Серия
Том Кърк (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Black Sun, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 6 гласа)

48.

9-и януари — 02:51

Том и Арчи клекнаха и почнаха да разбиват пода с донесените чукове и длета. Работата беше бавна и трудна. След десетина минути обаче звуците на метал върху камък се смениха с друг, неочакван звук.

— Отдолу има нещо метално. — Арчи вдигна глава и развълнувано погледна Кърк.

Извадиха първия камък и после се захванаха да измъкват и останалите около него. Накрая разкриха очертанията на квадратна еднометрова метална плоча.

— Опитай с това. — Доминик подаде на Том дълъг метален клин.

Кърк го пъхна под плочата и я повдигна няколко сантиметра. Арчи бръкна отдолу и я изправи, а после я блъсна настрана. Плочата падна с трясък на пода и разпръсна облак прах. От тъмната дупка ги лъхна зловоние.

Тримата коленичиха и надникнаха вътре. Долу цареше непрогледен мрак. Цяла минута никой не каза нищо.

— Това трябва да е. Ще сляза пръв — каза Том, изправи се, взе въже и хвърли единия край в дупката, а след това стисна със зъби фенерчето и се спусна в мастиленочерната бездна.

Дъното беше от бял камък с черен диск в центъра. Едва, когато краката му неочаквано стъпиха върху диска, Кърк осъзна, че това всъщност е голяма маса. Пусна въжето и извади фенерчето от устата си.

Масата беше направена от дърво и заобиколена от дванадесет дъбови стола с високи облегалки, украсени с потъмнели сребърни плочки, на които бяха гравирани различни фамилни гербове и имена.

А на столовете, като зловещи гости на апокалиптична вечеря, седяха дванадесет белезникави скелета, облечени в есесовски униформи, и му се хилеха.

Затаил дъх, Кърк плъзна лъча на фенерчето по гърдите им и освети медалите и нашивките, а после левите им ръце и бродираните ленти.

Златните букви върху черния плат му казаха всичко. Това беше Орденът на мъртвешката глава.