Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Cove, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 9 гласа)

23.

Доктор Бидермайер изобщо не реагира на думите му. Скот стреснато подскочи, а Ноел пребледня.

— Не — прошепна тя. — Свидетел?

— Да, госпожо. Агенти на ФБР са хванали Холанд. Обадиха се малко преди да дойдем тук. И той пропя, Норман.

— Не само Сали са държали там. Има и една дъщеря на сенатор. Казва се Патриция. Доктор Бидермайер й е направил лоботомия, но май е оплескал нещата.

— Това не е вярно. Всичко е лъжа.

— Така че, Норман, ФБР всеки момент ще пристигнат в санаториума със заповед за обиск и ще плъзнат из кабинета ти като мравки на пикник. Всички твои мръсни тайни ще излязат наяве. Имам приятел в „Уошингтън Поуст“. Целият свят скоро ще научи тайните ти. Всички онези хора, които си държал в своя затвор, отново ще бъдат свободни.

— А ти, Ноел, все още ли вярваш на думите на този човек?

Тя отмести погледа си от Куинлан към Бидермайер.

— Колко ти плати съпругът ми?

Неочаквано Ноел се промени до неузнаваемост — изправи рамене, бледността и крехкостта й изчезнаха, превърна се в силна жена, очите й бяха присвити и в тях се четеше гняв.

— Беше за нейно добро, Ноел. Случаят й е сложен. Тя е шизофреничка. Опитахме няколко лекарства, за да облекчим симптомите, но никога не успявахме напълно. Фантазиите й, свързани с баща й, й бяха достатъчни, за да я мотивират да избяга и да дойде тук, за да го убие. Толкова просто и същевременно толкова сложно. Нищо лошо не съм й направил. Този Холанд, бедният човечец, аз го прибрах. Той е малоумен. Вярно е, че се грижеше за Сали и беше привързан към нея. Само глупак би повярвал на думите му. Той би казал всичко, което поискат от него, само за да им достави удоволствие.

— Не е зле за човек, който не е психоаналитик, Норман — каза Джеймс.

— Какво искаш да кажеш с това, че не е психоаналитик? — попита Скот.

— Той е пластичен хирург. Занимава се с външната част на главата, а не с вътрешната. Освен това е мошеник и престъпник. Наблюдавал е как съпругът ви измъчва собствената си дъщеря. Нямам причини да ви лъжа, госпожо Сейнт Джон.

— Копеле — просъска д-р Бидермайер. — Добре, Ноел, щом вече не ми вярваш, тогава няма да взема Сали. Тръгвам си. Нямам повече какво да кажа. Единствената причина, която ме доведе тук, беше да помогна на Сали.

Той пристъпи напред, но Куинлан рязко се изправи. След миг държеше вратовръзката на доктор Бидермайер и като го гледаше право в лицето, каза:

— Кой ти плаща да държиш Сали сега, когато баща й е мъртъв? Скот ли? Ако е така, защо? Защо я затворихте? Не беше само за отмъщение, нали? — Куинлан знаеше, но искаше да го чуе от неговата уста.

— Ноел ми плаща само за редовното лечение, същото, което винаги съм получавал.

— Глупости! Кой ти плаща? Все още продължаваш да лъжеш, нали? Веднага щом ФБР приключи с проверката, ще мога да ви кажа точно каква сума е плащат скъпият ви съпруг на този негодник, госпожо Сейнт Джон.

— Ще се обадя на адвоката си. Не можете да направите това. Ще ви съдя за всичко, което ми причинихте.

— Ако госпожа Сейнт Джон ви плаща само да се грижите за Сали, защо тогава дойдохте в Коув, обезвредихте мен и Сали и я завлякохте в клиниката? Удържахте ли на Ноел разходите за самолетни билети? А малката ви екскурзийка до клуб „Бонъми“ с онези двамата бандити? Ще изпратите ли на Ноел сметката за услугите им? Какво ще кажеш за задното стъкло, което улучих? Не вземаш ли пари за извънреден труд, Норман? Този път мълчиш? Няма ли да се опиташ да ни убедиш, че си готов на всичко, за да помогнеш на пациентите си?

Куинлан се обърна към Ноел:

— Когато намерих Сали в санаториума, тя беше толкова упоена, че й бе необходимо повече от ден, докато се съвземе. Това прилича ли ти на страхотно лечение, Ноел?

— О, аз ви вярвам, господин Куинлан, сега вече ви вярвам.

Д-р Бидермайер само повдигна рамене.

— Може би Скот е този, който иска да държат съпругата му затворена — каза Куинлан.

— Това е нелепо — изкрещя Скот. — Не съм направил нищо, само казах на баща й колко съм разтревожен за нея.

Ноел тихо изрече:

— Не, Скот, това не е вярно. Ти също лъжеш. Вие всички ме излъгахте. Ако беше само Еймъри, нямаше да му повярвам нито за миг, но не, всички вие бяхте като древногръцки хор, повтаряхте ми едно и също, докато ви повярвах. Проклети да сте, аз ви повярвах! Позволих ви да затворите малкото ми момиченце на онова ужасно място!

Куинлан бързо се отдръпна, като я видя да се приближава. Тя се втурна към Бидермайер и преди той да успее да се предпази, заби юмрук в челюстта му. Той залитна към камината. Задъхана, Ноел отстъпи назад:

— Ах, ти, копеле такова! — Обърна се към Скот: — А ти порочна жалка отрепка, защо причини това на дъщеря ми? Колко ти плати съпругът ми?

Сали стана от дивана. Приближи се до майка си и я прегърна.

— Благодаря ти — промълви. — Благодаря ти. Надявам се и аз да успея да ударя Бидермайер, преди всичко това да свърши.

Сали избърса влажните си длани в панталоните си. Почувства такова облекчение, че устата й пресъхна. Всъщност дори се усмихна, когато каза на Скот:

— Развеждам се с теб. Няма да отнеме много време, тъй като не искам даже и бедния си бръшлян, който вероятно и без това вече е изсъхнал. Адвокатът ми ще ти представи документите веднага щом успея да го уредя.

— Ти си луда. Нито един адвокат няма да ти повярва.

— Ако направиш само още една стъпка към нея, Бренърд, ще ме принудиш да те убия. Или ще оставя Ноел да го направи. Виж бедният Норман, устната му кърви. Знаеш ли, харесва ми мисълта Сали да е вдовица.

Куинлан спокойно се приближи към Скот Бренърд и заби юмрук в корема му.

— Това е за Сали, Ноел и мен.

Скот изскимтя, приведе се, като дишаше така, сякаш беше прострелян, и притискаше корема си с ръце.

— Сали — каза Куинлан, докато разтъркваше кокалчетата на ръцете си. Изпитваше неудържимо желание отново да удари Скот Бренърд, но знаеше, че това е неразумно. — Една от снахите ми е адвокат. Тя ще се заеме с развода. Няма да е трудно да прекъснеш връзките си с това мекотело. Ще отнеме шест месеца. Всъщност дали пък да не го убия? Не искаш ли да направиш опит за бягство, Скот? О, да, забравих да ви кажа, че ФБР проверява и личните документи в кантората на Еймъри Сейнт Джон. Всъщност това е и причината, поради която ФБР е замесено. Цялата работа е много деликатна, затова я пазехме в тайна, но няма причина вие да не знаете. Продажбата на оръжие на страни като Алжир, Ирак и Либия наистина ни ядосва. Именно тази трябва да е другата причина, Сали, поради която баща ти и съпругът ти са те затворили. Страхували са се да не кажеш нещо компрометиращо, нещо, което да докаже, че те са предатели.

— Но аз не съм видяла нищо — каза Сали. — Така ли е, Скот?

— Не, по дяволите. Аз нямам нищо общо с това.

— Но баща й те накара да се ожениш за Сали, нали?

— Не, това не е вярно. Е, добре, де, наистина се съгласих да я затворят. Но аз вярвах, че е болна.

— Защо повярва, че съм болна, Скот?

Той не отговори, само махна с лула към нея.

— Ти не беше добра съпруга. Баща ти ми се закле, че кариерата ти е нещо, с което ще се занимаваш, докато се омъжиш. Каза, че си била като майка си, жена, която иска да има съпруг, който да се грижи за нея, и деца, които да отгледа. Аз исках съпруга, която да си стои вкъщи и да се грижи за мен, да ми помага, да проявява разбиране, но теб вечно те нямаше.

— Това не означава, че е била болна, Скот — обади се Куинлан.

— Отказвам да говоря повече за това — заяви Скот.

— Защо ли не съм изненадана, че е бил предател? — промълви Ноел. — Тогава може би някой от клиентите му го е убил. Може би все пак не е била Сали. Жалко, че не го е убил Скот. Значи ето какъв си бил ти, Скот, един жалък нещастник.

Тя се опитваше да си обясни убийството на съпруга си по друг начин. Куинлан беше доволен. Каза:

— Това е той, госпожо Сейнт Джон. Сега, вие казахте, че сте влезли тук със Скот и сте намерили Сали да стои над него буквално с димящ пистолет.

Ноел се намръщи. Мислеше усилено.

— Ами, да, но тя каза, че е дошла да вземе малко пари от мен и да си тръгне. Когато чула изстрела, дотичала и вдигнала пистолета от пода.

Куинлан извади сгънато късче хартия от джоба си, разгъна го и го прегледа набързо.

— Това са показанията ти пред полицията, Ноел. Никъде не се споменава за Сали. За съжаление един съсед я е видял да бяга от къщата. Наистина ли бяхте със Скот през онази нощ и когато влязохте тук, видяхте Сали, наведена над тялото на баща си?

Скот хвърли лулата си в камината. Тя падна с трясък върху мраморното огнище.

— По дяволите! Разбира се, че бях с нея! И то през цялата вечер.

Скот все още разтриваше удареното място, което достави удоволствие на Куинлан. Този проклет жалък червей. Обърна се към Ноел.

— Радвам се, че си опитала да защитиш Сали, но наистина мислех, че си замесена заедно с тези двамата субекти.

— Не те обвинявам за това — отговори Ноел. — Мисля, че съм голяма наивница. Не, по-скоро съм глупава.

Сали се усмихна на майка си:

— И аз съм глупава. Нали се омъжих за Скот? Само го погледни.

Куинлан каза:

— Чуй ме, Ноел. Само един зъл човек би се настроил срещу дъщеря си заради това, че се е опитала да те защити, когато е била на шестнадесет. Била е още дете, но въпреки това се е опитала да те защити. Искам да ми кажеш, че това не е истина. Кажи ми, че не си убила съпруга си. Кажи ми, че не си убила това чудовище, което те е тормозило толкова време.

— Не съм го убила, не съм. О, Господи, нали ми вярваш, Сали? Нали не вярваш, че аз съм убила баща ти?

Сали не се поколеба нито за миг. Прегърна майка си.

— Вярвам ти.

— Има още много неща, Сали — продължи Куинлан. — Време е всичко да излезе наяве. Сега искам да си спомниш. Погледни Ноел и си спомни онази нощ.

Тя се отдръпна и впери поглед в майка си. След това бавно се обърна към Куинлан.

— Сега си спомням ясно баща ми, който лежи точно там, гърдите му са облени в кръв. Съжалявам, Джеймс, но не мога да си спомня нищо повече.

— Майка ти каза, че си държала пистолет. Не си ли спомняш дали не си взела пистолета със себе си, Сали?

Тя поклати глава, после сведе поглед към кафявите си боти.

— Пистолетът е бил старинен. Вероятно баща ти го е купил от някой ветеран от Първата световна война. Пълнителят е с десет куршума, опасна работа.

— Да — бавно изрече Сали, като се отдалечи от него към мястото, където беше открила тялото на баща си, точно пред огромното му махагоново бюро. — Спомням си този пистолет. Много се гордееше с него. Подари му го английският посланик през 1970 година. Беше му направил някаква голяма услуга… Да, сега си спомням съвсем ясно. Спомням си как го вдигам от земята и го държа. Спомням си, че си мислех колко е тежък. Спомням си, че пареше, сякаш току-що беше използван.

— Той наистина е тежък. Виждаш ли го, Сали?

Куинлан знаеше, че сега тя си спомня и подрежда разпръснатите парчета. Беше сигурен, че младата жена ще се справи.

— Той ти пари, Сали — каза той. — Изгаря ръката ти. Какво ще правиш с него?

— Спомням си, че се зарадвах, че той е мъртъв. Беше зъл. През всичките тези години беше тормозил Ноел. Винаги правеше каквото си иска. Беше ме хванал. Дотогава никога не е имало справедливост. Да, спомням си, че точно това си мислех. Радвам се, че си мъртъв, нещастно копеле такова! Сега всички са свободни. Ти си мъртъв.

— Спомняш ли си Ноел да влиза? Спомняш ли си как изпищява?

Тя гледаше надолу към ръцете си и свиваше пръсти.

— Пистолетът е толкова горещ. Не знам какво да правя с него. Сега те виждам, Ноел, а, да, ето го и Скот зад тебе. Но вие сте с палта. Вие не сте били в къщата, били сте навън. Само татко е тук, никой друг. Ти започна да пищиш, Ноел. Скот, ти не си мръдна и пръста. Гледаше ме, сякаш бях някакво бясно куче, което искаше да затвориш.

— Мислехме, че си го убила — обади се съпругът й. — Той не трябваше да е вкъщи тази вечер. Трябваше да е в Ню Йорк, но се върна неочаквано. Предположихме, че си грабнала пистолета и си го застреляла.

Но Сали само поклати глава. Не изглеждаше уплашена, а замислена.

— Не, спомням си, че когато дойдох тук, се опитах да отворя входната врата. Изненадах се, че е отключена. Точно когато натисках дръжката, чух изстрела. Дотичах в тази стая. Той лежеше на пода целият в кръв. Спомням си… — Млъкна и се намръщи. После притисна челото си със свити в юмруци ръце. — Всичко е толкова смътно, толкова неясно. Проклетите наркотици, които ми даваше, Боже, бих могла да те убия за това!

Куинлан успокоително рече:

— Той толкова е загазил, Сали, че убийството ще му се стори като помилване. Искам да похарчи всичките си пари за адвокати. После искам да видя как ще гние в затвора до края на мизерния си живот. Не се тревожи за него. Можеш да си спомниш. Какво виждаш?

Тя не откъсваше очи от мястото, където той лежеше с разперени ръце, дясната му длан бе обърната нагоре. Толкова много кръв. Ноел беше постлала нов килим. И все пак имаше нещо странно, нещо, което тя не можеше да си спомни, нещо…

— Там имаше още някой — прошепна тя, — да, в стаята имаше още някой.

— Как взе пистолета?

Тя отговори без колебание:

— Беше на пода. Когато влязох в стаята, той се беше навел да го вземе. Изправи се много бързо и хукна към прозореца.

Тя бавно се обърна и погледна към прозорците, заели цялата страна с изглед към вътрешния двор. Високи храсти и ограда разделяха тази къща и съседната на нея.

— Сигурна ли си, че е бил мъж?

— Да, сигурна съм. Виждам как ръката му натиска дръжката на прозореца. Носи черни кожени ръкавици.

— Виждаш ли лицето му?

— Не, той… — Лицето й се напрегна. Започна да клати глава. — Не — прошепна, като продължаваше да гледа към прозорците. — Не е възможно, просто не е възможно.

— Сега виждаш ли го, Сали? — спокойно попита Куинлан. Тя погледна Джеймс, след това майка си, Скот и най-накрая д-р Бидермайер и каза:

— Може би те са прави, Джеймс. Може би наистина съм луда.

— Кой беше той, Сали?

— Не, не, аз съм полудяла. Имам халюцинации.

— Кой беше?

Тя беше сломена, раменете й се приведоха, сведе глава. Прошепна:

— Беше баща ми.

— Аха — каза Куинлан. Всичко си идваше на мястото, въпреки че останалите не го разбираха все още.

Ноел промълви:

— Баща ти? О, Сали, това е невъзможно. Баща ти лежеше мъртъв на пода. Аз коленичих до него и го видях. Дори го разтърсих. Това беше баща ти. Не бих могла да сгреша.

Скот размаха лулата си към нея и поклати глава:

— Тя е по-зле, отколкото предполагахме. Както каза и майка ти, Сали, баща ти е мъртъв. Аз също го видях мъртъв. Не забравяй, че и двамата бяхме тук.

Д-р Бидермайер рече:

— Всичко е наред, Сали. Това е само още един симптом на болестта ти. Сега ще тръгнеш ли с мен? Ще се обадя на адвоката на баща ти и той ще дойде, за да можем да сме сигурни, че този мъж няма да те отведе в затвора.

Куинлан стана и отиде до Сали. Взе ръката й в своята.

— Браво на теб — каза, като се наведе и я целуна.

— Ах, ти копеле, това е моята жена! Не я искам, но тя все още ми е съпруга.

Куинлан я целуна още веднъж.

— Сега всичко си идва на мястото. — Обърна се към д-р Бидермайер: — Сега всичко съвпада. Ти си пластичен хирург, Норман. Сигурно си много добър. Къде намери мъжа, чието лице превърна в лицето на Еймъри Сейнт Джон?

— Не знаеш какво говориш. Убитият беше Еймъри Сейнт Джон. Никой не се усъмни. А и защо? Нямаше никакви въпроси.

— Защото никой не е имал причина да се усъмни. Защо ще проверяват отпечатъци от зъбите например, ако съпругата на починалия идентифицира тялото, ако лицето на убития напълно прилича на снимките върху бюрото? Притеснява ме единствено това, че съдебният лекар не е забелязал белезите от пластичните операции. Сигурно наистина си много добър, Норман.

— Господи, наистина ли си направил това, д-р Бидермайер? — попита Скот. — Наистина ли планирахте с Еймъри Сейнт Джон да убиете някой друг, който да заеме мястото на Еймъри? Планираше ли той да ме остави да понеса провала? По дяволите, това е истина, нали? Щяха да обвинят мен, защото той привидно е мъртъв. А аз не съм толкова виновен, кълна се. Може би само за Сали, но това, което направихме, беше необходимо, тъй като знаехме, че е прочела няколко кратки бележки, които бях забравил в куфарчето си. Нямахме избор. Съгласих се с него, защото трябваше.

Куинлан го удари още веднъж, този път по челюстта. Надяваше се, че я е счупил.

Бидермайер погледна към Скот, който лежеше в безсъзнание.

— Какво нищожество е само! Но това не е мой проблем. Всичко това са пълни измислици, Куинлан. Мъртвият беше Еймъри Сейнт Джон. Наслушах се на всичко това. Съжалявам, Сали. Опитах се да ти помогна, но вече ми е безразлично. Тръгвам си.

— Когато дяволът си тръгне от ада, тогава бих тръгнала с теб, доктор Бидермайер — отговори му тя.

— По-добре намери друго сравнение, Сали — каза Куинлан. — Със сигурност знам, че дяволът отдавна броди по света. Пред нас се намират две от малките му създания. Значи, бащата на Сали все още ти плаща. Това със сигурност отговаря на останалите ми въпроси.

— Тръгвам си — заяви докторът и се отправи към вратата.

— Не мисля, че искаш да си тръгнеш толкова рано. — Дилън влезе в стаята.

— Когато този червей се събуди, бих искала да го ударя — каза Ноел Сейнт Джон. — Всъщност защо да чакам? — Тя отиде до Скот и го ритна в ребрата. — Що се отнася до теб — обърна се тя към Бидермайер, — ако господин Куинлан ми даде гумен маркуч, хубавичко ще те натупам. Какво сте причинили на дъщеря ми, Боже мой, искам да ви убия всичките.

— Ще направя всичко възможно да получиш гумения си маркуч, Ноел — обеща й Куинлан.

— Ще те съдя за всичко това. Полицейско насилие и клевета. Само погледнете бедния Скот.

Сали отиде до Скот и го ритна. После се приближи към майка си и я прегърна.