Оригинално заглавие
Into the Slave Nebula [= Slavers of Space], (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Глава 3

Представителите на закона дойдоха неохотно. Те бяха четири андроида под ръководството на началник-човек, който с всяко свое движение сякаш питаше защо трябва да се занимава с тази работа, когато всички други се веселят навън. Беше сприхав човек на име Кулин, който пушеше цигара след цигара, докато командуваше екипа си из апартамента и коридора.

Направиха отливки на мъртвия човек и мъртвия андроид; стенанията и движенията на втория бяха замрели в мълчание няколко минути преди да пристигнат и не можаха да измъкнат нито една разбираема дума от смазаната му уста. Накрая Кулин реши, че няма повече полза, и екипът му, натоварен с апаратура, се събра около мъртвеца, който все още лежеше на пода.

— Кой е този? — попита Кулин.

Заместващият управителя андроид, чието име беше Дорди, повдигна рамене.

— Когато пристигна, се регистрира под името Уинч. Но то може да не е истинското.

— Изглежда, че не е оказал особена съпротива. Може би е извикал?

Дорди кимна:

— Така е докарал етажния надзирател… Тоя, когото намерихме умиращ в коридора.

— Този коридор… сигурно не се използува много?

— Освен през карнавала никой не го използува, защото всеки апартамент в хотела има частен асансьор.

— Значи убиецът е могъл да влезе и да излезе незабелязано. И сега е вероятно навън, дегизиран като марсианец или нещо друго. — Кулин направи широк жест. — Подходящо време е избрал за работата си. Е, ще разследвам случая, доколкото мога, но нищо не обещавам. — Той даде знак на един от помощниците си. — Вземи показания от Хорн. А също и от Дорди, макар че тъй като е убит и андроид, не проумявам доколко биха тежали показанията на андроид в съда.

Записването на показанията отне малко време. След това мъртвият човек и мъртвият андроид бяха пренесени до един хеликоптер, който се спусна пред прозорците на апартамента. Би било вредно за репутацията на хотела да се изнесат по път, където клиентите биха ги видели — изтъкна Дорди.

И всичко свърши.

Хорн гледаше кървавите петна по килима, когато вратата на апартамента се отвори и влезе пак Дорди, придружен този път от двама роботи-чистачи.

— Сгрешихте — каза той монотонно.

Хорн се привдигна с усилие.

— В какво?

— Че ще имам възможност да открия кой е извършил престъпленията. — Дорди повдигна рамене. — Освен ако лошото ми мнение за тоя Кулин не се дължи на предубеждение.

Хорн поклати глава.

— Струва ми се, че прекалено много вярваме на законността на Земята. Колко ли убийства силите на закона разследват в течение на една година?

— Две-три на един милиард жители — отговори Дорди разсеяно, тътрейки крак на едно място върху килима, откъдето роботите-чистачи бяха отстранили кръвта. — Без да се броят смъртните случаи с андроиди. А те са твърде много.

— Трябва да е много трудно… на такива като вас.

Очите на Дорди се впиха в лицето на Хорн.

— Искате ли да разберете колко е трудно? Сега сме карнавална седмица, време за веселие и дружба. Намерете синя боя и се намацайте с нея, сложете си обикновени дрехи и излезте на улицата. Ще бъде поучително. — Внезапно той се засмя пресилено. — Извинявайте, мистър Хорн. Една ваша честна постъпка ме накара да си фантазирам. По-добре да си затварям устата.

Хорн стана и се приближи до прозореца. Оттук виждаше брега на залива, където тъмни гребни лодки се носеха по многоцветно осветеното море.

— Този човек Кулин — каза той внезапно — май не го е особено грижа дали ще хване убиеца на… така наречения Уинч. Стори ми се, че андроидите, които помагаха на Кулин, бяха по-заинтересовани да открият кой е убил вашия етажен надзирател.

— Защото нямаме нито семейства, нито роднини. Защото сме излезли от химическа колба, а не от утроба. — Дорди се усмихна горчиво. — По този начин всички сме братя, мистър Хорн.

Роботите-чистачи запитаха добре ли са свършили работата си, Дорди я одобри и те напуснаха помещението. Щом излязоха, той се приближи до гардероба и го отвори рязко.

— Защо всички вещи на Уинч са още тук? — учуди се Хорн. — Защо не казахте на Кулин да ги претърси?

— Аз си съставих мнение за Кулин още след пристигането му — отговори Дорди през рамо. — Защо той сам не се сети за това? Защото, както казахте, всъщност му е безразлично.

Говорейки, той продължаваше да отваря врати и чекмеджета. Повечето от преградките бяха празни. Остави вратите и чекмеджетата както си бяха и тръгна към изхода. На прага се спря и погледна назад.

— Сега имате възможност да докажете на дело това, което говорехте — че се интересувате за себеподобен с нож в сърцето толкова, колкото ние се интересуваме за подобен на нас със смазано на пихтия лице.

Той пъхна синьокожата си ръка в куртката на служебния си костюм, порови в джоба и подхвърли нещо плоско и продълговато на Хорн, който го улови машинално.

— Името му не е Уинч — каза Дорди. — Името му е Ларс Талибранд.

И излезе.

Дълги минути Хорн седя на стола си, въртейки в ръце дадения му предмет. Това беше нещо като портфейл от мътносив плетен метал. В него имаше нещо по-малко продълговато. Извади го. Беше тънка книжка, на предната корица на която бяха отпечатани думи на четири-пет различни езика. Можа да разчете само един от тях.

Надписът гласеше „Гражданин на Галактиката.“

Вътре имаше биоснимка, чиито първоначални цветове бяха избледнели до еднообразно сиво. Но все пак бяха останали достатъчно подробности, за да се увери, че това беше червенокосият, умрял в тази стая. Срещу снимката имаше страница с текст на непознат език, в средата на който изпъкваше името: Ларс Талибранд. Следващата страница обаче можа да разчете; вероятно тя беше превод на горното. В нея се казваше, че на еди кой си ден през еди коя си година правителството на някакъв свят, наричан Крию’н Дит, удостоило Ларс Талибранд със званието галактически гражданин, а отдолу с малко по-друг шрифт — че един свят на име Верние подкрепил удостояването, и пак с друг шрифт се добавяше, че един свят на име Лигос го потвърдил. Най-долу на страницата имаше списък на пет други свята, на които същият Ларс Талибранд направил услуги.

Какъв е бил човекът, който бе умрял тук? И какво е направил, та цели планети да са му признателни?

Следваха страници с планетни изходни и входни печати. Хорн пресметна, че са повече от двеста, обхващайки двайсет различни свята. Голям пътешественик е бил този човек!

Но когато погледна на последната страница за земен печат — не намери.