Оригинално заглавие
Into the Slave Nebula [= Slavers of Space], (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Глава 19

Наследствените съветници бяха двайсетина, все мъже. Започнаха да са събират час и половина преди разсъмване. Идващите отблизо пристигаха с наземни коли, прозявайки се и протягайки се, тъй като бяха пътували през нощта. Дошлите по-отдалеч бяха пътували по три дни и преспали като гости в дома на Брейтуин, затова започваха деня свежи и отпочинали. Той ги посрещаше в заседателната зала и те отиваха да се стоплят на откритото огнище или да закусят от таблите на сервитъорките. Буре с киселата криюндитска бира чакаше да бъде отворено по-късно.

Ян Талибранд пристигна последен, когато Брейтуик вече бе заел председателското място. Пищната наземна кола спря с бръмчене отвън и грижливо облеченият, грижливо избръснатият, грижливо парфюмираният Талибранд влезе тържествено в залата. Само тъмните кръгове под очите му показваха, че е прекарал последните седмици в смъртен ужас от предстоящото разобличение. Той зае мястото си на масата, отговори на мрачните поздрави и погледна изчаквателно към Брейтуин. Очите на двамата се срещнаха за миг; после Брейтуин наведе глава над книжата пред себе си.

— Днес ние, наследствените съветници на този свят, се събрахме, за да чуем как протичат работите и животът на народа ни, как се раздава правосъдие, как се увеличава благоденствието, как цари мир на Крию’н Дит и къде работата не върви, животът отминава, правосъдието куца, благоденствието намалява или мирът отстъпва място на войната, за да се заловим бързо с изправянето на тези злини. Аз съм Брейтуин. Аз съм тук и се нагърбвам да изпълня добросъвестно задачите си като член на този съвет.

Очите му следяха, докато всеки повтаряше последните му думи, но като че се задържаха по-дълго върху едно-единствено лице.

— Аз съм Талибранд. Аз съм тук и се нагърбвам да изпълня добросъвестно задачите си като член на този съвет.

Брейтуин погледна книжата пред себе си, вдигна първия документ и облиза устни, преди да заговори.

— Обявявам заседанието за открито и обвинявам един от членовете на съвета, а именно Ян Талибранд от рода Талибранд, и поддържам, че той седи между нас не по право, а с арогантност, като се има предвид, че е извършил престъпления, за които трябва да отговаря.

Съветниците се обърнаха и се вторачиха в него. Самият Талибранд бе целият пребледнял и не помръдваше нито мускул.

Досега Брейтуин пееше монотонно думите си. Но изведнъж тонът му стана груб и наблягаше на всяка дума:

— Първо — той е заговорничил с други граждани или неграждани на тази планета, да крадат и продават като роби човеци и особено деца и да извличат печалба от това. Второ — той е заговорничил с други граждани или неграждани на тази планета, да причинят с насилие смъртта на брат му Ларс Талибранд, гражданин на галактиката. Трето — той на своя лична отговорност е откраднал и продал като роб Дери Хорн, гражданин на планетата Земя — Брейтуин облиза отново устни, прибирайки книжата. Сега той гледаше право в Талибранд. — Ян Талибранд, какво ще отговорите на тези обвинения?

Очите на всички се впиха в Талибранд, но той не забелязваше това. Бавно стана, гледайки нещо зад Брейтут. Другите съветници отместиха погледи едновременно и видяха някакъв андроид, синьокож, който влизаше бавно през вратата, която водеше за кабинета на Брейтуин. Андроидът вдигна ръка и посочи Талибранд.

Нервите на Талибранд не издържаха. Със звук, подобен на ридание, той се завъртя на пети и побягна от залата.

— Спрете го! — извикаха няколко гласа, но беше много късно. Преди някой да успее да стигне до вратата, наземната кола отвън избръмча и се отдалечи бързо. Посипаха се въпроси, заглушени от властния глас на Брейтуин:

— Ето тук един андроид, който не е андроид, а човек. Това е Дери Хорн, за когото чухте. Той може да ви каже, че не съществуват андроиди.

Най-старият член на съвета предложи да изслушат показанията на свидетеля. Така с помощта на Брейтуин, който превеждаше за тия, които не разбираха, Хорн издяла и скова ковчега, който щеше да погребе Ян Талибранд.

* * *

Когато стигнаха до вратите на имението Талибранд, намериха ги залостени. Изведнъж екна изстрел. Куршумът явно беше предназначен за Хорн, ала попадна в корема на най-стария член на съвета. След това деяние вината на Талибранд вече не подлежеше на спор.

Сякаш разбрал, че е обречен, Талибранд заповяда поголовна стрелба. Съветът събра подчинените си, за да обсадят имението.

Настъпиха на смрачаване, пробиха оградата на две-три места и пратиха отряд към космодрума, за да отвлече вниманието на бранителите. В горите на имението пращяха клонки и от време на време се чуваше вик. Из полята се движеха сенки и започна бой с ножове.

Нощта се отцеди бавно. Защитниците бяха изтласкани обратно в къщата. Въпреки това Брейтуин заповяда всеобщо окопаване.

— Тази къща може да падне единствено с бомби — каза той. — Или с глад. А в този сезон те вече са прибрали по-голямата част от реколтата в складовете. Разбира се, всичко е въпрос на време. Трябва да бъдем търпеливи.

— Защо? — произнесе Хорн тихо. — Гледайте!

Отначало Брейтуин не видя това, което Хорн имаше предвид. Стори му се само, че една от бараките до края на къщата изглежда по-голяма в тъмното. После червена ивица показа, че увеличените размери се дължат на вдигащ се стълб чер дим. Пожар!

— Той може да е подпален само отвътре — каза той. — И може да ги прогони навън. Но кой го е предизвикал?

— Някой от слугите на Талибранд, отвратен от него.

— Не може да бъде — поклати глава Брейтуин. — Криюндитците държат на верността.

Но който и да беше виновен, пожарът вършеше работата си. Скоро и други прозорци забълваха дим. Тъй като всички части на сградата бяха взаимно свързани, нищо не можеше да избегне пожара. Сега изстрелите идеха от другия край на къщата, тъй като защитниците не можеха да издържат на задушливия дим.

— Позор! — произнесе Брейтуин мрачно. — Един от най-красивите стари замъци на Крию’н Дит. Но ако беше оцелял, може би щеше да бъде паметник на позора на Талибрандови.

Сега пушекът се разстилаше по цялата дължина на къщата. Изведнъж широките врати се разтвориха и оттам излезе група жени и деца с бяло знаме. Нападателите ги отведоха.

Брейтуин се озърна за Хорн, но с учудване установи, че той е изчезнал. Повдигна рамене и подвикна на хората си да се приближат до къщата и да завардят все още отворената врата. Несъмнено Талибранд възнамеряваше да предприеме последен отчаян щурм.

Щурмът се превърна в ръкопашен бой. Нападателите изскочиха от укритията си, размахвайки саби. Трудно можеше да се каже кои остриета бяха червени от кръв, кои от заревото на пожара. Само виковете на умиращите показваха развоя на боя.

Изведнъж Брейтуин бе осенен от една идея. Хорн може също да се е сетил какво ще стане и е отишъл да уреди сметката си лично. Ругаейки, Брейтуин изтегли сабята си и се втурна.

На моравата пред широките врати се биеше Талибранд, сабята му хвърляше кървави пръски при всеки замах, лицето му беше бледо и напрегнато, ударите му — все още точни и смъртоносни. Рамо до рамо с него се биеха двама от най-близките му съратници.

Брейтуин изблъска настрана един от хората си, за да може да замахне. Сабята му прониза ръката на Талибранд, гръдния му кош, лопатката, гръбнака и коравото му, черно сърце.