Серия
Том Кърк (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Black Sun, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 6 гласа)

31.

Централна гара — Цюрих, Швейцария

7-и януари — 19:12

Беше петък вечерта и гарата беше оживена. Голяма група ученици със сноубордове чакаха номерът на влака им да се появи на някое от светлинните табла над главите им. Едно момче носеше стереокасетофон и всички се бяха струпали около него като около лагерен огън. Ритмичното думкане на баса се съпровождаше от металически вой; във въздуха се разнасяше мирис на канабис.

Кафенето, което беше избрал Том, предлагаше добра гледка към пероните и слизащите пътници. Той седна на един стол, стратегически разположен под отоплителна лампа, и поръча силно кафе без захар и сметана на отегчения сервитьор. Мястото не беше лошо за убиване на времето. Но почти веднага щом кафето му пристигна, телефонът му иззвъня. Обаждаше се Търнбул.

— Някакви новини? — Инспекторът явно не беше в настроение за празни приказки и Кърк всъщност бе доволен от това. Възнамеряваше да сложи край на деловите им взаимоотношения, след като получеше каквото искаше — разчистване на сметките с Ренуик и обяснение защо търси картините на Белак.

— Да. Но нещо не се връзва.

Том набързо му предаде разказа на Лаше за Ордена на мъртвешката глава и изчезването му в последните дни на войната.

— Как ни помага това? — Незабавната реакция на Търнбул повтори извода, до който беше стигнал и Кърк. — Какво общо има със случая тайна организация от четиридесетте години на миналия век?

— Не знам. Имам чувството, че сега знаем по-малко, отколкото в началото. И все още не разбирам връзката с Ренуик или с Кристално острие.

— Лаше не каза ли нещо друго?

— Не. Само че странната кокарда на фуражката на Вайсман е символът на Ордена. Според него е възможно членовете на Ордена да са татуирали на ръцете си символа или кръвната си група. Това би обяснило защо съдебният ти патолог се затрудни да възстанови номера.

— Да, има логика.

— А ти? Проучи ли Вайсман?

— Както се досещаш, архивите от онова време са оскъдни. Името му се среща за пръв път в доклада на следовател на военни престъпления, изпратен в северната част на Германия. Вайсман очевидно е бил намерен полумъртъв от глад близо до границата с Полша от патрул, издирващ нацистки партийни функционери. Твърдял, че е освободен от Аушвиц и е избягал от руснаците, за да търси семейството си. Нашите момчета поискали да проверят дали отговаря на описанието на някой от издирваните. Не намерили съвпадение и татуировката от лагера ги убедила да вземат решение в негова полза. Предложили му да избере убежище в САЩ, Израел или Англия. Той избрал Англия. Бил учил химия преди войната и си намерил работа в една фармацевтична компания. След това нищо. Няма дори глоба за неправилно паркиране. Плащал си е данъците най-редовно. Живял е тихо и спокойно. Образцов гражданин.

— Пътувал ли е в чужбина?

— Подновил е паспорта си преди три години. Според дъщеря му е ходил в Женева, за да присъства на конференция по геология. Очевидно си е падал по камъните. Ако не се брои това, не е напускал страната.

— Явно е имал или е знаел нещо, което и Ренуик, и хората от Кристално острие искат.

— Така изглежда. Конъли откри ли нещо в Австрия?

Том отпи от кафето си и отвърна:

— Ще ти кажа след два часа. Ще се срещнем на вечеря веднага щом пристигне.