Оригинално заглавие
Into the Slave Nebula [= Slavers of Space], (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Глава 18

Дайз го заведе пак у дома си, където жена му изслуша сериозно цялата история, мислейки за двамата си малки сина и че всички удобства около нея, цялото материално благополучие, което нейният мъж й бе осигурил, са купени с цената на поробването на децата на други жени. Тя похвали Хорн за извършеното от него.

— Защо не заведете хора да видят мястото, където боядисват горките дечица в синьо? — предложи тя.

— Но къде е то? Дори аз самият не зная — отговори Хорн. — Бях там, ала не можах да видя дори разположението на звездите по небето. Как мога да кажа около коя от тях се върти тази ппанета? Единственото разрешение според мен е да изтикаме андроидо-търговците. Колкото е възможно по-надалеч. Да възстановим връзката с колонизираните светове. Сигурен съм, че именно оттам идват така наречените андроиди. Можем да изловим хората като Ян Талибранд, Кайър, Уд, Кейвългрюн, но така само ще откъснем цветята от стъблата им, а корените ще си останат.

Тук той излезе прав. След два дена бе извършено покушение срещу живота му. От минаваща наземна кола бе хвърлена малка бомба в Дайзовата къща. По чудо тя падна в отоплителната тръба, която се спущаше в избата, и експлодира там. Съобщиха на силите на закона, но Хорн не вярваше в ползата от разследването.

— На Земята — напомни той — един човек на закона се оказа първият агент на андроидо-търговците, с когото се сблъсках.

Но накара Дайз, жена му и синовете му да се явят публично с превръзки и да заявят, че той, Хорн, е сериозно ранен. И за да изглежда още по-правдоподобно, самият той се пазеше да не се мярка пред очите на хората. Чакаше следващия ход на търговците. Но нищо не се случи. Вероятно чакаха инструкции от Ян.

Най-после Дайз съобщи, че корабът на Шембо пристига на планетата, и хукна да доведе криюндитския капитан от космодрума.

— Така много неща се изясняват — каза Шембо, когато изслуша разказа на Хорн. — Най-голям космодрум на Крию’н Дит принадлежи на семейство Талибранд. Както винаги, на космодрума пристигат андроиди, Ян Талибранд идва да види тях. Хора на Талибранд измиват ръце на целия мой екипаж да видят дали боядисани, за да скрият синя кожа. С всички други кораби същото — Шембо отпи голяма глътка от чашата, която жената на Дайз му бе дала. — Талибранд търси вас. Талибранд много уплашен!

— Добре — каза Хорн. — Но как ще се добера до Крию’н Дит, щом Талибранд ме търси толкова усилено?

Той забеляза, че Шембо клати бавно глава.

— Имам идея — каза криюндитецът. — Струва ми се, зная как да измъкна теб и да закарам при Брейтуин.

Най-важното в плана на Шембо беше времето за кацане на планетата. Корабът щеше да се спусне на космодрума в имението на Талибранд между един и два часа преди зори, през оная мъртва част на нощта, когато мозъците на хората са лениви, а телата им уморени. Тогава Ян Талибранд не би имал желание да се занимава лично с проверка на андроидните пратки. Разбира се, сега не пренасяха андроиди. На борда имаше само един синьокож. Ала опасен.

Корабът кацна и вдигнатите от сън пазачи, мърморейки, излязоха да подложат екипажа на нововъведените проверки и обиски.

Внезапно в другия край на кораба настъпи суматоха. Пазачите се втурнаха да проверят за какво е този шум, тичешком вадейки пистолетите си. Докато разберат, че е човек от екипажа на Шембо, който се прави на пиян, Хорн се скри между две купчини стока, стоварена под един навес в края на космодрума. Той почака търпеливо да утихне. После допълзя предпазливо до вратата; часовоят дремеше и не го забеляза.

След това тичешком, като трудно се ориентираше в тъмното, се запромъква към залата за аудиенции на Брейтуин. За разлика от Ян Талибраид Брейтуин не смяташе за нужно да се обгражда със стражи и слуги. Хорн стигна безпрепятствено до вратата на залата и задумка по нея с пестници.

Скоро дойде да му отвори един портиер със сънени очи, но като видя, че чука андроид, изруга и понечи да затвори пак.

— Заведи ме при наследствения съветник Брейтуин! — заповяда Хорн. — Измъкни го от леглото, ако още спи!

— Глупак! — изръмжа портиерът. — Днес заседава Наследственият съвет и той стоя до късно да се подготвя!

— Толкова по-добре — каза Хорн с мрачно задоволство. — Кажи му, че нося съобщение от Ларс Талибранд.

Портиерът кимна недоверчиво. Беше смешно да се види колко се бе променило изражението на лицето му, когато се върна.

— Можете да влезете — рече той, преглъщайки.

В залата, подпухнал от сън и все още по нощница, Брейтуин се разкрещя от вълнение, като видя Хорн, когото, каза, мислел за отдавна мъртъв. Но го изслуша и накрая кимна мрачно.

— Днес заседава Наследственият съвет — каза той. — Събираме се от всички краища на Крию’н Дит да обсъдим плановете за идущата година. Но първо ще съдим!