Серия
Том Кърк (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Black Sun, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 7 гласа)

30.

Щабът на ФБР, клон Солт Лейт Сити, щата Юта

7-и януари — 07:27

Специален агент Пол Виджиано беше сложил на бюрото си списание за авточасти и бе разглобил револвера си върху него. Имаше и тенекиена кутия със смазка, три малки парчета бял плат, откъснати от стара тениска, и различни месингови пръчици, някои с абразивни глави, други с меки тампони.

За него почистването на личното оръжие беше ритуал. Рутинната практика се състоеше от поредица отработени последователни действия, не изискваше мислене и помагаше на съзнанието му да се отпусне, когато беше особено напрегнат или ядосан, какъвто беше случаят сега.

На вратата се почука и влезе Бейли. Лицето му беше подпухнало от умора, очите му бяха зачервени. Виджиано вдигна глава, докато пъхаше мазно парче плат в цевта с една от пръчиците.

— Къде беше, по дяволите?

— Взех портрета на заподозрения въз основа на описанието на Хенеси.

— Ясен ли е?

— По-добре от нищо. Ръст метър седемдесет, може би малко повече. Късо подстригана руса коса. Около деветдесет и пет килограма.

— Хенеси промени ли разказа си?

— Не. Адвокатът му заяви, че няма да му позволи да пророни и дума, докато не види писмено нареждане от прокурора.

— Какво нареждане? — Доволен, че цевта е чиста, Виджиано се залови с петте гнезда на револвера: прокарваше напоен със смазка парцал във всяко. — Той не ни е казал нищо. Никакво име, нито отличителни белези. Само някаква тъпа история и прякор, който вероятно е измислен.

— Блонди?

— Да.

— Знаете ли, че така се е казвало кучето на Хитлер?

— Какво? — Виджиано вдигна глава. На лицето му се изписа изненада и нетърпение.

— Името на любимото куче на Хитлер е било Блонди.

— А кучето на Дороти се казва Тото. Е, и?

— Нищо. Интересно е, че е избрал това име.

— Господи, Бейли, какво си намислил? Да арестуваш куче?

— Не — търпеливо отвърна Бейли. — Но дотук знаем, че някой използва името на кучето на Хитлер, знаем за кражбата на нацистката машина „Енигма“ и за участие на крайнодясна групировка. Не мислите ли, че може би има връзка?

— Мисля, че трябва да се съсредоточиш върху големия пейзаж — отговори Виджиано и поклати глава. — Трябва да идентифицираме този клоун, а не да откриваме ловния сезон на неонацистки вещици. А единственият жив човек, който знае нещо за нашия загадъчен заподозрян, седи в стаята за разпити и се прави на луд.

— Точно затова проверявам статистиката. — Бейли плъзна една папка по бюрото.

— Така ли? — незаинтересовано попита Виджиано и продължи да почиства револвера си, без да докосва папката.

— Търсих големи търгове на вещи от Втората световна война, за да видя кои са големите играчи.

— Не мисля, че нашият заподозрян купува неща по интернет — подигравателно отбеляза Виджиано, макар че Бейли, изглежда, не забеляза това.

— Необичайно е някой да открадне машина „Енигма“. Предполагам, че човекът, за когото работи Блонди, е колекционер или търговец. Ето защо направих списък на купувачите от всички големи търгове на военни вещи през последните пет години и съпоставих резултатите.

— И какво? — В гласа на Виджиано прозвуча нещо като надежда.

— Както би могло да се очаква, двадесетина търговци са редовните осемдесет процента от всички купувачи.

— Може да ни отнеме години, докато свържем някой от тях с нашия човек.

— Стесних кръга до европейските търговци, тъй като Хенеси каза, че Блонди е оттам. Така останаха седем.

— Пак са много.

— Поисках видеозаписите на охраната на входовете и изходите за полетите до градовете, където са се намирали въпросните седмина през четиридесет и осем часовия период, през който се предполага, че Блонди е направил размяната, и после сравних пътниците с описанието, дадено от Хенеси.

— Нищо чудно, че изглеждаш ужасно. — Виджиано не се опита да прикрие неволното възхищение в гласа си. — Откри ли нещо?

— Един човек. Качил се е на американски полет за Цюрих. Отговаря на описанието. Арно Фолкер. — Бейли отвори папката и посочи размазан кадър, взет от видеозаписа на охраната, после сложи до него портрета, изготвен от художника на ФБР по описанието на Хенеси. Определено имаше прилика, макар че беше трудно човек да е сигурен сто процента.

— Може да е той. — Виджиано кимна. — Да я покажем на Хенеси и да чуем какво ще каже.

— И ако е той?

— Тогава с тебе хващаме първия самолет за Цюрих.

— Няма да го намерим там.

— Вероятно. Но може да открием търговеца. Ако работи за него, Блонди може да се появи там, като се има предвид, че все още не знае, че го издирваме.

— Възможно е — съгласи се Бейли.

— Това е най-доброто, което можем да направим. Как каза, че се казвал търговецът?

Бейли погледна записките си.

— Лаше. Волфганг Лаше.