Серия
Том Кърк (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Black Sun, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 7 гласа)

56.

Неизвестно място, Германия

9-и януари — 21:00

Мъжете бяха дванадесет и носеха еднакви златни пръстени с гравирани дванадесет квадратчета и инкрустирани с един-единствен диамант в едното.

Нямаха имена. Така беше по-безопасно. Нямаха и номера, защото това би намекнало за йерархия между тях, чувство за цифрово превъзходство и предимство, които бяха несъвместими с първоначалната идея за братство на равни. Но за да няма объркване, използваха имена на градове.

— Няма причина за паника. — Париж, възрастен мъж, седнал начело на масата, вдигна ръка, за да успокои останалите, които разтревожено бяха започнали да шушукат след последното разкритие. — Това не означава нищо.

— Нищо? — недоверчиво попита Виена, който седеше срещу него. — Не чу ли какво казах? В замъка Вевелсбург е открита крипта с дванадесет генерали от СС. Съобщиха го по новините. Пазачът влязъл и видял дупка в средата на пода. Не знаехме, че има крипта. Това е работа на Кърк. Той върви по следата. Нима това не е причина за паника?

В стаята се разнесе одобрителен шепот. Пламъчетата на свещите леко потрепнаха от развълнуваното дишане на присъстващите.

— Кърк е много по-умен, отколкото мислехме, но не трябва да подминаваме факта, че…

— Ами ако е намерил нещо там? — хладно попита Берлин. — Колко близо искате да се добере до истината, преди да приемете проблема сериозно? Ако открие картината на Белак?

Пребледнялото лице на Париж стана мъртвешки бяло. Другите единадесет мъже започнаха ядосано да говорят в един глас и помещението се взриви от шума.

— Братя, братя! — Виена стана и шумът утихна. — Времето за приказки свърши. Мисля, че дойде моментът да действаме.

— Точно така — съгласи се Краков.

— Какво предлагаш? — попита Берлин.

— Две неща. Първо ще елиминираме Том Кърк. Единият от източниците ни съобщи, че е забелязан да се качва на самолет за Санкт Петербург. Ако можем да го премахнем там, трябва да се възползваме от шанса.

— Аз ще се погрижа — каза Берлин. — Искам само да знам къде е.

— И второ, предлагам да го преместим.

— Да го преместим? — ахна Париж. — Шегуваш ли се?

— Настоящото му местонахождение служи добре на целта си, но опасните неща изискват крайни мерки. Предлагам да прекъснем връзката. Да елиминираме всички шансове някой случайно да открие картината и да разбере къде водят уликите в нея. Нека го преместим на друго място, където никой няма да го намери. И никой от нас няма да знае.

— Но това е нелепо — възмути се Париж. — Ние имаме морален кодекс и сме положили клетва да го пазим, но да не го местим. Ако го направим, ще съобщим на целия свят за съществуването му.

— Кодексът е бил за друго време — настоя Виена. — Вече не е уместен. Също както и че ти си единственият, който знае местонахождението му. Трябва да се приспособим, за да оцелеем.

— Това е безумие — продължи да упорства Париж.

— Нима? Или е безумие да не обръщаме внимание какво става? Да се доверим на прищевките на един старец? Трябва ни промяна, преди да е станало късно.

— Само един човек тук непрекъснато ни предупреждаваше за опасността, която ни грози, и това е Виена — подкрепи го Краков. — Той трябва да съхранява тайната и да предприеме необходимите мерки, за да го опази.

— Тайната трябва да се повери само на един човек — заяви Париж. — Това е бреме, което трае дълго, колкото е дълъг един човешки живот. Предшествениците ни са решили, че този човек трябва да съм аз, и няма да се отметна от задължението си.

— Тогава предлагам да гласуваме. — Берлин удари с юмрук по масата. — Да изберем Париж и неспособността му да действа или Виена и действието.

— Това не е демокрация… — започна Париж, но възраженията му бяха заглушени от гласовете в полза на плана на Берлин.

— Поласкан съм, че ме смятате за достоен за доверието ви. — Виена стана. — Но трябва да изберете сами.

В стаята отекна скърцане на столове. Един по един повечето мъже се наредиха зад стола на Швейцария. Колебаеха се само трима. Отчаяно погледнаха Париж, а после седемте мъже от другата страна на масата. Париж бавно кимна, сви рамене и се присъедини към останалите.

— Това е бреме за цял живот — тихо повтори той. — Моето бреме.

— Вече не. — Виена поклати глава. — Единодушното решение на групата е, че е време друг да носи огъня. Сам.

— Какво искаш да кажеш? — Очите на Париж изведнъж се отвориха широко, когато разбра намеренията му.

Без да каже нищо, Виена кимна на Берлин и той бръкна в джоба си и извади малко тефтерче и бяло хапче. Приближи се до Париж, сложи тефтерчето и хапчето на лакираната дъбова повърхност на масата, добави чаша вода и отстъпи назад.

Париж погледна оставените на масата неща, после човека пред себе си. От очите му бликнаха сълзи.

— Не е правилно.

— Ти служи добре на каузата — тихо каза Виена. — Времето ти тук изтече.

Париж преглътна сълзите, извади писалка, написа нещо в тефтерчето, откъсна листа, прегъна го на две и го даде на Берлин, който се приближи до Виена и му го връчи. Виена разгърна листчето, кимна и го поднесе към свещта пред себе си. Хартията пламна и бързо изгоря.

Единадесет чифта очи се втренчиха в Париж. С треперещи рамене той взе бялото хапче, сложи го на езика си и го преглътна с водата.

След две минути беше мъртъв.