Включено в книгата
Оригинално заглавие
Headwind, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 5 гласа)
Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2016)

Издание:

Джон Нанс. Насрещен вятър

ИК „Обсидиан“, София, 2002

Американска. Първо издание

Редактор: Здравка Славянова

Художник: Николай Пекарев

Техн. редактор: Людмил Томов

Коректор: Петя Калевска

ISBN: 954-769-021-3


Посвещавам с обич и уважение на леля ми Вирджиния Нанс Макъби, ветеран от американската армия, която служи доблестно на своята страна по време на Втората световна война в частите на морската пехота.

1

Изход 35, Международно летище Атина, Гърция

Понеделник, 14:00 ч

— Капитане, мисля, че трябва да дойдете — припряно изрече старшата стюардеса, нахълтвайки в кабината.

Командирът Крейг Дейтън рязко обърна глава и щом зърна изплашеното лице на Джилиан Уолц, веднага посегна към предпазния колан.

— Какво има? — попита Дейтън, усещайки, че на седалката отдясно помощникът му също се е обърнал, за да погледне назад.

Видимо притеснена, Джилиан затвори вратата, застана в тясното пространство зад централното табло и му направи знак да изчака. Отвън една полицейска кола с мигащи сини лампи подмина новооткритата аерогара и спря пред техния боинг 737.

— Ще ни забъркат в политическа криза — каза Джилиан. — Дежурната на изхода…

Прекъсна я глас от високоговорителя:

— Полет четирийсет и две, тук въздушен контрол.

Вторият пилот вдигна микрофона пред устата си.

— Слушаме.

— Ще трябва да ви задържим на изхода, четирийсет и две.

— Защо? — рязко запита вторият пилот и с крайчеца на окото си забеляза пристигането на втора полицейска кола.

— Четирийсет и две, имаме официално нареждане… ъъъ… изчакайте, моля.

В контролната зала не изключиха микрофона и се чу как приглушени гласове спорят за нещо.

— Налага се… налага се да свалим някои от вашите пътници.

Джилиан бързо кимна и изтърси на един дъх:

— Крейг, дошли са да арестуват президента Харис!

Крейг Дейтън сграбчи Джилиан за лакътя и се втренчи в очите й.

— По-бавно, Джилиан. Обясни ми точно за какво става дума.

Денят им бе започнал в Истанбул с вълнуващата новина, че бивш президент на Съединените щати ще лети в първа класа през Атина за Рим. Веднага след като произнесе слово на международната конференция по проблемите на глада, президентът Джон Б. Харис пристигна на борда, придружен от красива млада сътрудничка и навъсен агент от тайните служби. Още с влизането той сърдечно поздрави екипажа и дори надникна в кабината, за да се запознае с пилотите. Безупречно сресан и облечен в добре скроен тъмен костюм, с който изглеждаше по-висок от скромните си сто седемдесет и пет сантиметра, Харис се оказа точно толкова чаровен и дружелюбен, колкото го описваха вашингтонските журналисти по време на неговия едва ли не легендарен престой в Белия дом.

— Дежурната на изхода… нашата представителка… познавам я — задъхваше се Джилиан. — Тя дойде много разстроена и каза, че гръцкото правителство разполага със заповед за арестуването му.

— Защо? По каква причина?

Джилиан поклати глава и кестенявата й коса се разпиля из въздуха.

— Не знаеше.

Вторият пилот Аластър Чадуик подсвирна и кимна към пистата, където вече стояха четири полицейски коли с трескаво мигащи светлини.

— Определено ни готвят нещо, приятелю.

— Това е чуждестранен самолет — каза Дейтън. — Никого няма да свалят без мое разрешение.

Той направи знак на Джилиан да отвори пак вратата към салона, избута седалката си назад и понечи да стане. Пакетчето в скута му се разсипа по металния под и из въздуха се разнесе аромат на фъстъци.

— По дяволите!

— Аз ще се погрижа — каза Джилиан.

Вторият пилот хвана Дейтън за ръката.

— Крейг, нали помниш, че освен пилот в Англия съм и адвокат?

— Да, знам — отвърна Крейг, гледайки как Джилиан излиза от кабината.

— Нека ти дам един безплатен съвет, може ли? Ти си американски гражданин с европейска работна виза, управляваш германски самолет и в момента този самолет се намира върху гръцки бетон. Не си посланик на Съединените щати. Ако им се пречкаш, могат да те арестуват.

Командирът раздразнено тръсна глава.

— Това тук е Гърция, Аластър. Тия хора са се цивилизовали преди доста време. Преди две-три хиляди години, ако искаш да знаеш.

— Крейг!

Вместо да пусне ръката му, Чадуик стисна още по-здраво и Дейтън се ядоса.

Какво?

— Моля те, внимавай. Знам, че той е твой президент, но не можеш да го опазиш.

— Не мога ли? — Крейг Дейтън решително се надигна от креслото. — Само гледай!