Серия
Том Кърк (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Black Sun, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 6 гласа)

8.

Пазарът „Бъро“, Саутуърк, Лондон

5-и януари — 14:47

— Следят ни? Сигурен ли си? — попита Арчи.

— Анцуг, кожено яке и бели маратонки. Преди пет минути го забелязах да ни поглежда. Видях отражението му в страничното огледало на микробуса на трийсетина метра зад нас.

— Близо сме до колата. Да бягаме.

Том проследи погледа му и видя колата — беше паркирана на двайсетина метра пред тях. Арчи си я беше купил наскоро и макар да знаеше, че първото правило в престъпния свят е да не привличаш ненужно внимание, като се простираш далеч отвъд чергата си, автомобилът беше нехарактерна за него глезотия.

Колата, разбира се, беше произведена в Англия, въпреки че собственикът й беше американец. Арчи не вярваше на немските и още по-малко на японските автомобили. Обичаше си колата и когато даде чека, насъбралите се двадесет години задръжки на прахосничество бяха разчупени с един-единствен катарзисен замах на писалката му.

— Съмнявам се, че е сам.

— По дяволите! — изруга Арчи. На гумата в яркожълто блестеше сива метална скоба. — Заключили са ме!

Той ускори крачка, но Кърк го дръпна за ръката, огледа се и инстинктивно разбра, че нещо не е наред. Първо: мъжът, който ги следеше от пазара. Второ: уличният метач със съвсем нови обувки, който се приближаваше към тях. Трето: микробусът с тъмни стъкла, спрял зад заключената със скоба кола на Арчи. Беше като по учебник.

— Кофти — прошепна Кърк.

— И аз ги виждам. Какво ще правим?

— Изчезваме. Веднага!

В същия миг задната врата на микробуса се отвори и оттам изскочиха трима мъже. Метачът хвърли метлата и извади пистолет. Зад тях се чуха тежки, бързо приближаващи се стъпки.

Арчи хукна наляво, а Том побягна надясно по някаква уличка, която за жалост свършваше пред телена ограда. Той се вкопчи в мрежата, задраска с обуща по малките метални ромбове, за да намери опора, и се закатери. Оградата се люлееше опасно. Кърк се вкопчи в горния й край и тъкмо да се прехвърли от другата страна, някой го стисна за левия глезен.

Той погледна надолу. Мъжът, който ги беше проследил от пазара, бе увиснал на крака му. Вместо да се дърпа, Том се спусна надолу, докато краката му не стигнаха до главата на мъжа, и го ритна в брадичката. Човекът изпъшка и падна.

Кърк бързо се прехвърли през оградата и скочи в пустеещ парцел, превърнат във временен паркинг за пазара. Чу издрънчаването на металната мрежа зад себе си, обърна се и видя, че двама от мъжете от микробуса се катерят по оградата.

Поне не го бяха простреляли. Том побягна през паркинга, едва отскочи от една кола, която тъкмо влизаше, и хукна към пазара.

Пред него на заден ход излезе мотокар, един от множеството, които разнасяха продукти на пазара. Кърк отскочи, а шофьорът удари спирачки точно преди да го блъсне.

— Гледай къде вървиш, тъпак с тъпак! — изкрещя и натисна клаксона, за да наблегне на думите си.

Том не му обърна внимание, прескочи някакви щайги със зеленчуци и хукна из пазара, след това забави крачка и потъна в топлата прегръдка на тълпата. Знаеше, че ще е в безопасност на оживено място, и се надяваше, че Арчи е проявил трезв разум и е стигнал до същия извод. Щом прецени, че е навлязъл достатъчно навътре, спря до една сергия с вина и погледна през рамо. Двамата мъже се появиха на входа на пазара. Бяха се задъхали и оглеждаха хората, но не го видяха.

Кърк се обърна и се блъсна в някакъв човек, който носеше каса червено вино. Мъжът я изпусна и бутилките се строшиха със силен трясък. Том погледна към входа. Привлечени от звука, преследвачите вече си проправяха път към него.

— Съжалявам — извини се Кърк и тръгна.

— Стой бе! — изкрещя човекът. — Къде побягна?

Том наведе глава, за да се скрие от погледите на двамата мъже, после коленичи, запълзя под сергиите и бързо се отдалечи. Скри се зад лавица, отрупана с шишета с оцет с различни форми и размери и големи кутии зехтин, погледна назад, забеляза, че преследвачите са там, където ги бе видял за последен път, и се усмихна. Двамата трескаво ръкомахаха. Бяха го изпуснали.

Предпазливо се насочи към северния изход и се присъедини към група туристи, които развълнувано бъбреха за одраната сърна, окачена на една сергия, а после се измъкна и се отправи към главния път и реката.

В същия миг по улицата изрева голям черен ролс-ройс, изсвири със спирачки и спря до него. Том понечи да отскочи, но се подхлъзна — по платното бяха разхвърляни влажни кашони, листа от марули и найлонови торбички. Преди да успее да се изправи, пътникът на задната седалка отвори вратата и Том видя кой е.

Арчи.

Стъклото на предната седалка се смъкна няколко сантиметра и през пролуката се показа бяла ръка. На безимения пръст имаше дебел венчален пръстен. Държеше ламинирана карта на правителствен служител.

— Стига игрички, Кърк. Качвай се.