Серия
Том Кърк (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Black Sun, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 7 гласа)

78.

Фонтанка, Санкт Петербург

11-и януари — 00:16

Ледената вода го преряза като с нож и той рязко пое въздух, но не можа да напълни белите си дробове, защото потъна под леда. Инерцията го понесе към дъното на канала и той усети как меката тиня го сграбчва в обятията си. Заплува към желязната решетка — надяваше се, че се движи в правилната посока и че въздухът ще му стигне.

Опита се да отвори очи, за да види накъде плува, но ледената вода се впи в тях като нокти на хищна птица. Том стисна клепачи и ожесточено размаха ръце и крака.

Ударът по главата му показа, че се е издигнал до леда. Над него отекна пронизително свистене — куршуми, изстреляни от прозорците горе. За миг Том се зарадва, че ледът е дебел, но после си спомни, че го затваря като в капан.

Опита да се гмурне по-надълбоко, но краката не го слушаха. Имаше чувството, че студът се е увил около тях като дебело одеяло, което се опитва да изрита. Раненото му рамо се вцепени.

Кърк протегна здравата си ръка, докосна стената вляво, от страната на Ермитажа, и като се придържаше към нея, започна да се изтласква към реката. Мускулите му се схващаха, гърдите и гърлото му пламтяха, сърцето му блъскаше в гръдния кош, стомахът му се свиваше болезнено.

Всяко движение затягаше металния обръч около белите му дробове. Мускулите и органите му изнемогваха за кислород. Изведнъж го обзе странното чувство, че пада от голяма височина.

И в същия миг осъзна, че се дави. Зарита отчаяно… и докосна решетката пред себе си, студена и твърда като на затворническа килия. Спусна се надолу по нея. Остра болка прониза очите и ушите му. Стори му се, че се гмурка цяла вечност, но най-после намери пролука между дъното на канала и решетката, достатъчно широка, за да се провре, и мина отдолу. Имаше чувството, че главата му ще се пръсне. Пред очите му затанцуваха звезди и светли петна.

Зарита пак, краката му едва се движеха. Речното корито беше меко и съблазнително. Светлините на Санкт Петербург успокояващо се отразяваха във водата като звезди от края на вселената. Всичко беше тихо и неподвижно.

Неочаквано от мрака се протегнаха две ръце и грубо го сграбчиха — и Том осъзна, че се издига към звездите. Зави му се свят, и в следващия миг го измъкнаха на повърхността и той се закашля. Възелът около сърцето му започна да се разхлабва.

— Издърпайте го на лодката.

Беше Виктор. Кърк осъзна, че го е хванала под мишниците и го влачи по гръб във водата.

Двама души веднага протегнаха ръце към него, измъкнаха го от водата и го увиха в одеяла.

— Тръгваме — каза Виктор.

Двигателят забръмча. Моторницата надигна носа си над водата и за секунди набра скорост. Корпусът от фибростъкло подскачаше по повърхността на Нева. Ермитажът се смаляваше в далечината.

— Според мен сме квит — каза Виктор.

Том кимна, трепереше от студ. После попита:

— Къде е Арчи?

— В американското консулство. Задържан е. А къде е Търнбул?

Кърк поклати глава.

— Убиха го.