Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от старокитайски
, (Пълни авторски права)
Форма
Новела
Жанр
Характеристика
Оценка
няма
Сканиране
sir_Ivanhoe ( разпознаване и финална корекц)
Форматиране и корекция
NomaD (2017 г.)

През годината динчъу[1] на периода Чжънюан[2] аз, Ли Гун-цзо от Лунси, плувах по река Сяосян към планината Цану[3] и случайно срещнах тръгналия на юг чиновник Ян Хън от Хуннун[4].

Спряхме лодките до пустинен бряг и отседнахме в един будистки параклис. Над реката по небето плуваше луна и това предразполагаше да се разказват странни истории. Ян Хън ми каза:

— Към средата на Юнтай[5] Ли Тан бил назначен за управител на област в Чучжъу[6]. Случило се тогава един рибар да лови нощем риба с въдица в подножието на планината Гуйшан. Нещо закачило въдицата му, тя не излизала обратно. Рибарят бил свикнал с водата, бързо се гмурнал на дълбочина петдесет чжана[7] и видял огромни железни вериги — те опасвали подножието на планината и краят им не се виждал. Тогава докладвали на Ли Тан. Той заповядал на рибаря заедно с няколко десетки опитни плувци да вдигнат тези вериги. Но те не се справили със свои сили, затова Ли Тан добавил и над петдесет глави добитък. Едва тогава веригите се размърдали и малко по малко почнали да приближават брега.

Времето било тихо — нито вятър, нито вълни, но разбунените води са надигнали. Онези, които гледали отстрани, били изумени. На края на веригата се показал звяр, който приличал на маймуна, с бяла глава и дълга грива, белоснежни зъби и златни нокти. Звярът изведнъж бил изтеглен на брега. Той бил висок над пет чжана. Когато приклекнал, заприличал на маймуна, но не могъл да отвори двете си очи и стоял съвсем замаян. От очите и носа му водата струяла като поток, а слюнката му била толкова зловонна, че човек не можел да приближи. Минало доста време, едва тогава той проточил шия, протегнал се, прозинал се, внезапно отворил очи и те блеснали като мълния. Огледал насъбраните хора, готов да се разяри. Хората наоколо стремглаво се разбягали. Тогава звярът бавно започнал да опъва веригите и да дърпа воловете, влязъл във водата и вече не се върнал. Тогавашните начетени и известни хора на Чучжъу се споглеждали разтреперани с Ли Тан, не разбирали откъде идва всичко това. И тъй, само рибарят знаел къде се намират веригите. А оня звяр повече не се видял.

През зимата на осмата година от Юанхъ[8] аз, Гун-цзо, давах прощална гощавка на министерския прокурор Мън Цзиен, изпращах го от Чанчжъу[9] в Чжуфан[10]. Скромният чиновник в странноприемницата[11], уважаемият Сюе Пин, внимателно ни посрещна според приетия церемониал. Тогава Ма Чжъ от Фуфън, Лу Цзиен-нън от Фанян, Пей Цюй от Хъдун се бяха събрали с нас в странноприемницата и цяла нощ си приказвахме около мангала. Аз, Гун-цзо, отново разказах предишната история, така както беше говорил Ян Хън.

А през пролетта на деветата година от Юанхъ аз, Гун-цзо, посетих древния Дуну[12] и съпровождайки управителя на областта, господин Юан Си, плувах по Дунтин[13], изкачих се и в планината Баошан. Нощувахме в колибата на даоса[14] Чжъу Цзяо-цзюн. С него влязохме в тайнствени пещери, за да търсим там свещени даоски книги. Насред една пещера в скалите намерихме осми свитък от древната „Книга за планински върхове и реки“. Писмената бяха древни и странни, почти навсякъде проядени от червеи, и не можеха да се разчетат. Аз, Гун-цзо, заедно с Цзяо-цзюн, внимателно ги проучих и тогава прочетохме:

„Когато Юй[15] направлявал водите, той три пъти стигал до планината Тунбо[16]. Там бушували ветрове и се носели мълнии, камъните виели и дърветата стенели, чудовището Убо[17] преграждало реките, Тиенлао[18] строил войските, но Юй не могъл да започне. Той се разгневил, свикал всички духове, поискал и заповед от дракона Куй[19], накарал ги да се поклонят доземи на владетеля на планината Тунбо и да му се молят за милост. Юй затворил Хунмъншъ, Чжан-шаншъ, Дъулушъ и Лилъушъ. А духът на водите в Хуай и Го[20], който се казвал Учжъци, бил уловен. Той умеел да разговаря, разпознавал плитчините и вировете в реките Цзян и Хуай[21], разстоянията до възвишенията и низините. Духът приличал на маймуна, с чип нос и високо чело, зелено тяло и бяла глава, златни очи и белоснежни зъби. Шията му се протягала на сто чъ, той бил по-силен от девет слона наведнъж, умеел да нанася удари, да скача и стремително да тича, бил ловък и бърз. Не можел да слуша и да гледа дълго време. Юй го предал на Чжан Люй, но Чжан Люй не могъл да се справи с духа; предал го на Няомую — и той не могъл да се справи; предал го на Гънчън — той се справил. Тогава духовете на дърветата и водите, божествата на планините и на камъните се втурнали с вопли и се събрали наоколо в несметна тълпа. Гънчън подгонил духа с оръжие, сключил на шията му огромна верига, надянал на носа му златен звънец и го преселил в подножието на планината Гуйшан в Хуайин[22]. След Чънгън всички рисували този образ, за да се предпазват от бедствията — огромните вълни и бури на река Хуай.“

Значи, видяното от Ли Тан и разказаното от Ян Хън съвпадаше напълно с писаното в „Книга за планински върхове и реки“.

Бележки

[1] Дин и чъу — два от двадесет и двата знака, с чиято помощ се комбинират съчетанията на циклическия (шестдесетгодишен) календар, употребяван в Китай от началото на нашата ера. Съчетанието динчъу е четиринадесета година от цикъла. Пълното уточняване на годината става, като се вземе под внимание периодът на властвуващия тогава император.

[2] Чжънюан — период от 785 до 804 г. За този период годината динчъу съответствува на 789 г.

[3] Цану — в днешната провинция Хунан.

[4] Хуннун — област, в днешната провинция Хънан.

[5] Юнтай — период от 498 или от 765 г. — липсата на име на император не позволява да се уточни годината при наличността на два периода с едно и също название.

[6] Чучжъу — в днешната провинция Цзянсу.

[7] Един чжан — сега около 3 м.

[8] Юанхъ — период от 806 до 820 г.

[9] Чанчжъу — област в днешната провинция Цзянсу.

[10] Чжуфан — местност в днешната провинция Цзянсу.

[11] Съществували са специални странноприемници със свои служители, предназначени само за държавни чиновници. Обикновените пътници са отсядали най-често по манастирите.

[12] Дуну — град в днешната провинция Цзянсу.

[13] Дунтин — езеро в днешната провинция Цзянсу.

[14] Даос — привърженик на едно от основните обществено-политически, идеологически и религиозни течения в Китай — даосизма. Като противоположност на официалната идеология и религия в Китай — конфуцианството, даосизмът е изиграл безспорна положителна роля. Засилване на религиозно-мистичния характер в някои отклонения на това течение се забелязва в Средните векове.

[15] Юй — митичен владетел. Според легендите той единствен съумял да се справи с водите на потопа, залели Китай през третото хилядолетие пр.н.е.

[16] Тунбо — планина между днешните провинции Хънан и Хубей, от която извира р. Хуай.

[17] Убо — възможен вариант: Тубо, дух на земята с тяло на крава, глава на тигър, три очи и рога.

[18] Тиенлао — под това име е известен един от сановниците на митичния император Хуанди (Жълтият владетел или Владетелят на жълтата пръст).

[19] Куй — планински дух или дух на дърветата и камъните. Най-често бива изобразяван като рогат Дракон, еднокрак и люспест.

[20] Хуай и Го — реки. Хуай извира от планината Тунбо в днешната провинция Хънан. Го е неин приток.

[21] Цзян и Хуай — съкратени названия на реките Чанцзян и Хуайшуй.

[22] Хуайин — местност в днешната провинция Цзянсу.

Край