Серия
Том Кърк (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Black Sun, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 7 гласа)

59.

01:56

Развълнуваните хора, излизащи от клуба, изведнъж затичаха обратно вътре. Разнесоха се паникьосани викове. Проблясващите по стълбите сини светлини обясниха защо посетителите са решили да се върнат. Беше пристигнала милицията.

На пода затракаха оръжия, във въздуха полетяха бели пликчета. Клиентите се опитваха да се отърват от уличаващите доказателства. Няколко пликчета се разтвориха и на пода като сняг се посипа бял прах, осветен от все още пулсиращите дискотечни прожектори.

— Да тръгнем след тях — предложи Том, като забеляза, че неколцина посетители се отправят към вратата за тоалетните. — Сигурно има друг изход.

— Защо бягаме? — попита Доминик. — Не сме направили нищо лошо.

— Не искам руската милиция да ме разпитва цяла нощ, нито убийците да се върнат, когато разберат, че са сгрешили — отвърна Кърк и я побутна към опашката от блъскащи се хора, които се изнизваха в тесния коридор.

Вратата вляво беше за мъжката тоалетна, а онази вдясно — за дамската. Всички обаче се бяха отправили към вратата в дъното на коридора. Там имаше килер с парцали, метли и препарати за почистване. На отсрещната стена беше монтирана стълба, направена от тесни железни обръчи. Хората трескаво се катереха по тях.

— Хайде — извика Том и заразблъсква хората.

Първо се качи Доминик, после Арчи и накрая Кърк. Покрай лицето му прелетя женска обувка, в следващия миг той усети противното хрущене на пръсти под подметката си, когато настъпи нечия ръка.

След шест-седем метра стълбата ги изведе до люк като на подводница. През него се излизаше на тясна ивица запустяла земя между две високи стари сгради, очевидно жилищни.

— Да вървим — извика Том.

Засилващата се какофония от приближаващи се сирени означаваше, че на местопроизшествието пристигат още милиционери и линейки. Най-вероятно знаеха за задния изход и скоро щяха да задържат всички.

Тримата побягнаха. Доминик тичаше с дълги леки крачки, Арчи пуфтеше на няколко метра зад нея. Две бездомни кучета, тръгнали по замръзналите улици да търсят храна, хукнаха с тях, като лаеха от любопитство, докато някакъв очевидно интересен уличен стълб не ги накара да спрат и да го препикаят.

— Мислех, че Виктор ти е приятел — отбеляза Кърк. — Сигурно си направил нещо, което страшно го е ядосало.

— Нищо не съм направил — задъхано отвърна Арчи. — Станала е някаква грешка. Не може да е друго.

Стигнаха до някакво кръстовище и Кърк спря и се огледа. Неочаквано три черни кадилака изреваха по улицата зад тях, завиха зад ъгъла и спряха, обграждайки ги в полукръг. Сградата отзад препречваше пътя им за бягство.

Задната врата на колата в средата се отвори и се показа сервитьорът, който ги беше завел на злополучната маса. Лицето му беше пребледняло, очите — широко отворени и изцъклени, а тялото обърнато така, че не се виждаше кой е зад него.

— Какво искаш, по дяволите? — извика Арчи.

В следващия миг се разнесе силен пукот и главата на сервитьора се пръсна в облак червеникава мъгла. Тялото му се свлече. Доминик изпищя.

Появи се черна обувка с висок ток, която изрита трупа на сервитьора на улицата с ритник в гърба. После се показа дълъг крак с бронзов загар, последван от ръка с димящ пистолет, с дълги, инкрустирани с диаманти нокти. Накрая се видя овално лице с дълги черни коси, поразителни сини очи и едри гърди, почти излизащи от червена рокля. Том я позна веднага. Това беше жената, която му бе намигнала, когато леко я беше блъснал в нощния клуб.

— Здравствуй, Арчи. — Тя се усмихна.

Кърк го погледна учудено. Жената слезе от кадилака.

— Здравствуй, Виктор — отвърна Арчи.