Серия
Том Кърк (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Black Sun, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 7 гласа)

71.

Кабинетът на Борис Кристенко, Ермитажът

10-и януари — 22:52

Борис Кристенко седеше в тъмния си кабинет. Отдавна беше изгризал ноктите си и сега неспокойно дъвчеше химикалката. От време на време я прехвърляше от другата страна на устата си. Слюнката му изпълваше прозрачната й пластмасова обвивка с мътна течност.

Сърцето му блъскаше. Някъде изклокочи тръба и той подскочи, убеден, че звукът известява нахлуването на орда разгневени милиционери. Втренчи се страхливо във вратата, но никой не нахлу през нея.

Той въздъхна облекчено и се облегна на стола. Дървото изскърца от тежестта му. Кристенко затвори очи и се опита да проумее случилото се през последните няколко часа и сцената на площада.

Разбира се, милиционерите не бяха отишли там заради него. Някой друг нещастник гниеше сега в някоя влажна килия и опашките на плъховете го удряха в лицето, а пазачът го риташе.

Това обаче не правеше нещата по-малко ужасни. Кой можеше да каже, че утре или вдругиден няма да приберат него? И че някой от пазачите, които го бяха придружили до складовете, няма да каже нещо на някого? И че Виктор няма да го предаде, след като получи картината, за да не му плати? И че следващия път, когато на вратата му се почука, няма да са те?

Спомни си как вкараха в затвора за три години един негов съученик за кражба на кола. Влезе млад, а излезе сломен. Блясъкът в очите му беше помръкнал. В тях гореше единствено едва потискана закана. Другите затворници бяха видели меките му бели ръце и го бяха изнасилили групово още първата нощ. Студът, надзирателите и недохранването бяха изсмукали и последните остатъци от човечност в него. Беше останала само съсухрена смачкана фасада.

Но имаше ли избор? Да върне картината в хранилищата с ограничен достъп? Да не изплати дълга и на Виктор и да й позволи да отиде при майка му? Стисна очи.

Телефонът иззвъня. Кристенко протегна ръка към слушалката и краката на стола изтракаха на пода.

— Ало.

— Вътре сме.

— Къде?

— В отдела за реставрация.

— Как…

— Няма значение. Ела тук.

Той бавно стана.

— Идвам.