Серия
Реъритис Ънлимитид (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Die in plain sight, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 28 гласа)

Глава 38

Ранчото „Савой“

Петък вечерта

Уорд Форест стисна основата на носа си и изруга възрастта, принудила го да носи очила, за да чете букви, които преди виждаше без никакъв проблем. Дори огънят в камината, който обикновено му действаше успокоително, сега дразнеше болезнено очите му.

— Можем да го направим и утре — каза Савой.

— Не. — Уорд си сложи очилата и отново зачете документите. — Не мога да повярвам, че тази кучка иска да ни измъкне повече земя за същия брой акции от „Ню Хърайзънс“.

Савой не си направи труда да му отговори. „Кучка“ бе най-милото определение, с което баща му бе нарекъл Анджелик Уайт тази вечер.

— Тя усеща слабостта ни и иска да разбере точно колко лошо е положението.

— Мислиш, че не знам ли? — отвърна Уорд. — Ако не се нуждаех от парите й, щях да й кажа да върви на майната си.

Опашката на Хъни Беър се размахваше до глезените му. Той побутна кучето с крака си. Опашката затупка още по-бързо.

— Но ние определено се нуждаем от парите й — каза Савой за десети път през последния час, — особено след споразумението със „Загрижени граждани за разумно развитие“. Освен това е добра сделка. „Ню Хърайзънс“ имат пари, но нямат земя. Ние имаме земя, която не можем да продадем или разработим без скъпи съдебни битки, и никой не иска да ни отпусне кредит при лихвен процент, който би ни позволил да постигнем печалба.

— Говориш неща, пределно ясни за мен.

— Да оставим това на Анджелик. Ще подпишеш ли съгласието за договор тази вечер, или искаш да размислиш известно време?

— Да я вземат дяволите тази кучка — рече Уорд с горчивина. — Ако не се бе запънала за разработването на земята, сега всичко щеше да е свършено.

— За коя кучка говориш в момента?

— За майка ти. Все хленчеше за скъпоценната си земя и после харчеше парите, сякаш растат по дърветата. Трябвало е да се роди кралица.

Савой стисна договора, който четеше.

— Говориш за майка ми, твоята съпруга.

— Не ми напомняй.

— Тогава и ти не ми напомняй — каза Савой ядосано и се изправи. Разкърши пръстите си, които вече не бяха така гъвкави, както някога, и го боляха всеки път, когато времето се застудяваше. За разлика от баща си, той чувстваше всяка година от възрастта си, дори и да не изглеждаше на толкова, на колкото беше. — Не мога да променя миналото и ми е писнало да слушам за него.

— Е, обаче миналото може да те промени, така че си отвори ушите и научи нещо.

Само ако ще ми кажеш нещо ново, помисли си Савой.

Но предвидливо не каза нищо на глас, защото просто щеше да се стигне до надвикване с баща му. Нямаше желание за това. Нещо повече — бъдещето не се нуждаеше от такива кавги. Бъдещето се нуждаеше от съгласието на Уорд, колкото и да се опъваше той, за договора с „Ню Хърайзънс“. Колкото повече се бавеше баща му, толкова по-вероятно бе да изникне нещо зрелищно и скандално покрай семейството и Анджелик отново да се отдръпне.

— Ще възстановиш ли кредита на Блис? — попита Савой с привидно безразличие.

— Тя съгласи ли се да не ми пречи за ранчото?

Савой успя да не трепне. Рано или късно Уорд щеше да види новата клауза, която адвокатите на Анджелик бяха добавили в договора. Тогава баща му щеше да изпадне в ярост.

Според „съгласието за договор“, сливането не можеше да се осъществи без писменото одобрение на Блис.

— Не знам. Рори какво казва по въпроса? — попита Савой.

— Те двамата пак ще се женят.

— Наистина ли? Кога?

— След няколко дни.

Савой сви рамене.

— Защо да не го направи? Той и бездруго ти е син във всяко едно отношение, само дето не носи името ти.

— Не и ако застане на страната на Блис в това.

— Той знае ли го?

— Знае го. — Уорд заби пръст в абзаца, който четеше. — Какво, по дяволите, е това! Откога сливането се нуждае от одобрението на осемдесет процента от акционерите на „Савой Ентърпрайзис“?

Савой стисна основата на носа си, несъзнателно повтаряйки жеста на баща си. В някои случаи главоболието наистина беше заразно.

— Откакто Анджелик осъзна колко сериозно се противопоставя Блис на разработването на определени части от ранчото. Анджелик не желае да стане „причина за семейни разногласия“.

— Откъде, по дяволите, е научила?

— За бога, татко, тази жена би трябвало да живее под земята, за да не е чувала за позицията на Блис за разработването на ранчото. От радиото, телевизията, вестниците — ти си избери. В един или друг момент навсякъде изнесоха мръсното ни бельо, а Блис е чудесно бедно богато момиче.

Уорд захвърли питието си в огъня направо с чашата. Внезапният шум накара Хъни Беър да си потърси по-спокойно местенце за спане.

— Тази кучка Блис има двайсет и четири часа да подпише договора — каза Уорд към огъня. — После отивам при адвокатите. Единственото й наследство от мен ще бъдат десет долара и пожеланието ми да се пържи в ада. Кажи й това, Сави. Кажи й го още тази вечер.

Савой събра документите и излезе, без да каже и дума. И преди беше виждал баща си бесен, но не толкова. Не и откакто майка му не бе между живите. Баща му по принцип се държеше студено, не разгорещено.

Блиси, сега пък какво направи?