Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Cove, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 11 гласа)

22.

— Трябва да разберем защо Бидермайер продължава да те преследва — каза Дилън. — Баща ти е бил този, който те е изпратил при него. Но той е мъртъв. Защо тогава Бидермайер си прави този труд? Кой върви по стъпките на твоя старец? Ти смяташ, че Скот е замесен. Защо продължава и сега? Няма ли да е по-добре за него, сега просто да поиска развод? Сигурна ли си, че си готова за това, Сали?

— Готова съм. Всъщност даже нямам търпение да заплюя Бидермайер в лицето. Що се отнася до това, защо продължават да ме преследват, аз също дълго мислих по въпроса. И на мене това ми се струва много странно — замълча, после добави: — Може би скоро ще получим отговор на този въпрос. Нека сега да проведа трите разговора.

Тя вдигна телефона и се обади на Ноел:

— Мамо, аз съм, Сали. Искам да намина за малко. Трябва да поговоря с теб, мамо. Да, още сега. Може ли?

Бавно натисна вилката и прекъсна разговора. Започна да набира номера на Скот. Куинлан докосна леко ръката й и поклати глава:

— Мисля, че майка ти сама ще доведе другите играчи.

— Той е прав — каза Дилън. — Ако не го направи, ще говорим с нея насаме. И без това трябва да разберем точно каква е ролята й в тази история.

— Джеймс е прав. — Сали преглътна. — Другите ще бъдат там. Но искам да знаете, че тя се опитваше да ме защити. Залагам живота си на това.

Прииска му се да я прегърне. Видя как преглътна сълзите си, докато успее да се овладее. Сали беше смела. Освен това имаше и него.

— Добре. Нека и аз да проведа няколко разговора, след което можем да тръгваме.

* * *

Тридесет минути по-късно Джеймс вече чукаше на вратата на семейство Сейнт Джон.

Ноел Сейнт Джон отвори вратата. Беше облечена в бледосиня копринена рокля. Косата й, по-руса от тази на Сали, беше прибрана в стегнат кок. Беше елегантна, напрегната и пребледняла. За миг се поколеба, после протегна ръце към дъщеря си. Сали не помръдна. Ноел Сейнт Джон изглеждаше така, сякаш всеки момент ще избухне в сълзи. Отпусна ръце и бързо заговори:

— О, Сали, ти дойде. Много се тревожех. Когато баба ти и дядо ти ми се обадиха, не знаех какво да правя. Влизай, любов моя. Ще уредим всичко.

Тогава забеляза Куинлан.

— Вие!

— Да, госпожо. Може ли и аз да вляза?

— Не, не може. Сали, какво става тук?

— Съжалявам, ако не вляза аз и Сали няма да влезе.

Тя погледна Сали, после Куинлан и поклати глава. Изглеждаше объркана.

— Ноел, всичко е наред, пусни ни да влезем.

Тя продължаваше да клати глава.

— Но той е от ФБР, Сали. Не го искам в дома си. Той дойде тук с още един мъж и претърсиха цялата къща, за да те открият. Защо искаш да дойде с теб? Това не е логично. Последният човек, който ти трябва, е някое ченге. Той те лъже. Манипулира те. Само те обърква още повече.

— Не, Ноел, аз изобщо не съм объркана.

— Но, Сали, когато баба ти и дядо ти ми се обадиха, те ми казаха, че той бил по петите ти и ти си знаела. Казала си, че е умен. Но обясниха също, че си искала да избягаш и да се скриеш. Ти каза същото и на мен. Защо сега си с него? Защо искаш да си с него?

— Той ме залови. Аз съм аматьорка. Повярвай ми, ти също би искала той да е с мен. — Сали направи крачка напред и докосна леко ръката на майка си.

— Това съм аз, госпожо, специален агент Джеймс Куинлан. Поласкан съм, че ме помните.

— Бих искала да не ви помня, господине — отвърна Ноел. Хвърли поглед през рамо. Джеймс се усмихна, защото сега беше сигурен, че там, в стаята, има още някой. Скот Бренърд? Д-р Бидермайер? А може би и двамата? Надяваше се те да са там.

— Или ще бъде с нея, или тя изобщо няма да влезе — каза той. — Навън е доста хладничко. Решавайте, госпожо.

— Добре, но все още не мога да разбера защо сте с нея. Нямате никакво право, абсолютно никакво. Сали ми е дъщеря, тя е болна и нито ФБР, нито полицията могат да я задържат, защото психически е неуравновесена. Аз съм неин попечител и заявявам, че тя ще се върне в санаториума. Това е единственият начин да бъде в безопасност.

— Така ли? — учуди се Куинлан. Ноел го изгледа така, сякаш искаше да го удари. — На мен ми изглежда съвсем нормална и уравновесена.

— През последните шест месеца тя беше много болна — каза Ноел, като се отдръпна.

Те я подминаха и влязоха във фоайето. На старинната масичка под голямото позлатено огледало имаше ваза с красиви свежи цветя. Сали си помисли: „В тази ужасна ориенталска ваза винаги има свежи цветя, обикновено бели или жълти хризантеми.“

— Заповядайте в кабинета на баща ти, Сали. Да свършваме с това. После лично ще се уверя, че отново си в безопасност.

— Отново в безопасност? — прошепна Сали. — Тя да не се е побъркала?

Куинлан я притисна до себе си и когато тя го погледна, й намигна:

— Не се тревожи.

— Я, виж ти, каква изненада! — иронично възкликна той, щом видя д-р Бидермайер, който стоеше до камината. Въпреки че до този момент не се бяха срещали, много пъти беше разглеждал снимката на този мъж и имаше чувството, че вече го е разпитвал. Дали този негодник го беше ударил по главата в Коув? Съвсем скоро щеше да разбере.

Обърна се към другия мъж:

— А това, предполагам, е съпругът ти, нали, Сали? Видният адвокат, Скот Бренърд, който работеше за баща ти и който вероятно се е оженил за теб, защото той му е наредил?

— Името й е Сюзън — обади се мъжът. — Сали е галено име. Аз лично никога не съм го харесвал. Обръщам се към нея само с името Сюзън. — Направи стъпка напред, но се спря. — Изглеждаш малко напрегната, Сюзън, но в това няма нищо чудно. Какво правиш с него? Ноел току-що ми каза, че той е агент на ФБР.

— Специален агент — добави Куинлан. — Винаги съм бил специален агент.

— Той я заловил и я върнал обратно — обади се Ноел. — Не зная с каква цел е тук, но ние трябва да го убедим, че Сали не е добре и не носи отговорност за убийството на баща си. Ние можем да я защитим. Доктор Бидермайер ще я отведе обратно в санаториума, където тя ще бъде в безопасност.

— Тъй като татко е мъртъв — каза Сали, като гледаше майка си право в очите. — Това повдига много въпроси. Например, тъй като той вече не е между нас, кой тогава ще идва всяка седмица да ме бие, да ме опипва и да ме унижава?

Майка й я гледаше втренчено, устните й се движеха, но не издаваха звук. Беше пребледняла. Изглеждаше зле. Личеше, че се колебае.

— Господи, Сали, това е невъзможно. Баща ти, Скот, доктор Бидермайер, всички те ми казваха как с всяка седмица състоянието ти се подобрява. Не, това не може да бъде истина.

— Тя не трябва да говори така за мъртвия си баща — обади се Бидермайер.

— Той има право. Това само доказва, че тя е болна — подкрепи го Скот. — Тя си измисля всичко това. Еймъри да бие дъщеря си? Да я опипва? Това е лудост, тя е луда и току-що го доказа.

— Това е класически случай — продължи Бидермайер, който беше застанал до камината. — Някои пациенти смесват реалност и фантазии. Това обикновено са неща, за които дълбоко в себе си те винаги са мечтаели. Баща ти беше привлекателен мъж, Сали. Момичетата често се чувстват сексуално привлечени от бащите си. В това няма нищо срамно. Единствената причина, поради която си въобразяваш, че е идвал при теб, е, че силно си го искала. Това с биенето и унижаването си го измислила само за да можеш да си простиш за тези чувства, като се представиш за толкова беззащитна, че да не можеш да ги предотвратиш.

— Отвратително! — възкликна Куинлан. — Доктор Бидермайер, какво удоволствие е за мен най-после да ви срещна.

— За съжаление не мога да кажа същото. Дошъл съм, за да върна Сали в клиниката, и въпреки че сте от ФБР, вие не можете да ми попречите.

— Защо се опитахте да я отвлечете преди три часа от клуб „Бонъми“?

— Алфред? За какво говори той?

— Просто недоразумение, скъпа Ноел. Открих къде е Сали. Смятах, че мога да я отведа без много шум, но не успях.

— Не успя? — повтори Сали. — Ти се опита да ме отвлечеш и всичко, което имаш да кажеш, е, че не е станало?

Той само се усмихна и вдигна рамене.

— Беше довел със себе си двама копои, Ноел — каза Куинлан. — Тримата я хванали тъкмо когато е излизала от тоалетната и се опитани да й инжектират нещо. — Той се обърна към Бидермайер. Така му се искаше да извие врата на проклетото копеле. — Почти те бяхме спипали, тебе, жалко подобие на човек. Поне ще се наложи да си смениш задното стъкло на колата.

— Няма проблем — отвърна Бидермайер. — Колата не беше моя.

— Какво става тук? — попита Скот. — Ноел ми каза, че Сали е избягала. Сега е с агент на ФБР. Доктор Бидермайер ми каза, че Сали е срещнала този мъж в онова затънтено градче в Орегон и че двамата са любовници. Това не е възможно. Сали, ти все още си моя съпруга. Какво става тук?

Куинлан се усмихна любезно на всички:

— Защо просто не ме приемете като неин адвокат? Тук съм, за да се уверя, че няма да пострада и че добрият доктор няма да се опита да забие още една игла в ръката й.

Той огледа Скот Бренърд. Беше висок, елегантен. Красивото му лице обаче изглеждаше измъчено. Под очите му имаше тъмни кръгове. Явно всичко това не го правеше щастлив, нещо повече — изглеждаше уплашен. И наистина трябваше. Куинлан беше сигурен, че не носи оръжие. Беше нервен. Сега извади лула от джоба на английското си сако. Един кобур определено би развалил линията на елегантната му дреха. Копеле!

Куинлан го наблюдаваше как пали лулата си. Представи си как използва тази пауза в своя полза, когато води преговори.

— Ти си мъжът, който ми отне Сали, нали? Ти си този, който нахлу в санаториума.

Джеймс се усмихна на Бидермайер.

— И двата пъти позна. Как са немските овчарки? Много хубави кучета и много обичат сурови пържоли.

— Нямахте никакво право да нахлувате така в моята клиника. Ще ви съдя за това.

— Мълчи, Алфред — каза Ноел. — Вие също, господин Куинлан. Сали, защо не седнеш? Искаш ли чаша чай? Изглеждаш изтощена. Трябва да си починеш. Толкова си слаба.

Сали погледна майка си и поклати глава:

— Съжалявам, Ноел, но се страхувам, че ще позволиш на Бидермайер да сложи приспивателно в чая.

Това подейства на жената като плесница. Пристъпи към Сали.

— Сали, не говори така. Аз съм ти майка. Не бих те наранила. Моля те, не постъпвай така. Искам само най-доброто за теб.

Сали трепереше. Джеймс я хвана и я заведе до малко канапе. Остана до нея, защото разбираше, че за Сали е важно да усеща близостта му, топлината му, подкрепата му.

На Скот Бренърд, който ожесточено пафкаше лулата си, Джеймс каза:

— Разкажи ми как срещна Сали.

— Да, Скот, разкажи му — повтори тя.

— Ако го направя, ще му кажеш ли да изчезне от живота ни?

— Това също е една възможност — отбеляза Куинлан. — Да ти кажа ли какво мога да обещая със сигурност? Че няма да хвърля Сали на кучетата.

— Добре — каза Ноел. — Тя трябва да бъде в безопасност. Доктор Бидермайер ще се погрижи за това. Той ми обеща.

„Непрекъснато повтарят едно и също“ — помисли си Куинлан. Дали Ноел участваше в този заговор? Възможно ли беше да е толкова наивна? Наистина ли не можеше да проумее истината за Сали? Да осъзнае, че тя е съвсем нормална?

Скот закрачи, като местеше поглед от Ноел, която гледаше втренчено дъщеря си, сякаш за да прочете мислите й, към доктор Бидермайер, който се беше разположил в големия фотьойл и се опитваше да подражава на проклетия агент.

— Срещнах я на изложба на Уислър в Националната художествена галерия. Беше вълнуваща вечер. Бяха изложили петнадесет от японските картини на Уислър. Както и да е, Сали също беше там. Един от адвокатите ни представи. Разговаряхме, после пихме кафе. Заведох я на вечеря и така започна всичко. Открихме, че имаме много общи неща. Влюбихме се и се оженихме.

Бидермайер стана и се протегна.

— Много романтично, Скот. Сега вече е късно и Сали има нужда от почивка. Време е да тръгваме, Сали.

— Не съм на същото мнение — спокойно отвърна тя. Джеймс усети, че ръката й трепери. — Аз съм на двадесет и шест и съм съвсем нормална. Не можеш да ме накараш да тръгна с теб. Скот, всъщност не каза на Джеймс, че докато не се оженихме, забрави да споменеш, че работиш за баща ми.

— Ти никога не си ме питала, Сали. Беше обсебена от собствената си кариера, от веселите празненства и буйните си приятели. Не се интересуваше особено от това, което аз правех. Никога не си ме питала, по дяволите!

— Питах, но ти винаги увърташе. Каза ми, че работиш в юридическа кантора и толкова. Спомням си, че те питах, но ти никога не казваше нещо повече.

Куинлан усети вълнението й. Стисна леко ръката й, но продължи да мълчи. Тя се справяше отлично. Беше доволен и оптимистично настроен. Вече си беше съставил определено мнение и за тримата и си каза: „Моментът скоро ще настъпи.“

Сали замълча за малко, после спокойно продължи:

— Определено не се интересувах повече, когато разбрах, че имаш извънбрачна връзка.

— Това е лъжа. Не съм имал извънбрачна връзка. Бях ти верен. Винаги съм ти бил верен, дори и през последните шест месеца.

Ноел се изкашля:

— Това няма да доведе до нищо. Сали, казваш, че си напълно здрава, че баща ти наистина те е малтретирал в санаториума…

— Както и доктор Бидермайер. Той имаше един подъл дребен помощник на име Холанд, който обичаше да ме къпе, да ме съблича, да си играе с косата ми и да седи до леглото ми само за да ме гледа.

Ноел се обърна към доктор Бидермайер:

— Вярно ли е това?

Той повдигна рамене.

— Донякъде. Холанд, наистина се грижеше за нея. Възможно е да е преминал някои граници. Тези неща се случват, Ноел, особено с пациенти като Сали. Що се отнася до останалото, това просто е част от заболяването — халюцинациите, фантазиите. Повярвай ми, както повярва на Скот и на съпруга си. Скот е живял с нея. Той е бил свидетел на нейния срив. Нали така, Скот?

Съпругът й кимна:

— Беше ужасяващо. Ние не те лъжем, Ноел.

И Ноел Сейнт Джон им повярва. Куинлан го видя, изписано на лицето й. Тя решително се обърна към дъщеря си:

— Слушай, Сали. Аз те обичам. Винаги съм те обичала. Ти ще се оправиш. Не ме интересува какво ще ми струва това. Ще получиш най-добрите грижи. Ако не харесваш доктор Бидермайер, ще ти намерим друг лекар. Но сега, моля те, върни се с него в санаториума, където ще бъдеш в безопасност. Съдия Харкин присъди, че не си отговорна за действията си. Но ти дори не си спомняш делото, нали? Е, нищо чудно. Беше толкова болна, че през цялото време стоеше и гледаше в една точка. Говорех ти, а ти сякаш гледаше през мен. Дори не ме позна. Беше ужасно. Сега, когато баща ти е мъртъв, аз съм твоя настойничка. Всъщност, Скот и аз. Моля те, имай ми доверие, Сали. Искам само най-доброто за теб. Обичам те.

Скот каза:

— Господин Куинлан, можете да я задържите за един ден. Съдията вече е присъдил, че тя не е отговорна за действията си. Нищо не можете да й направите. Никой няма да я съди за убийството на баща й.

Тя все още се държеше, макар че това явно я потресе. Това беше някакъв заговор. Все още не можеше да реши дали майка й участва в него. Тя беше толкова искрена, толкова загрижена, но…

Сега всички изглеждаха убедени, че тя е убила баща си. Беше време и той да се намеси.

Сали вдигна ръка, сякаш за да възпре думите на майка си, и изрече:

— Ноел, знаеше ли, че доктор Бидермайер ме държа упоена през цялото време? Затова не си спомням процеса. Казах ти, че баща ми идваше да ме бие два пъти седмично, но знаеш ли, че доктор Бидермайер гледаше? О, да, докторе, зная за онова двойно огледало. Зная също, че позволяваше и на други да гледат, когато баща ми се опипваше, докато аз лежах гола на леглото.

Тя скочи на крака и Куинлан беше сигурен, че ще се нахвърли върху Бидермайер. Докосна ръката й. Тя застина и изкрещя:

— Това доставяше ли ти удоволствие, мръсно влечуго?

После рязко се обърна към майка си:

— Не си спомням процеса, защото той ме държеше упоена през цялото време, за да не мога да се противопоставя на него или на пазачите му. Нима не разбираш? Трябваше да ми слагат опиати. Иначе щях да ги вдигна във въздуха. Знаеш ли също, че понякога, когато баща ми идваше, ги караше да намалят дозата, за да съм в съзнание, когато ме малтретира? Това е истината, Ноел, повярвай ми. Баща ми, твоят съпруг. Не те лъжа. Не си измислям всичко това. Баща ми беше чудовище, Ноел. Но ти го знаеш, нали?

Майка й изкрещя:

— Стига вече, Сали! Престани с тези лъжи. Не мога да издържам повече. Не мога.

Скот Бренърд извика:

— Така е, Сали. Наистина прекали. Извини се на майка си за тези ужасни неща, които й наговори.

— Но те са верни и ти го знаеш, Скот. Баща ми не би могъл да ме прати в клиниката без твоето съгласие. Защо му позволи, Скот?

— Това беше много трудно решение — отговори Скот. — Но беше за твое добро.

За облекчение на Куинлан Сали успя да се засмее:

— Много добре, Скот. Ти си един проклет лъжец. Ноел, когато баща ми ме биеше или просто ме държеше, докато стоеше надвесен над мен, той се смееше и ми говореше как най-после е успял да ме вкара точно където е искал, където съм заслужавала да бъда. Мили Боже, сега си спомням всичко! Каза, че това било неговото отмъщение за всичките онези години, през които съм се опитвала да те защитя, Ноел. Каза, че докато съм на онова място, ще си държа устата затворена и за другото нещо, но не знам какво е имал предвид.

— Аз обаче знам — обади се Куинлан. — Но на това ще се върнем по-късно.

Тя се усмихна и му кимна, след което се обърна към майка си:

— Казвал ли ти е колко много ме мрази? Но мисля, че не му е било достатъчно само да ме затвори някъде. Предполагам, че вече не те е биел толкова често, Ноел, тъй като идваше да бие и мен. Два пъти в седмицата. Точен като часовник. Беше човек с установени навици. Бях толкова упоена, че понякога дори не разбирах, но Холанд, онзи жалък негодник, все повтаряше: „Да, всеки вторник и петък, идва твоят старец, за да те натупа!“ Разбира се, аз си спомням много от случаите, особено когато ми намаляваха дозата. Доставяше му удоволствие да осъзнавам, че това е той и че не мога да му попреча да прави каквото си иска с мене.

Ноел Сейнт Джон се обърна към д-р Бидермайер:

— Тя е болна, нали, Алфред? Това не може да е истина, нали? Не само Еймъри, но и Скот. Защо би го направил? Той ми се закле, че тя е много болна. Ти също.

Бидермайер вдигна рамене. Куинлан си помисли, че това е любимият му отговор.

— Смятам, че тя е убедена в това, което говори. Тя наистина е много болна. И понеже вярва, че той й е причинил всичко това, е трябвало да го убие, за да намали собствената си вина. Нали ти казах как беше успяла да скрие успокоителните под езика си и да избяга от санаториума? Дошла е направо тук, взела е пистолета на баща си и когато той влязъл, го застреляла. Ти си чула изстрела, Ноел. Както и ти, Скот. Когато пристигнах тук, тя се бе изправила над него и гледаше как кръвта изтича от гърдите му, а вие стояхте и я наблюдавахте. Опитах се да й помогна, но тя насочи пистолета към мен и отново избяга.

Куинлан се премести към края на дивана. Сега всичко щеше да излезе наяве. Време беше. Нищо от чутото не го изненада. След няколко минути то нямаше да бъде изненада и за Сали.

Бидермайер се обърна към Сали, а гласът му беше благ като нежното почукване на дъжд по прозореца:

— Хайде, мила. Аз ще те защитя от полицията. Ще те защитя и от ФБР, от пресата, от всички. Трябва да оставиш този мъж. Дори не знаеш кой е.

— Сюзън, съжалявам за всичко това, но зная, че сама не можеш да се справиш. Доктор Бидермайер ни разказа за всички твои халюцинации, сънища и фантазии. Ти наистина застреля Еймъри. Аз и Ноел те видяхме наведена над него с пистолет в ръка. Ние искаме само да ти помогнем, да те защитим. Не казахме нищо на полицията. Доктор Бидермайер си тръгна, преди те да дойдат. Никой не хвърли вината върху теб. През цялото това време те защитавахме.

— Аз не съм убила баща си.

— Нали ми каза, че не си спомняш нищо? — обади се Ноел. — Каза ми, че си се страхувала, че аз съм го извършила, и затова си избягала. За да те защитя, накарах полицията да ме заподозре, държах се като виновна, въпреки че не съм го убила. Това, което ме спаси, беше, че те не успяха да намерят пистолета. Двамата със Скот не казахме на полицията, че ние практически бяхме свидетели на убийството. Всъщност Скот дори не им каза, че е бил тук. Това засили подозренията им към мене. Те не те откриха. Полицаите са убедени, че знаеш, че аз съм го извършила, и затова си избягала. Но аз не съм, Сали, не съм. Ти го направи.

— Аз също знам, че не го е извършила тя, Сюзън — каза Скот Бренърд. — Аз я срещнах в коридора и ние влязохме заедно във всекидневната. Ти беше там, наведена над него и държеше пистолета. Трябва да отидеш с доктор Бидермайер, в противен случай ще свършиш зад решетките.

— А, да — подигравателно изрече Куинлан. — Добрият доктор Бидермайер! А може би трябва да те наричам Норман Липси, от северната ни съседка Канада?

— Предпочитам доктор Бидермайер — със завидно спокойствие отговори той и се настани още по-удобно във фотьойла.

— За какво говори той? — попита Скот.

— Добрият ви доктор е измамник — поясни Куинлан. — Пращат му да държи затворени хора, които трябва да бъдат отстранени от пътя на някого. Чудя се колко ли му е платил бащата на Сали, за да я държи затворена там? Може би ти знаеш, Скот? Може би част от тези пари са твои? Обзалагам се, че е така.

— Аз съм лекар, сър. Вие ме обиждате. Ще ви съдя за клевета.

— Била съм в санаториума — обади се Ноел. — Това е една чиста, модерна сграда. Хората там са много любезни. Не успях да видя Сали само защото тя беше много болна. Искате да кажете, че хората плащат на доктор Бидермайер, за да държи враговете им като пленници?

— Това е истината, госпожо Сейнт Джон. Съпругът ви е искал да отстрани Сали от пътя си. Дали това е било последното му отмъщение, защото се е опитвала да ви защити? Обзалагам се, че това е само една от причините.

Куинлан се обърна към Сали:

— Мисля, че може би си загубила времето си, като си защитавала майка си, Сали. Струва ми се, че много скоро тя ще е готова да те хвърли обратно на кучетата.

— Това не е вярно — каза Ноел. — Не му вярвай, Сали.

Куинлан само й се усмихна.

— Във всеки случай, съпругът ви, господин Сейнт Джон, е давал всеки месец една солидна сума на стоящия тук Норман Липси, за да държи дъщеря му упоена и да му позволява да я посещава и малтретира. О, да, той наистина я е малтретирал, унижавал я е, отнасял се е с нея като малка сексуална робиня. Имаме свидетел.