Серия
Реъритис Ънлимитид (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Die in plain sight, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 28 гласа)

Глава 3

Ранчото „Савой“

Южна Калифорния

Вторник сутринта

Дори прекрасните цветове и материи в голямата трапезария на Уорд Форест не му действаха успокояващо тази сутрин. Под разтревожения поглед на Хъни Беър, златистия му ретривър, Уорд крачеше напред-назад по персийския килим. Той избягваше старинните мебели, без дори да ги вижда, и нито за миг не поглеждаше портретите на основоположниците на рода. Все едно не бяха негови роднини, както с огромно удоволствие изтъкваше покойната му жена. Дори и на картините да бяха собствените му роднини, пак нямаше да им обърне внимание. Точно в момента беше адски напрегнат.

Не бе извел печелившата си поземлена империя в двайсет и първи век със сладки приказки и ходене на църква. По дяволите, през всичките му седемдесет и кусур години никой не бе очаквал от него да се държи като сладурче.

Досега.

Анджелик Уайт бе изключителна досадница. Много лошо, че държеше бъдещето на ранчото „Савой“ в благочестивия си малък юмрук. Да говори за проклятието на Савой. Боже! За нула време щеше да цъфне в заглавията на местните вестници.

— Да вървят по дяволите всички жени!

Хъни Беър затупка ентусиазирано с опашката си, като чу гласа на Уорд.

Рори Търнър, шериф на окръг Морено и бивш зет на Уорд, вдигна поглед от доклада, който бе донесъл в ранчото. За разлика от Уорд, облечен като за лов на фазани, бе в униформа.

— За какво говориш? — попита Рори.

— В сравнение със света Анджелик и Майка Тереза изглежда като купонджийка.

Отвращението в гласа на възрастния мъж почти разсмя Рори, но той знаеше, че не е желателно да се смее. Уорд много искаше да изровят нещо мръсно за главната изпълнителна директорка на „Ню Хърайзънс“, която случайно бе единствената дъщеря на прочут евангелистки проповедник и видна светска особа в Савана. „Ню Хърайзънс“ беше стабилен финансов инвестиционен фонд, който искаше да разнообрази областите на дейността си, като изграждаше общности, в които „имаше място за семейството, общността, църквата и Бог“. Ранчото „Савой“ ухажваше „Ню Хърайзънс“ и Анджелик от десет месеца, но когато се стигнеше до подписването на документите, все нещо се случваше. Обикновено бе свързано с дъщеря му — Блиси. Тя имаше таланта да се появява в заглавията на вестниците в най-неподходящия момент. Или пък показваха по телевизията как някой от внуците му крещи обиди към някого — обикновено към християните — и Анджелик се оттегляше.

Всеки път, когато се отдръпваше, Анджелик успяваше да издейства още някоя отстъпка от Уорд, преди отново да се върнат на масата за преговори. Тя може и да прекарваше дълго време в зле осветени места с наведена глава и говорейки на въздуха, но водеше преговорите с такава непоклатимост, каквато рядко бе срещал у други хора.

— Е, не съм разследвал никого, който да е бил толкова близо до светостта — съгласи се Рори и хвърли доклада на бюрото пред празния стол на Уорд. — Никакви любовници — нито мъже, нито жени, никакви наркотици, пиене, дългове, просрочени кредити или анулирани кредитни карти. Никакви глоби или арести. Редовно прави дарения и ходи на църква два пъти седмично. Облича се добре, а и защо не — може да си го позволи. Ръководи семейния бизнес и се справя адски добре. Плаща си всички данъци, че дори и повече. Направо побърква счетоводителите и адвокатите си с искания всичко да е от чисто по-чисто. Дори не нарушава закона, изискващ кучетата винаги да се водят на каишка.

Уорд взе доклада и прочете обобщението.

— Боже! Тази жена е трябвало да стане монахиня.

Да живееш на такава морална висота — или дори да изглежда, че го правиш — беше като ходене по въже и семейство Форест не можеше да си позволи да падне. Сделката трябваше да се осъществи. В противен случай ранчото „Савой“ щеше да бъде просто поредното семейно ранчо, доведено до разорение и смърт от данъците, защитниците на околната среда и поколенията некомпетентно управление.

Не че той се тревожеше заради собствената си некомпетентност. Блиси и Савой може и да имаха контрол върху „Савой Ентърпрайзис“, но баща им все още дърпаше конците. След смъртта му можеха да пропилеят всичко — ако успееха да излязат наглава с адвокатите му, — но Господ му беше свидетел, че нямаше да го прецакат, докато беше жив.

— Продължавай да ровиш — каза той на Рори. — Имаме малко време до окончателните преговори. Намери ми само една шепичка кал за света Анджелик и ще седна на масата срещу нея с огромно удоволствие.

— Най-добре си подготви резервен вариант — посъветва го шерифът невъзмутимо. — Да се открие нещо мръсно за нея не изглежда много вероятно.

— Ти си върши твоята работа, аз — моята.