Оригинално заглавие
Into the Slave Nebula [= Slavers of Space], (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Глава 6

Обзе го опияняваща възбуда, примесена с хладно учудване от собствената му смелост. Имаше и примес от нетърпение: струваше му се, че всяка секунда след вземането на решението е пропусната възможност да напусне Земята. Скочи от леглото, извика и поръча на явилия се робот да прати Дорди при него.

Вече бе взел душ и се бе облякъл, когато синьокожият заместник-управител влезе.

— Търсили ли сте ме, мистър Хорн?

— Да. Аз напущам.

— Сигурно сте си намерили по-подходяща квартира до края накарнавала?

— Омръзна ми карнавалът — произнесе Хорн, наблягайки на всяка дума. — Омръзнаха ми хората, които участвуват в него. Омръзнаха ми и нещата, които вършат. Махам се от всичко това. Може би ще ви бъде интересно да знаете, че някой ме предизвика на дуел нощес… тази сутрин. Аз го убих.

— Не стигат ли досегашните убийства!

— Явно на него не му стигаха. После свалих маската му. Беше Кулин. Груповият началник от силите на закона.

— Това изяснява много неща — каза Дорди.

— Аз пък съм в пълно неведение — произнесе Хорн с печален тон. Роботът-сервитьор влезе, носейки табла със закуска. Хорн придръпна един стол и седна да яде. Имаше учудващ апетит. — А сега ми обяснете точно какво се изяснява.

— Мога само да ви предупредя — отговори Дорди. — Лошо е, че сте се замесили в убийството на Ларс Талибранд. Ако се бяхте държали като обикновен гражданин, ако бяхте изпълнили минималния си дълг, като дадете показания, а после се включите в карнавала и забравите случилото се — щеше да ви бъде простено известно невежество. Ала вие престъпихте нещо много важно и станахте потенциална опасност за опасни хора.

— Но това звучи като историческа мелодрама! — замига Хорн.

— А нима не е драматично, че един човек е преследван от планета на планета, изгонен от области, където репутацията му служи за закрила, и убит на Земята, където имунитетът му вече не е в сила?

— Вие май знаете много за тоя Ларс Талибранд — каза Хорн.

— Много скоро ще разберете всичко и ще имате доказателства, ако си направите труда да отидете да ги видите.

— Именно това ще направя — заяви Хорн решително. — Цялата тази работа е такава мистерия, че няма да имам нито миг покой, докато не я изясня до дъно.

— Ще наредя да приготвят багажа ви, щом си осигурите превоз, мистър Хорн. Мисля, че добре ще постъпите, ако напуснете този град при сегашните обстоятелства.

Дорди кимна и излезе. Хорн потъна в размисъл.

Той бе дошъл само с толкова пари, колкото да посрещне най-насъщните си нужди през карнавалната седмица и да си купи билет за връщане. Дори и да похарчеше всичко преди завършването на карнавала, с билета можеше поне да се прибере у дома си.

Успя да намери двама-трима души с коли. Но те не бяха склонни да пътуват през време на карнавала. Целият обществен транспорт беше спрян. Собственият му хеликоптер, с който бе дошъл, беше паркиран в един обществен гараж, който щеше да се отвори чак на сутринта след карнавала.

Хорн заръча на робота-сервитьор да потърси Дорди. Но оня сигурно вече бе тръгнал насам, защото се яви в апартамента почти веднага след заминаването на робота.

— Май нямате голям успех? — попита Дорди.

— Дявол да го вземе — кипна Хорн, — никой не се интересува от нищо освен от този налудничав карнавал! Ще речеш, че светът е спрял напълно! — Седна и посочи на Дорди друг стол. — Ще запушите ли?

— Не ни е позволено — каза Дорди. — Устроени сме така, че да не пушим. И да не пием алкохол.

— Е — подзе Хорн, — мислите ли, че ще можете да отделите някого от хората си да ме закара до вкъщи? Или да ми намерите хеликоптер или нещо друго? Ще платя добре.

— Не е въпросът до плащането. На нас не ни е позволено да харчим пари на обществени места, тъй че богатствата нямат значение за нас. Е, възможно е да бъдеш материално по-добре от друг андроид, но няма особена полза от това, когато сме много по-зле от човеците във всички други отношения.

— Не знам какво друго да предложа — обърка се Хорн. Изведнъж си спомни нещо от историята. — Какво ще кажете, ако ви предложа… как се е наричало? Грамота за освобождаване от робство, нали? Семейството ми е много богато. Бих могъл да уредя това, ако е въобще възможно.

— Единственият начин, по който някой от нас може да получи свободата си, е да умре — отговори Дорди. — Я ми кажете, мистър Хорн, какво точно се надявате да постигнете?

— И аз не знам — призна Хорн. — Може би ще открия кой и защо е убил Ларс Талибранд и вашия етажен надзирател и да предам убиеца на правосъдието. Искам също да разбера какво правят там, отвъд нашето хубаво ясносиньо небе, какво прави един човек, за да стане гражданин на галактиката.

— Да, това е важно — съгласи се Дорди.

Хорн стана и се заразхожда из стаята.

— Аз съм обезпечен, богат, но сигурно старият ще ми каже, че съм глупав и не зная какво да правя с богатството си. Ала ако няма нещо по-важно в живота, по-добре да си прережа гърлото.

Изглежда, че в Дорди бушуваше някаква душевна борба; след малко той също стана.

— Добре, мистър Хорн. Ще се опитам да ви помогна.