Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Cove, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 12 гласа)

25.

Куинлан я заведе в апартамента си, в леглото си и сега я прегръщаше, като нежно галеше гърба й.

Беше толкова слаба. Изпита силно желание да поръча китайска храна по телефона — говеждо с много захар и клечки за хранене — но реши, че предпочита да продължи с това, което правеше в момента. Освен това я беше накарал да вечеря спагети и топло чесново хлебче, което не беше и наполовина хубаво като това, което правеше Марта.

— Джеймс?

— Трябваше да си заспала досега.

— Господин Брамър беше много мил с мен. Разказа ми някои неща за теб.

Куинлан я погледна учудено.

— Шегуваш се. Брамър е най-мълчаливият агент във ФБР. Ако за това раздаваха награди, щеше да я спечели.

— Не и тази вечер. Може би беше уморен или развълнуван, като теб. Дааа, каза ми много неща. Имал си голямо семейство. И много си приличал на баща си.

Колко странно! Куинлан се изкашля и продължи:

— Ами, за какво си говорихте с него — за случая и за заподозрените?

— Основно да, но не само за това.

Усети, че пръстите й се движат по бицепса му. Инстинктивно го стегна. Помисли си, че като всеки мъж му се иска жената до него да разбере колко е силен. Едва не се засмя на глас.

— А за какво друго?

— За теб. Разказа ми за теб, за баща ти и за Дилън.

— Брамър и баща ми се познават отдавна. Баща ми беше страхотен човек, Сали. Почина миналата година от сърдечен удар. Беше само на шестдесет и три. Той можеше така да те раздразни, че да ти се прииска да го нокаутираш, но в следващия миг вече ще се държиш за корема от смях.

— Също като теб. Така каза и господин Брамър. Освен това каза, че обичаш да бъдеш като самотния рейнджър. Той винаги разбирал, когато го правиш, макар да си мислиш, че си го заблудил.

— Не се и съмнявам в този стар хитрец. Има уши навсякъде.

— А може би сега има уши и в собствения ти дом.

— Ще го преживея. — Куинлан я целуна.

Тя беше нежна и всеотдайна, но мислите й все още бяха далеч и той не можеше да я обвинява за това. Прошепна толкова близо до лицето й, че усещаше топлия й дъх:

— Остана само баща ти, Сали. Ще го пипнем. Няма да се измъкне. Ще стане голям скандал, ще има дълъг процес. Ще се справиш ли с това?

— Да — решително заяви тя. — Бих казала, че даже нямам търпение да се изправя срещу него. Искам да разкажа на целия свят как биеше съпругата си и какво ми причини. Джеймс?

— Да?

— Имало ли е друга жена в живота на баща ми? Някоя, с която е възнамерявал да напусне страната?

— Не ни е известно, но идеята не е лоша. Ще поработим върху нея. Както ти казах, хората ни преглеждат всяко късче хартия в къщата и кантората на баща ти. Всичко ще бъде проучено много внимателно. Ще разбереш какво се казва проучване, когато видиш как работят агентите на ФБР. Що се отнася до нашия господин Норман Липси, пластичния хирург, той няма да се измъкне дори и да наеме най-добрите адвокати. Нашите агенти ще го разпитват поне до следващата сряда. Това, че все още не е проговорил, не означава нищо. Рано или късно ще го направи. Ние вече имаме достатъчно доказателства, за да го осъдим по редица обвинения — отвличане, заговор, конспирация. И това е само началото. Сали, все още витаеш някъде. Какво има? Какво става?

— Джеймс, ами ако греша? Ами ако съм била все още под въздействието на наркотиците и съм видяла несъществуващи неща? Ами ако човекът, който избяга през прозореца, не е бил баща ми? Ако е бил някой друг? Ами ако не съм видяла никого? Ако наистина аз съм го застреляла и всичко останало е просто плод на фантазията ми?

— Неее. — Той отново я целуна. — За нищо на света. Сигурен съм, че ти не си луда. Бас държа, че даже нямаш и предменструален синдром.

Тя го удари по ръката. Той стегна мускула си и тя се разсмя.

— Какъв чудесен звук. Забрави всички тези глупости, Сали. Ти си видяла баща си. За нас — за мен, за Брамър, за Дилън, даже и за госпожа Лили, ако й кажем. Няма съмнение в това. Вероятно баща ти е спрял, когато те е видял да захвърляш ценния пистолет, и се е върнал да го вземе. Това само по себе си е убедително, не мислиш ли? Ако не се е върнал за пистолета, къде тогава е той? Когато го хванем, готов съм да се обзаложа на едно мексиканско ястие с теб, че пистолетът ще е у него.

Тя се наведе и го целуна по устата.

— Искрено се надявам да е така. Беше толкова сигурен, че ще си спомня всичко.

— Този път се молих по-горещо дори откакто бях на седемнадесет и се бях уплашил, че Мелинда Херндон е бременна.

— Толкова се радвам, че не съм го застреляла, въпреки че много би ми се искало. Чудя се къде ли е сега?

— Ще го намерим. Паспортът му е изчезнал. Агентите накараха Ноел да прегледа сейфа му вкъщи и хранилищата. Възможно е да е заминал за Каймановите острови или за Швейцария — намерили са банкови документи и от двете месата. Ще го пипнем. Няма да отнеме много време.

Тя мълчеше. Харесваше му как се притиска в него, харесваше му да я докосва. Той въздъхна. Наведе се да я целуне.

— Сега готова ли си за сън?

— Имам предчувствие, Джеймс — каза тя, а топлият й дъх галеше врата му. — Странно е и не мога да го обясня, но мисля, че той не е заминал никъде. Да, мисля, че не е напуснал страната. Той е някъде тук, но нямам представа къде. Не зная да имаме лятна вила или хижа в планината.

— Това е интересно. Утре ще попитаме Ноел. Хайде, Сали, тук аз съм човекът, известен с интуицията и със страхотния си нюх. Да ме засенчиш ли се опитваш?

Куинлан се отмести. Все още беше с панталона и ризата си. Искаше му се да е гол. Сали носеше една от новите си нощници от памучна материя, която я покриваше почти от брадичката до петите. Искаше му се и тя да е гола. Въздъхна и я целуна.

Беше напрегнат и възбуден. За да се разведри, спомена:

— Забравих да ти кажа. Обади ми се Дейвид Маунтабенк, шерифът, нали го помниш?

— Беше много мил. Погрижи се за теб. — Усети как пръстите й докосват мястото, където бяха шевовете по главата му. — Вече почти не си личи.

— Да, всъщност той все още няма улики за двете убийства и освен това Спайвър несъмнено е бил убит. Поиска официално помощ от ФБР и ще я получи, защото тук става въпрос за междущатски престъпления. Успял е да убеди всички, че възрастната двойка — Харв и Марж Дженсън — са убити и че всички случаи на останалите безследно изчезнали са взаимно свързани. Ще изпратят агенти от управлението в Портланд, а аз ще бъда представител от управлението във Вашингтон. Ще претърсим цялото проклето градче.

Тя целуваше врата му, а пръстите и леко подръпваха косъмчетата на гърдите му. Той промълви бавно:

— Заминавам, Сали. Да, и Брамър знае, че заминавам. Смята, че идеята е добра. Трябва да поговоря с Амабел. Искаме да разберем къде се вписва тя в тази история. Повярвай ми, тя със сигурност е замесена. Мисля, че трябва да помислиш дали да не дойдеш с мен, Сали.

Беше премислил опасността от завръщането й в онова малко градче в Орегон и опасността да я остави тук, докато баща й все още е на свобода. Не, искаше тя да е с него. Това беше единственият начин, по който можеше да я защити. В Коув щеше да има достатъчно много агенти, така че никой нямаше да може да й навреди.

— Как би могла да е замесена, Джеймс? Тя ме обича, нали? Тя ме прибра. Тя…

— Не бъди толкова заслепена. Замесена е. Разбрах това още когато каза на мен и на Дейвид, че вероятно си избягала, защото си се уплашила. До каква степен е вътре в нещата, скоро ще разберем.

— Върнах си майка си. Бих искала да стане така и с леля Амабел. Горещо се моля тя да не е замесена.

— Ти си върна не само майка си, имаш и мен и аз ти се кълна, че никога няма да ме загубиш. Ще имаш и цялото ми семейство. Те са ужасни, много досадни, но, общо взето, са страхотно семейство. И ако Амабел по някакъв начин е замесена в цялата тази история, ние ще се справим с това, ти и аз заедно.

Той усети как дланта й се спуска надолу по гърдите му, как пръстите й се плъзгат под ризата му и го галят. Не, тя беше изтощена, не можеше да й позволи да го направи, поне не сега, не тази вечер.

Беше решил. Не искаше да избързват с това. Поклати глава и каза:

— Сали, сигурна ли си?

— О, да — отговори тя и го целуна по гърдите. — Нека да сваля тази риза. Джеймс.

Той се засмя и продължи да се смее, докато устните й се придвижиха надолу към корема му, после още по-надолу, докато стигнаха до желаното място. Той изстена и потръпна от възбуда. Мислеше, че никога няма да престане да стене, да я желае, докато не проникне дълбоко в нея. Ето това искаше повече от всичко сега, да проникне дълбоко в нея, а тя да му се отдаде изцяло, да го обича, да го изкрещи на глас пред него и пред целия свят.

И когато проникна в нея, той разбра, че е бил прав, дори нещо повече. Тя беше душата му, бъдещето му. Тя беше най-доброто нещо, което беше получавал в живота си.

Притисната към гърдите му, тя прошепна:

— Обичам те, Джеймс.

Той трепереше, движеше се върху нея като подивял, но тя беше също толкова дива, а това го възбуждаше още повече.

„Мъжът, също както и жената, изпитва нужда да принадлежи на някого — помисли си той точно преди тялото му да се взриви в оргазъм. — Мъжът, както и жената, изпитва необходимост да бъде желан, да бъде обичан.“

Тя впи устни във врата му, после изстена и тогава Джеймс разбра, че всичко щеше да се оправи.

— Аз също те обичам — каза той, а топлият му дъх галеше устните й.

„Животът — помисли си той точно преди да се унесе в дълбок сън — е странно нещо.“ Беше отишъл в Коув, за да търси една луда жена, която може би беше убила баща си.

Вместо това намери Сали.

Всъщност животът беше прекрасен.