Серия
Братя Рой и Хенрих Василиеви
Оригинално заглавие
Посол без верительных грамот, (Пълни авторски права)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

2.

На стереоекрана цветовете и очертанията се смениха, наподобявайки картина на побъркан художник: свят от разноцветни призраци, пространство, пронизано от взривове, фигури, напомнящи по-скоро диаграми, отколкото живи същества. Скоро стана ясно, че това са мисли, но закодирани не с думи, не с чертежи, а по някакъв друг начин — полупредметно — полусимволично мислене.

Арман коментираше, като сочеше с показалката екрана.

— Ето това виолетово облаче изразява биологическите преврати, разшифровката даде фантастична картина на чудновати същества. Обърнете внимание на вихрено прелитащите силуети, тези демони са физическите закономерности; на институтската машина й потрябваха шест часа, за да се ориентира — рейса до Сириус тя разчита за два часа. В резултат — училищна физика, Хенрих би могъл да вземе курса за четири, но не повече. Затова пък онези червени змии, прокрадващи се в лилавата мъгла, са по-интересни. Вгледайте се в извивките, в гребените на туловищата… Всички тези обертонове на мозъчното излъчване след разшифровката се оказаха разклонения на реда на Нгоро.

— Разшифровката! — нетърпеливо каза Андрей. — Змиите не ме интересуват, дайте математика!

На стереоекрана засия математическа структура — плетеници от предпоставки, разхвърляни следствия, обобщена конструкция на резултата. Рой тържествено произнесе:

— Ти виждаш формулата за движението на три привличащи се тела около общ център. Освен това Хенрих е извел формули за всякакъв брой взаимно привличащи се тела, но те са твърде сложни, за да бъдат показани на екрана. Всички изчисления са правилни…

Андрей скочи и възбудено закрачи из стаята.

— Но това значи, че Хенрих е направил откритие, което не се е удало на нито един математик досега! — извика той, като се спря пред Рой. — Това е гений!

— Никакъв математик не е той — с досада възрази Рой. — Още повече пък гений. Ние най-подробно проверихме математическите способности на Хенрих.

— Искаш да кажеш…

— Да, именно. Те са средни. Колкото ряпата може да изкласи, толкова и Хенрих — да създаде нова математика.

Андрей учудено погледна Рой.

— Но тогава мозъкът му е послужил като приемник на чужда мисловна работа, станал е поле, на което се е разиграла породена отвън буря?

— Изглежда, да.

— Значи има го все пак този гений, този математически титан, който е постигнал огромен резултат, но не го е обявил сам, а го е изпратил в мозъка на твоя брат! Но за какво тогава става дума? Той незабавно трябва да бъде открит! Прадедите ни са се изразявали по-ярко: „Приживе да му бъде поставен паметник!“

— Ние го търсим — мрачно каза Рой. — Неизвестният човек, настроил своя мозък на вълните на мозъка на Хенрих, или непостижимото явление, превърнало един редови жител на Земята в научен великан… Ние търсим обяснението на катастрофата на Марс, защото нито аз, нито Арман не се съмняваме, че гибелта на звездолета и чудесната поява на математически способности у Хенрих са звена от една и също тайнствена верига.