Серия
Том Кърк (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Black Sun, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 7 гласа)

96.

12-и януари — 19:02

Том погледна Арчи и той едва забележимо кимна. И той беше разбрал кой е човекът.

— Казах нещо — изръмжа Хехт. — Връщай се на работа.

— Идиот — неочаквано извика Кърк, претърколи се върху Арчи и го ритна в корема. — Ти си виновен! Заради теб ще ни убият.

— Ако някой е виновен, това си ти — изкрещя Арчи. — Казах ти да се откажеш.

Хехт се обърна към тях. Лицето му беше безизразно.

— Скоро ще имате време да се карате, колкото искате. На оня свят.

Приближи се до Том и го хвана за рамото, за да го дръпне. Кърк обаче извъртя глава и захапа ръката му между палеца и показалеца. Хехт изрева от болка.

В същия миг Виктор застана зад другия пазач, чието внимание беше насочено към схватката, и с всичка сила го удари по главата. Той изохка и падна на земята.

Хехт чу и се обърна. Кървящата му ръка беше притисната до гърдите, но с другата измъкна пистолета си. Арчи вдигна крак и го изрита. Оръжието изхвърча от пръстите на Хехт и изтрака на каменния под. Хехт изкрещя, скочи върху Виктор и я удари по главата.

Тя го ритна с коляно в слабините и той изрева от болка и се строполи на земята, но веднага запълзя към пистолета си.

Том се надигна, подпря се на стената, за да се изтласка, оттласна се и се стовари върху гърба на Хехт. Хехт обаче само тръсна рамене и Том се свлече на земята. Забавянето обаче беше достатъчно за Виктор. Тя скочи и грабна оръжието, преди огромните ръце на Хехт да го вземат.

Пристъпи към Хехт, чиито очи горяха от ярост, и насочи пистолета към лицето му. И после, с едно-единствено мълниеносно движение, го удари по слепоочието с дръжката на пистолета. Той зарови лице в прахоляка на каменния под.

— Господи, колко се радвам, че те виждам — задъхано каза Том.

— Казахме ти да не влизаш в мината — усмихна се Виктор, извади нож и сряза белезниците му.

— Откъде взе тези дрехи? — попита Арчи, когато тя приклекна, за да освободи и него.

— Един от хората на Фьолц реши да се изпикае прекалено близо до нас. — Виктор се ухили. — За щастие се оказа, че са ми по мярка.

— Как разбра, че сме тук? — попита Том.

— Доминик предположи, че ще сте тук. Каза, че няма да можете да се справите сами. Добре, че ви познава отлично.

— Къде е тя? — Кърк се огледа притеснено, сякаш очакваше, че Доминик ще изскочи от мрака. — Добре е, нали?

— Отиде да се обади на ФБР, нали й даде оная картичка. Видяла телефонен кабел, водещ към дома на стареца, когото срещнахме. Хайде, да се махаме оттук.

— Чакайте — каза Том. — Не можем да ги оставим да вземат урана. След като Фьолц го изнесе, повече няма да чуем за него, докато не стане късно.

— Прав си — съгласи се Арчи. — Но ние сме само трима, а те са над двадесет. Имаш ли план?

Кърк заобмисля възможностите за избор. Накрая простряното тяло на Хехт му подсказа идея.

— Детонаторът — възкликна Том. — Може да използваме експлозивите, с които той щеше да срути мината, за да ги затворим вътре, докато не дойде полицията. Претърси го. Трябва да е в него.

Арчи преобърна Хехт, пребърка го и намери детонатора в единия му джоб и сгънат лист в другия. Разгърна го на земята и го освети с фенерчето си.

— Чертеж къде са поставени експлозивите. Номерирани са от едно до четири. Изглежда, във всеки тунел има по два, на входа и до пещерата.

— Искаш да кажеш, че ако взривим вътрешните, ще затворим пещерата от двата края?

— Не съм експерт по експлозивите — отвърна Арчи, — но и аз мисля така.

— Добре. Да се махаме оттук и да ги взривим. Не можем да позволим на Фьолц да изнесе урана.

Ренуик, който досега мълчаливо беше наблюдавал събитията, извика:

— Томас, мое скъпо момче, нали няма да ме оставиш тук?

— Няма ли? — сухо каза Кърк. — Само стой и гледай.

— Но те ще ме застрелят!

— Хубаво. Ще ми спестят труда — рече Арчи.

Ренуик не му обърна внимание и се вторачи в очите на Том.

— Ако не ми помогнеш, все едно ти ще натиснеш спусъка. Не го прави, Томас. Замисли се за времето, когато бяхме заедно. И как се разбирахме.

— Не го слушай, Том — предупреди го Арчи. — Той те омайва. Остави го да гние.

— Отговори на въпроса ми. — Кърк се приближи до Хари.

— Баща ми знаеше ли кой си? Работеше ли с теб?

— Пусни ме и ще ти кажа.

Том поклати глава.

— Не. Не искам да сключвам повече сделки с теб. Това е краят. — Бръкна в джоба му и извади златния „Патек Филип“. — Ще го взема — добави и прибра часовника в якето си.

— Така и така вече няма да ти трябва.