Серия
Том Кърк (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Black Sun, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 7 гласа)

37.

Випкинген, Цюрих

8-и януари — 09:35

Том спа неспокойно. Предложените от Дхута канапета бяха удобни, но свръхвъзбуденото му съзнание го държа буден до малките часове и после отново го стресна няколко минути след шест. Ренуик, Вайсман, Ламерс, Белак? Каква беше връзката между тях? Какво знаеха за Ордена? Известен ли им беше символът му — черното слънце?

Накрая — вече не беше в състояние да понася хъркането на Арчи — стана, изкъпа се и се облече.

Изчака до девет и половина и събуди Арчи с чаша кафе. Арчи замърмори недоволно, че го бил събудил толкова рано: той спеше до обяд и рядко идваше в офиса сутрин, но после работеше до полунощ и дори до по-късно. За Кърк обаче нещата стояха точно на обратно.

— Закъде си се разбързал? — упрекна го Арчи и се уви в завивките, като крепеше чашата кафе.

— Снощи успях да се свържа с Търнбул и му обясних какво сме открили. Той се съгласи да изпрати ръката на Вайсман по медицински куриер рано днес. Вече би трябвало да е тук.

— Изкарваш ме от леглото заради някакъв си куриер! — запротестира Арчи.

— Не ми казвай, че си спал удобно на това нещо. — Том ритна канапето, от което се вдигна облак прах.

— Имаш право — с нежелание се съгласи Арчи.

Някъде прозвуча звънец и след секунди се появи Радж.

Мустаците му бяха пригладени, а косата му блестеше от душа. Държеше броеница с кехлибарени мъниста и нервно ги премяташе.

— Добро утро, господа — каза и им кимна поотделно. — Надявам се, че сте спали добре. А сега, моля да ме извините, но изглежда имам посетител.

— Мисля, че е за мен — каза Том.

— Така ли? — В гласа на Дхута се долови безпокойство.

— Трябваше да ми донесат нещо и обясних как да намерят задната врата. Не се тревожи — добави Кърк, като видя изражението на Радж. — Може да им имаш доверие.

— Дал си този адрес на някаква куриерска фирма? — Арчи се изсмя. — Какво им каза? Втората тухла вдясно и после направо?

— Нещо подобно — усмихна се Том и отново се обърна към Дхута. — Съжалявам. Трябваше да ти кажа вчера, но не исках да те безпокоя излишно.

Радж махна с ръка, но сковаността на раменете му показа, че е малко притеснен. За съжаление при дадените обстоятелства това беше неизбежно.

— Щом казваш, че мога да им имам доверие, това ми е достатъчно. Ще отида да отворя.

Арчи стана и се прозя. Беше по сини боксерки и бяла тениска. Том осъзна, че може би едва за втори път го вижда без костюм — изглеждаше някак странно.

През отворената врата се чуха гласове — единият на Радж, а другият женски — и Арчи изненадано вдигна глава.

— Насам, моля — каза Дхута.

След секунда в стаята влезе Доминик, безупречна както винаги. Русите й коси бяха вдигнати и пристегнати със сребърна шнола. Арчи грабна чаршафа да се скрие.

— Добро утро, Доминик. — Том я целуна за поздрав по двете бузи.

Тя го прегърна и прошепна в ухото му:

— Липсваше ми.

— И ти. — Кърк също я прегърна. — На всички ни липсваше. Как пътува?

— Добре, благодаря. Добро утро, Арчи. Добре ли спа?

— Можеше да ми кажеш, че ще идваш — укори я той.

— И да пропусна да видя физиономията ти? За нищо на света! — засмя се Доминик.

Арчи грабна от стената закачалката с костюма си и се запрепъва към банята, все така увит е чаршафа.

— Току-що направих кафе — каза Том, когато Арчи изчезна, след като още веднъж ги погледна гневно и обвинително. — Искаш ли?

— Да — отвърна тя.

— Проследиха ли те?

— Мисля, че не.

— Значи Търнбул дойде снощи, както се уговорихме?

— Не. Обади ми се, след като беше говорил с теб, и се разбрахме да се срещнем сутринта на летището. Тревожеше се, че през нощта ръката може да се размрази.

— Имаше ли проблеми с митницата или другаде?

— Никакви. Не предполагах, че е толкова лесно да разнасяш насам-натам човешки крайник.

— Да — рече Кърк, даде й кафето и седна до нея. — Прикритието е страхотно. С Арчи непрекъснато го използвахме. Щом свърши проверката на документите, властите не докосват кутията. Не искат някое нещастно дете да умре, докато чака да му трансплантират орган, защото са замърсили новото му сърце или бъбрек. А медалите?

— Търнбул донесе и тях. Арчи се оказа прав. Вайсман наистина е имал Рицарски кръст.

Доминик извади един плик и му го даде. Том го отвори, извади медала, обърна го, за да погледне задната страна, после кимна доволно.

— Има същите странни знаци като медала на Ламерс.

— Взех и картината на Белак. Реших, че може да е полезна.

— Добра идея.

— Между другото, забеляза ли дупчиците в платното?

— Да. Защо?

— Сториха ми се странни. Много са подредени. И са с абсолютно еднакви размери. Не изглеждат случайни.

— Не разбирам защо някой ще ги направи нарочно, освен ако не е искал да обезобрази картината.

Арчи излезе от банята. Беше възвърнал обичайното си спокойствие, след като бе облякъл костюма си — той сякаш му придаваше някакво много нужно му самочувствие.

— Всъщност какво е това, Том? — попита Радж и посочи капака на махагоновата кутия.

— Нацистки символ — обясни Кърк. — Свастика с дванадесет лъча вместо с четири, по един за всеки човек. Известна е като Черното слънце. Виждал ли си такова нещо?

— Не — отвърна Дхута и погали капака с пръст. — Макар че свастиката е индуистки символ.

— Да. — Том кимна, спомняше си разговора с Лаше.

— Думата произлиза от санскритски и означава „да бъда добре“. В свещените писания може да означава „брама“, което е късмет, или „самсара“, прераждане. — Радж вдигна глава и добави замислено: — Кое ли от двете ще е за теб, Том?