Серия
Том Кърк (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Black Sun, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 7 гласа)

27.

Хотел „Тримата крале“, Цюрих, Швейцария

7-и януари — 15:31

— Членовете на Ордена са били дванадесет, така ли? — попита Том.

— Да. Като Рицарите на Кръглата маса на крал Артур. Химлер ги избрал лично заради арийската външност и расово чистите им родословия. Но също и заради лоялността им към него. Те били неговата преторианска гвардия.

— А името? Какво е значението му?

— Изборът бил очевиден. Всички подразделения на СС, Алгемайне, Вафен и други, са носели на фуражките си символа на Totenkopf или Мъртвешката глава. Символът произлиза от имперската пруско-германска армия, когато е бил знак на германската военна мощ и храброст. Но нацистите не се притеснявали чия история и култура крадат, за да си изградят собствена идентичност.

— Какво имате предвид?

— Например свастиката. Това е индуистки религиозен символ от хиляди години и може да се види в архитектурата в целия свят — в развалините на древна Троя или като част от мотива на пода в катедралата в Амиен във Франция. Ръдиард Киплинг е украсил обложките на всичките си книги със свастики, за да му донесат късмет. Дори вашите британски скаути са я използвали в значките си за заслуги до 1922 година, докато политическата ситуация не се променила. Хитлер обаче видял нещо различно. Той изтълкувал свастиката като неизбежна връзка с арийския културен произход на германския народ. Защо ли? Защото смятал, че първите арийци в Индия са белите колонизатори. И така, по време на нацизма свастиката се превръща в Hakenkreuz, пречупен кръст, символ на превъзходството на арийската раса, също както Мъртвешката глава се превръща от символ на смелост и доблест в символ на терор.

— Но нали казахте, че дванадесетте рицари са били с ранг генерал-лейтенант и нагоре. Въпреки това униформата е на ефрейтор. Как е възможно?

— Не съм сигурен. — Лаше поклати глава. — Доколкото ми е известно, никой не е виждал униформите им. Може би в акт на ритуално смирение нацистките рицари са приели ранга на редник, за да подчертаят братството и единството си.

— Или, ако наистина са били рицари, са имали адютанти, които да им помагат да изпълняват задълженията си? — замислено каза Кърк.

— Да, това също е възможно.

— И със сигурност би обяснило защо един млад човек е носил тази униформа.

— Кой е този човек?

— Бил е. Почина преди две седмици на осемдесет и няколко години. Снимката му с униформата е направена през 1944-та. Тогава трябва да е бил на двадесетина години.

— Как се казва?

— Андреас Вайсман. — Том видя изненаданото изражение на Лаше. — Знам, че името е еврейско. Твърдял, че бил оцелял от концентрационен лагер и избягал в чужбина. Татуирал е фалшив лагерен номер на ръката си и дори е живял като евреин, макар и не религиозен, след като е стигнал до Обединеното кралство. Не знаем истинското му име.

— Чувал съм подобни истории — кимна Лаше. — През 1945 година Европа е горяла в пламъци. Мъглата на войната е обгръщала всичко. Било е лесно да минеш между капките. Хиляди по-висши офицери и високопоставени длъжностни, лица са избягали дори по доста по-прости начини.

— Да.

— Мнозина членове на СС са татуирали кръвната си група на лявото рамо на двадесет сантиметра от лакътя, за да могат полевите медици веднага да видят кръвната група на ранения. След войната следователите на Съюзниците са използвали татуираните кръвни групи, за да разпознаят заподозрени в извършването на военни престъпления. Мнозина членове на СС са изгаряли или одирали кожата на рамото си, за да не ги заловят.

— Или са татуирали друг номер отгоре, за да я скрият? — предположи Том, мислеше за затрудненията на съдебните експерти на Търнбул да разчетат цифрите, възстановени от ръката на Вайсман.

— Възможно е.

— Орденът имал ли е отличителни символи или знаци, освен традиционните за СС?

— Само един. Черен диск, ограден с две концентрични окръжности с дванадесет лъча, излизащи от центъра във формата на есесовски мълнии, по един за всеки член на Ордена. Наричали го Schwarze Sonne — Черното слънце.

— Като това ли? — попита Кърк, даде му фуражката от манекена в дома на Вайсман и посочи кокардата.

Лаше я взе с треперещи пръсти и изражението му показа, че е виждал такова нещо.

— Да, точно каквото мислех. — Той развълнувано погледна Том, мъчеше се да произнася думите отчетливо, макар едва да си поемаше въздух. — Това е символът на Ордена, изопачен алемански слънчев диск от трети век. В древността с него са отмервали времето, а по-късно есесовското слънце е осветило света, за да провъзгласи расовото им превъзходство.

Настъпи мълчание. Кърк осмисляше новата информация.

— Какво се е случило с Ордена все пак?

Лаше сви рамене.

— Това е въпрос за шест милиона долара, както казват в телевизионните състезания. Отговорът е лесен. Никой не знае.

— Никой?

Лаше се усмихна. Имаше повече коронки, отколкото зъби.

— Макар че не е сигурно…

— Продължете, моля.

— Да речем, че имам собствена хипотеза по въпроса. Въпреки недостатъците си Химлер имал по-ясна представа от Хитлер накъде върви войната. Дори се опитал да договори сключване на мир със Съюзниците в последните дни на войната. Тъй като над Германия бил надвиснал призракът на поражението, Химлер не можел да се примири с мисълта, че враговете може да заловят или убият безценните му рицари.

— И какво е направил според вас?

Лаше млъкна, сякаш за да събере сили, после изхриптя:

— Знаете ли какво се е случило с крал Артур, докато лежал на смъртно легло?

— Крал Артур помолил един от рицарите си да хвърли Екскалибур в езерото.

— Да. Сър Бедивер, който отказал три пъти, както Петър се отрекъл три пъти от Иисус. И после, когато най-после се съгласил, се появил кораб с черни платна и откарал Артур в Авалон, където според преданието един ден той ще възкръсне и ще спаси народа си, когато отново го застраши смъртна опасност.

Том се намръщи.

— Не следвам мисълта ви.

— Много култури имат подобна легенда. В Дания вярват, че Холгер Датчанина спи под замъка Кронборг, откъдето ще излезе, ако отечеството му се нуждае от него. В Германия митът разказва, че император Фридрих II Барбароса спи под планината Кифхаузер, откъдето ще се завърне преди свършека на света. Аз съм на мнение, че Химлер е искал подходящ легендарен и епичен край за рицарите си. Ето защо през декември 1944 година той събрал Ордена за последен път. Нямам представа какви инструкции им е дал, но скоро след това те изчезнали и повече никой не ги видял.

— Мислите, че са избягали?

Лаше сви рамене.

— Вероятно. Може би са били убити от напредващата съветска армия. А може и да изживяват дните си в някоя бананова плантация някъде в Парагвай. Или докато ние с вас разговаряме, чакат под някоя планина или замък деня, в който ще бъдат призовани да възстановят величието на Третия райх.