Серия
Том Кърк (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Black Sun, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 6 гласа)

13.

Неизвестно място

5-и януари — 16:32

Потеше се обилно. Под мишниците и на гърба му имаше големи влажни петна. Беше се навел над дългата маса и гледаше черния като гарван телефон за конферентна връзка в средата. Малката червена лампа отстрани мигаше ритмично.

— Какво има? — Гласът, който се разнесе от телефона, беше спокоен и студен.

— Открихме го.

— Къде? В Дания ли, както предполагахме?

— Не, не Касий.

— А кой?

— Последния.

— Сигурен ли си? — след кратко мълчание попита гласът.

— Да.

— Къде?

— В Лондон. Но закъсняхме. Той е мъртъв.

— Откъде знаеш?

— Видях полицейския доклад. На двадесет и седми декември.

— А трупът? Видя ли го?

— Не, но видях снимките, направени по време на аутопсията, и получих копие на зъбния статус. Съвпадат.

Последва дълго мълчание.

— Е, най-после всичко свърши — въздъхна човекът от другия край на линията. — Той беше последният.

— Не. Опасявам се, че това е само началото. — Мъжът нервно завъртя златния пръстен с печат на кутрето си. Пръстенът имаше необикновен дизайн. На плоската му горна повърхност бяха гравирани дванадесет малки квадратчета. В едното беше инкрустиран диамант.

— Началото? — Гласът се изсмя. — Какви ги говориш? Сега всичко е в безопасност. Той беше единственият останал, който знаеше.

— Бил е убит в леглото си.

— Заслужаваше много по-жестока смърт заради онова, което направи — безчувствено отвърна другият мъж.

— Ръката му е била отрязана.

— Отрязана? От кого?

— От някой, който знае.

— Не е възможно.

— Тогава защо са я взели?

Отново настъпи мълчание.

— Ще трябва да събера другите.

— Това не е всичко. Замесено е британското разузнаване.

— Ще се обадя на останалите. Трябва да се срещнем и да го обсъдим.

— Те работят с един човек.

— С кого? Касий? Ще го намерим, преди да е стигнал далеч. Той слухти от години, но не знае нищо. Нито другите, които се опитаха.

— Не става дума за Касий, а за Том Кърк.

— Синът на Чарлз Кърк? Крадецът?

— Да.

— Значи е тръгнал по стъпките на баща си. Колко трогателно.

— Какво искаш да направя?

— Наблюдавай го. Къде ходи и с кого разговаря.

— Мислиш ли, че той може да…

— Не — енергично го прекъсна гласът. — Оттогава мина твърде много време. Следата изстина. Дори за него.