Серия
Том Кърк (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Black Sun, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 6 гласа)

44.

Подразделение на ЦРУ, Цюрих

8-и януари — 16:51

— Определено е той — възкликна Виджиано и развълнувано посочи екрана. — Блонди. Трябва да е той. Бейли, кажи на лаборантите да извадят снимка от този кадър, да я проверят в системата и да видят дали ще открият съвпадение.

Бейли прошепна няколко думи на младата жена, която стоеше до него, и тя кимна и излезе.

— Сигурен ли си, че е той? — попита Коуди. — Разполагаме само с една възможност. Ако проследим него, а се появи още някой, ще го изпуснем.

— Разбира се, че е той. — Виджиано размаха портрета по описание, даден от Хенеси. — Едър и як, късо подстригана руса коса, пушач. И преди малко отиде при Лаше. Вашият вътрешен човек го потвърди.

— А кой е приятелят му? — попита Бейли и се взря в трепкащия образ, който изпращаше един от агентите, намиращ се срещу входа на хотела. — Да проверя ли и него?

— Не ми пука кой е — троснато отвърна Виджиано. — Дошли сме за Блонди. — И отново погледна Коуди. — Само не го изпускайте.

— Добре. — Коуди сви рамене и кимна на диспечерката, която очакваше заповеди. — Кажи на Робъртс да тръгва.

Тя се обърна към екрана.

— Мобилен Едно, тук Сребърна шпора. Потвърдено: обектът е главната ни цел. Проследи го от разстояние.

Образът на монитора трепна колебливо, когато човекът с прикрепената камера тръгна. Червената точка на плазмения екран се раздвижи, показваше маршрута му.

— До всички агенти — продължи диспечерката. — Главната цел напуска хотела и се отправя на север към реката. Вървете след него…

— Поправка, Сребърна шпора — изпука глас от тонколоната. — Главната цел зави на изток. Повтарям, главната цел зави на изток към Банхофщрасе.

— Банхофщрасе? По дяволите! — възкликна Коуди. — Кой друг имаме там?

— Мобилен Две и Три са…

— Имената им, за Бога — отсече Коуди. — Кажи ми имената им. Нямаме време за глупави кодови прякори.

— Маркес и Хенри могат да отидат там до минута. На Джоунс, Уилтън и Греган ще им трябват около две минути да заемат позиция.

— Всичките да отидат там. Незабавно. Искам да го следят колкото е възможно повече очи.

— Какъв е проблемът? — обезпокоено попита Виджиано.

— Проблемът е, че по обяд Банхофщрасе е като Пето авеню в първия ден на зимните разпродажби — отвърна Коуди. — Ако той отиде там и нашите хора не се залепят за него като влюбени на абитуриентски бал, ще го изпуснем в тълпата.

Бейли погледна плазмения екран: трите червени точки бързо се движеха към Банхофщрасе.

— Добре, започваме — изсумтя Коуди, щом камерата показа гърбовете на двамата мъже, които се сляха с гъстия поток пазаруващи по обяд хора. — Не се откъсвай от него, Робъртс… Не го изпускай.

Робъртс следеше целите отблизо. Сигналът, който изпращаше, предполагаше, че върви на двадесетина крачки зад двамата мъже. Това беше много по-близо от безопасното и приемливо разстояние, но в дадените обстоятелства рискът беше неизбежен. Към целите се приближиха още двама агенти, по един от всяка страна, и на малките монитори се появиха три точки под леко различни ъгли.

Заподозрените спряха пред един от безбройните бижутерски магазини, стиснаха ръцете си и се разделиха.

— Какво да направим? — обърна се Коуди към Виджиано.

— Блонди. Да следят Блонди — настоя Виджиано. — Да забравят за другия.

— Добре.

— Робъртс, Маркес, Хенри, останете с главната цел — обади се диспечерната. — Джоунс, Уилтън, Греган, заемете позиции и бъдете готови да смените другите, докато минават покрай вас. Не искам целта да вижда едно и също лице повече от веднъж.

— Прието — чу се отговорът на фона на статичния шум.

Мъжът продължи да върви, разглеждаше безгрижно витрините. А после, съвсем неочаквано, когато край него мина трамвай, хукна.

— По дяволите, разкри ни! — изръмжа Коуди. — Да се включат всички. Повтарям, включете се всички. Арестуваме го.

— Как така ни е разкрил? — озадачено попита Виджиано.

— Явно е професионалист.

— Твоите хора го следяха твърде отблизо.

— Моите хора направиха каквото трябваше — отвърна Коуди.

— Тича към трамвая — разнесе се глас от тонколоната.

— Продължавайте да го следите. Качете се с него. Не го изпускайте.

Червените точки на монитора заподскачаха — тримата агенти също затичаха. Тежкото им дишане отекна в стаята. Всички мълчаха, приковали очи в екраните.

Агентите стигнаха до трамвая и се качиха. Вратите се затвориха.

— Къде е той? — възкликна Виджиано. — Да го намерят и да го свалят.

На мониторите се появи образ от вътрешността на трамвая и кадри отблизо на изненаданите лица на пътниците… но нямаше и следа от мъжа, когото следяха.

— Ето го! — викна Коуди и посочи екрана.

На единия монитор се виждаше през стъклото. Мъжът стоеше на тротоара и им махаше за сбогом.

— Мръсник! — извика Виджиано. — Какво стана, по дяволите?

— Надхитри ни, какво — гневно извика Коуди и удари с длан по масата. — Господи, сякаш знаеше, че ще сме там!

— Може и да е знаел — изсумтя Бейли и посочи листа, който някой току-що му бе донесъл.

— Какво искаш да кажеш?

— Австрийската полиция издирва човек във връзка с убийството на Мария Ламерс и палежа на църква в Кицбюел в Алпите.

— Е, и? — нетърпеливо попита Виджиано.

— Неколцина свидетели са казали, че предишния ден са видели някакъв непознат заедно с жертвата. Вижте.

И вдигна листа и снимката на човек, излизащ от хотел „Тримата крале“.

Мъжът определено беше същият.