Серия
Том Кърк (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Black Sun, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 7 гласа)

15.

Планина Черни борове, близо до Малта, щата Айдахо

5-и януари — 15:09

Голямата фермерска къща и разпръснатите около нея постройки се намираха на широка поляна насред гората. До най-близкото шосе водеше черен път, дълъг три мили и широк колкото за една кола.

Виджиано лежеше в снега между дърветата и гледаше през бинокъла. Вече му беше студено и усещаше как влагата се просмуква в коленете на уж водонепроницаемите му панталони. Бейли беше до него, а от другата му страна лежеше шерифът Хенеси.

— Колко човека каза, че има тук? — попита Бейли.

— Между двадесет и двадесет и пет — отвърна Виджиано и се премести, понеже ръцете му изтръпваха. — За всяко семейство има спалня в пристройките. Всички се хранят и седят в главната сграда. Проклети извратени скапаняци! — Усети, че Хенеси се размърда неспокойно до него, и извади радиопредавателя. — Хайде, Васкес, влизай.

Двете групи по седем души напуснаха позициите си, където се бяха крили, излязоха от гората и затичаха към фермата. Прескочиха ниската дървена ограда — вече нямаше връщане назад, — бързо се приближиха до входовете на главната сграда и приклекнаха от двете страни на вратите.

Виджиано огледа къщата, търсеше следи от раздвижване, но не забеляза нищо, освен назъбени ивици олющена бяла боя — потрепваха на вятъра.

Отмести бинокъла към двете групи мъже. Всички командоси бяха облечени в черно и носеха каски, противогази и бронежилетки. На фона на белия сняг приличаха на големи черни бръмбари. Стъклата на каските им блестяха под лъчите на ниското следобедно слънце. Всички бяха въоръжени с автомати и пистолети, а един от всеки екип носеше и метален таран.

— Все още няма следа от раздвижване вътре — чу се по предавателя гласът на Васкес. — Екип Алфа в готовност.

Във въздуха отекна усилен по мегафон глас.

— ФБР. Обградени сте. Излезте с вдигнати ръце.

— Казах да действаш предпазливо и тихо, Васкес, копеле тъпо — измърмори Виджиано.

Отговор не последва.

— Повтарям — отново се разнесе гласът по мегафона. — Ние сме ФБР. Имате десет секунди да излезете.

Нищо. Предавателят на Виджиано изпращя.

— Няма движение, сър. Решавайте.

— Влизайте — заповяда Виджиано. — Веднага.

Мъжът с тарана се изправи и го тресна в ключалката. Вратата се отметна. В същия миг втори мъж с противогаз хвърли вътре граната със сълзотворен газ. От пролуките започна да излиза на талази гъста задушлива мъгла, сякаш стаята се беше запалила.

— Живо! Живо! Живо! — Командосите нахлуха в къщата.

Виджиано чу далечни приглушени викове и обичайния пукот и съскане на хвърлени гранати, но нищо друго. Никакви писъци, никакви плачещи деца. Определено не и изстрел. Секундите отлитаха, после се превърнаха в минути. Положението беше по-добро, отколкото се надяваше.

— Васкес, сър… Тук няма никого.

Виджиано грабна предавателя.

— Повтори!

— Няма никого. Сградата е празна. Претърсихме всички стаи и тавана. Изоставена е и, изглежда, са бързали да заминат. На масата има недоядена храна. Вони ужасно.

— Васкес, идвам.

— Не, сър. Първо трябва да обезопасим района.

— Казах — идвам. Ти и хората ти удръжте положението, докато дойда. Искам да видя всичко с очите си.