждаше с нея, винаги морализаторстваше и й казваше какво трябва да направи. Искаше да се обади на полицията. Искаше да ме напусне. Но всъщност тя не го желаеше, Сали. Може би в началото, да, но не и по-късно. Но ти не се отказваше. Депресираше я с вечната си критичност, с презрението си. Затова тя не дойде да те види в санаториума. Страхуваше се, че ще продължиш да я поучаваш.

— Глупости! Естествено можеш да си говориш каквото си искаш. Ноел я няма, за да ти каже какво мисли за теб в действителност. Бас държа, че ще бъде най-щастливата жена във Вашингтон, щом разбере, че повече няма да ти служи като боксова круша. Обзалагам се, че вече носи дрехи с къс ръкав, без да се притеснява, че някой ще забележи синините. Обзалагам се също, че това лято ще сложи и бански костюм от две части. От колко години не е носила такъв? Ти я малтретираше. И ако изобщо има някаква справедливост, ще си платиш за това. Жалко, че не си умрял.

— Това е много повече от всичко, което каза през онези шест месеца. През повечето време от твърде краткия ти престой в санаториума беше в блажено мълчание. Колко жалко, че доктор Бидермайер вече не работи. Благодарение на онова копеле Куинлан. Всичко така се обърка, и то само заради теб, Сали. Бяхме уредили всичко, докато Куинлан не те измъкна отново от ръцете на доктор Бидермайер.

— Името му е Норман Липси и е пластичен хирург. Той е престъпник. Превърнал е лицето на оня нещастник в копие на твоето, но ти си този, който го е убил. Ти си един мръсен убиец и предател на страната си.

— Защо говориш само за по-маловажните неща? Аз извърших и едно истински добро дело, нещо, с което много се гордея, а ти дори не го спомена. Затворих скъпата си дъщеричка за шест месеца. Смятам това за любимия си проект през последните няколко години. Да те затворя. Да те контролирам. Никога да не виждам презрението и омразата, изписани на лицето ти всеки път, когато ме срещнеш. Боже, какво удоволствие беше за мен да те гледам, когато приличаше на парцалена кукличка, с полуотворена уста, толкова глупава и безмозъчна на вид, че даже ми беше скучно да наблюдавам как жалкият Холанд те съблича и те къпе, а после отново те облича сякаш си малката му кукличка. Накрая даже не ми доставяше удоволствие да те удрям, за да привлека вниманието ти. Беше твърде отнесена и прекалено слаба. Настоявах Бидермайер да те храни повече, но той каза, че може само да те поддържа. След това ти избяга, като скри таблетките под езика си. За мен беше истински шок да те видя в къщата си, в кабинета си тъкмо когато бях застрелял Джаки.

Той зае любимата си поза. Подпря лакътя на едната си ръка върху другата и подпря брадичката си с длан. Тя предположи, че по този начин иска да изглежда интелигентен и замислен. Трябваше му само лулата на Скот и може би шапката на Шерлок Хомс.

— Ето те и теб, наведена над бедния Джаки — този алчен негодник, — после се обърна и ме видя съвсем ясно. По погледа ти разбрах, че ме разпозна. Грабна пистолета ми. Бях го оставил на пода, за да взема някои документи от бюрото си. Тогава ти го вдигна и аз нямах друг избор, освен да избягам. Скрих се навън и те наблюдавах как клатеше глава. Не можеше да повярваш, че си ме видяла. Видях как Ноел и Скот влязоха. Чух я да надава продължителен писък. Скот едва не прегриза проклетата си лула.

После ти избяга, нали, Сали? Избяга и захвърли пистолета ми в храстите. Тогава не можах да те хвана, а и да си призная честно, бях уплашен. Първо трябваше да си взема пистолета, както и направих. Но да ти кажа, доста дълго време бях много притеснен. Какво щеше да стане, ако беше разказала на всички, че си ме видяла? Въпреки че беше обявена за луда, можеха да настояват за аутопсия, за сравняване на зъбните отпечатъци, но ти толкова се уплаши, че просто избяга. Избяга тук в Коув, при Амабел. Четири дни не знаех, че паметта ти е блокирала и че си избягала, защото си смятала, че или ти самата, или скъпата Ноел сте ме убили.

Тя се опитваше да възприеме чутото, да разбере, че наистина е била права в мнението си за това, какво всъщност представлява този човек. Промълви:

— Куинлан ме накара да си спомня. Както и пресъздаването на мястото на престъплението, както би казал ти. Тогава си спомних всичко, всичко.

— Обзалагам се, че би искала да знаеш кой е мъжът, който изглеждаше като мен. Това беше просто един човек, когото срещнах в Балтимор, където имах среща с един иракски агент. Беше разорен, много приличаше на мен — същата височина, почти същото тегло — и още щом го видях, разбрах, че той ще ме спаси.

Тя се зачуди защо й говори толкова много. Защо стои до нея и й разкрива всичко. И тогава осъзна, че му доставяше удоволствие да се хвали пред нея със собственото си величие. Да я накара да разбере, че е недосегаем. В края на краищата тя беше в неведение за всичко това. О, да, той се забавляваше.

— Джаки кой?

— Знаеш ли, наистина не си спомням фамилното му име, а и не ме интересува. Той изигра ролята си, и то чудесно. — Еймъри Сейнт Джон се засмя. — Обещах му купища пари, ако се превъплъти в мен. Да можеше да го чуеш как имитира гласа ми, интонацията ми. Беше жалка картина, но с доктор Бидермайер му казахме, че има страхотен слух, че е възприел маниерите ми и ще ме замести. И той вярваше, че точно това ще се случи. Смяташе, че ще заеме мястото ми на голяма конференция. Това беше шансът му да направи нещо велико. Беше невероятен глупак.

— Сега е само един мъртъв глупак.

— Точно така.

Докато незабелязано се опитваше да се развърже, тя каза:

— Доктор Бидермайер е заловен, както вече знаеш. Ще прекара остатъка от жалкия си живот в затвора. Холанд е разказал всичко на ФБР. Всички онези хора ще бъдат освободени от затвора, който ти наричаш санаториум, сякаш това е някакъв курорт, където хората отиват да си починат и да се възстановят.

— Така е, но онези хора не ме интересуват. Съжалявам само, че санаториумът ще бъде затворен. Беше идеално място за теб. Извън строя завинаги. Още щом срещнах Джаки, всичко си дойде на мястото. Вече познавах Бидермайер и знаех за дребните му мошеничества. Преди около седем месеца всичко си пасна идеално.

Отстраних те от пътя си, с помощта на Скот, разбира се. Беше такъв жалък глупак! Страхуваше се, че ще го хванат, но те уверявам, че парите, които взе, за да ми помага, много му харесаха. Аз знаех всичко за любовника му. Поне се уверих, че не си се заразила със СПИН. Заплаших Скот, че ако прави любов с теб, ако можеше да се насили да го направи, трябва да използва презерватив. Доктор Бидермайер те изследва. Благодарение на мен си добре. Но Скот си изигра ролята. Още щом се отърва от теб, той започна да си харчи парите и открито се показваше с любовника си. Беше добра пионка. Къде бях аз ли? О, да, тогава Джаки мина под ножа и аз осъществих плана си докрай. Но ти трябваше да ми попречиш, нали, Сали? Заключих те и въпреки това ти трябваше да избягаш и да се опиташ да провалиш плановете ми. Е, стига толкова.

— Наистина ли ме мразиш толкова само защото се опитвах да защитя майка си от юмруците ти?

— Всъщност не. Съвсем в реда на нещата е да не те харесвам много.

— Защото смяташе, че съм разбрала за незаконните ти сделки с оръжие?

— А ти разбра ли наистина?

— Не.

— Сделките ми с други правителства нямат нищо общо с това. Скот се боеше, че си видяла нещо, но аз знаех, че ако е така, ти щеше да реагираш моментално. Не, това не ме засягаше. Проблемът е, че ти не си моя дъщеря. Ти си мръсно копеленце. И заради това, скъпа ми Сали, Ноел никога не ме напусна. Веднъж се опита, още когато ти беше бебе. Не ми повярва, когато й казах, че ще остане с мен завинаги. Може би смяташе да ме изпита. Избяга при богатите си превзети родители във Филаделфия и те постъпиха като истински сноби, точно както и очаквах. Казаха й да се върне при съпруга си и да престане да говори лъжи за мен. В края на краищата аз им спасих честта. Как можеше да говори такива неща за мен, прекрасния човек, който се съгласи да се ожени за нея, когато беше бременна от друг?

Той се засмя — смях, който накара кожата й да настръхне. Тя продължи да се мъчи да изхлузи въжето. Вече не беше толкова стегнато, но тя всъщност съвсем не мислеше за въжето сега. Опитваше се да го разбере, да проумее това, което й казва. Но беше толкова трудно.

Той продължи:

— Когато си спомня за това, разбирам, че в действителност Ноел не ми е повярвала. Не е повярвала, че цената да се оженя за нея, освен онези петстотин хиляди долара, които взех от родителите й, беше да остане с мен завинаги или поне докато аз исках. Когато се върна при мен с теб — врещящото малко копеленце, аз те взех от ръцете й и те провесих над буйния огън в камината. Огънят опърли малкото коса и вежди, които имаше. О, как пишеше тогава. Казах й, че ако още веднъж направи подобно нещо, ще те убия. И наистина го мислех. Обзалагам се, че се чудиш кой тогава е баща ти.

Тя се чувстваше така, сякаш в тялото си има цял тон наркотици. Не можеше да възприеме това, което й говореше. Разбираше думите му — че не й е баща — но не можеше да вникне в съдържанието им.

— Ти не си ми баща — повтори тя, като гледаше към отворената врата. Идеше й да подскочи от радост. Значи не беше дъщеря на това чудовище. — Принуждавал си Ноел да остане с тебе, като си я заплашвал, че ще ме убиеш, мен, единственото й дете.

— Да. Най-накрая скъпата ми съпруга ми повярва. Не мога да ти опиша какво удоволствие ми доставяше да бия тази богата малка кучка. И тя трябваше да търпи. Нямаше друг избор.

После, когато ти беше на шестнадесет, ме видя да я бия. Твърде жалко. Това промени всичко, но пък ми даде основателна причина да се отърва от тебе. Спомняш ли си последния път, когато се върна вкъщи и ме видя да я ритам? Вдигна телефона, за да извикаш помощ, а тя допълзя до теб и те умоляваше да не се обаждаш. Повярвай ми, достави ми невероятно удоволствие да те видя как се отдръпваш от нея.

Щом си тръгна, я ритнах още няколко пъти. Тя стенеше. След това правих секс с нея, а тя плака през цялото време.

След този случай се отървах от теб за доста дълго време. Животът наистина беше прекрасен през онези четири години, когато излезе от дома ми и от живота на майка си. Но аз исках да ти отмъстя. Накарах Скот да се ожени за теб. Това те отстрани за известно време, но ти май не го харесваше, нали? Почти веднага разбра колко е фалшив. Всъщност това нямаше кой знае какво значение.

Трябваше само да изчакам. Когато срещнах Джаки, разбрах какво трябва да направя. Нали разбираш, федералните ме бяха надушили. Аз не съм глупак. Знаех, че е само въпрос на време. Бях станал много богат, но сделките с оръжие на места като Ирак винаги носят риск. Да, беше просто въпрос на време. Исках да ти отмъстя за всички неприятности, които ми причини. Шестте месеца, които прекара в санаториума на доктор Бидермайер, бяха прекрасни. Обичах да те усещам под себе си, да ме гледаш как галя теб и себе си. Изпитвах истинска наслада да те удрям, да гледам как се гърчиш от болка. Но тогава ти се измъкна и провали всичко. — Той се наведе и я удари по едната страна, после по другата. После отново и отново.

Тя усети вкуса на кръвта. Беше разцепил устната й.

— Ах, ти жалък страхливец! — Тя го заплю, но той успя да се отдръпне навреме. След това отново я удари.

— Никога не съм изпитвал желание да правя секс с теб, докато беше в санаториума — каза той, като приближи лицето си към нейното. — Въпреки че можех. Толкова пъти съм те виждал гола, но никога не съм те пожелавал. А Скот дори не искаше да те погледне. Посети те един-единствен път само защото аз настоях. Сега жалкото копеле ще понесе провала, защото мен няма да ме има. Хайде, Сали, защо не ме заплюеш още веднъж? Аз не съм страхливец като тебе.

Тя го заплю отново и този път го улучи. Гледаше го как избърсва устните и бузата си с опакото на ръкава. След това й се усмихна. Тя имаше ярък спомен за същата тази усмивка от санаториума.

— Не! — прошепна, но това не промени нищо.

Той я удари силно и тя припадна. Последната й мисъл беше, че му е благодарна за това, че не й беше дал никакви опиати.