Серия
Том Кърк (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Black Sun, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 7 гласа)

68.

10-и януари — 21:34

Развълнуваните тълпи се разпръснаха веднага щом сирените на оттеглящите се милиционерски коли заглъхнаха в нощта. На ъгъла на площада остана само малка група.

— Къде го отведоха? — попита Доминик.

— А не те ли интересува защо го отведоха? — навъсено попита Кърк.

— Може би ще помогна — предложи Търнбул. — Ще използвам връзките си тук и ще разпитам.

— Не, остави на мен — заяви Виктор. — Имам вътрешни хора. Ще разберем какво става. Вие двамата се съсредоточете върху Кристенко.

— Права си — съгласи се Том. — Някой трябва да го проследи и да види къде отива.

— Вече го следят — каза Виктор. — Моят човек ще се обади веднага щом Кристенко стигне там, закъдето е тръгнал.

— Ако върне картината в подземието, ще трябва да започнем всичко отначало, дори по-лошо. Ако искаме да я вземем, трябва да го направим тази нощ, преди той да е променил решението си.

От предавателя на Виктор се разнесе руска реч. Безплътният глас се лееше като поток, без да се различават отделни думи.

— Кристенко е отишъл в музея и се е качил в отдела за реставрация.

— Откъде знаеш? — попита Търнбул. — Не, чакай да отгатна. И там имаш вътрешен човек.

Виктор кимна.

— Като им се даде повече време, накрая се оказва, че всички ми дължат услуга, независимо дали го знаят, или не.

В същия миг телефонът на Том иззвъня. Той се намръщи и го извади от джоба си. На лицето му се изписа изненада.

— Кристенко е. — Кърк озадачено отговори на обаждането. — Ало?

— Какво стана? — задавено прошепна Кристенко.

— Нямам представа.

— За миг реших, че… са дошли за мен.

— Не говори глупости. Откъде ще знаят?

— Идеята беше много лоша — измърмори руснакът. — Не знам какво да мисля.

— Мисли за петдесетте хиляди долара. И как ще върнеш дълга си на Виктор.

— Какъв е смисълът, ако съм в затвора?

— Не искаш ли парите?

— Не… Да… Вече не знам.

— Добре. Ще кажа на Виктор, че не искаш…

— Не, не. Но няма да я изнеса.

— Какво?

— Ще я оставя тук. Да, точно така. Ти ела и си я вземи.

— Уговорката ни не беше такава.

— Ти каза петдесет хиляди, ако ти я донеса, и двадесет хиляди, ако я намеря. Е, намерих я. Двадесет хиляди ще ми стигнат да си върна дълга. Останалите не си заслужават риска.

Кърк закри с ръка телефона и се обърна към другите.

— Казва, че няма да изнесе картината. Ще я остави някъде и ще трябва да отидем да я вземем. Предпочита да получи по-малко пари и да не рискува.

— Ще рискува повече, ако продължава да ни мотае — гневно заяви Виктор.

— Не можем да го принудим да я донесе.

— Аз мога — студено отвърна тя.

— Недей — заяви Том твърдо.

— Значи ще трябва да отидеш в музея и да си я вземеш.

— Можеш ли да ме вкараш вътре?

— Да.

Кърк отново заговори по телефона.

— Добре, Борис. Ще влезем и ще я вземем. Тази нощ.

— Хубаво. — Кристенко въздъхна облекчено. — Ще я оставя в отдела за реставрация. Тук е в безопасност.

— Каква е комбинацията?

— Ще ти я кажа, когато ми дадеш парите.

Том се усмихна. Руснакът ставаше все по-добър в играта.

— Ще ти се обадя, когато влезем. — Затвори и се обърна към другите. — Трябват ми инструменти и чертеж на сградата.

— Имаш ги — отговори Виктор.

— Как си с руския? — обърна се Кърк към Търнбул.

— Достатъчно добре.

— Дано.

— Защо?

— Защото идваш с мен.