Серия
Реъритис Ънлимитид (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Die in plain sight, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 28 гласа)
Сканиране
Lindsey (2011)
Корекция
plqsak (2015)
Форматиране
in82qn (2015)

Издание:

Елизабет Лоуел. Смърт посред бял ден

ИК „Хермес“, Пловдив, 2005

Американска. Първо издание

Отговорен редактор: Петя Димитрова

Стилов редактор: Атанаска Кузманова

Компютърна обработка: Калин Гарабедян

Коректор: Недялка Георгиева

Художествено оформление на корицата: Борис Стоилов

ISBN: 954-26-0309-6


На семейство Фогелзонг, чиято тежка борба с малко известното заболяване „Синдром на Гарднър/Фамилна полипоза“ е вдъхновила повече хора, отколкото те предполагат.

Пролог

Южна Калифорния

Преди две години

С всеки рязък, плющящ замах върху картината се оформяха яростни сенки и силни водни струи като писъци в нощта. Но жената на картината не можеше да изпищи.

Безцеремонна мъжка ръка натискаше главата й под повърхността на водата, от която се издигаше пара. Русата коса се рееше като златиста светлина в кипящата вода. Дясната й ръка бе оставила кървави следи от нокти върху ръката на убиеца. Нещо на китката й проблясваше на фона на завихрената чернилка наоколо, която поглъщаше живота й.

Тя бе просто поредната, която щеше да умре незабелязана. Още една, която щеше да падне в жертва на това, което таблоидите наричаха проклятието на Савой.

Той спря и погледна за сравнение другите картини, наредени в мрачна редица покрай стената на ателието. Умело поправи нюансите на русата коса на новото платно, засили контраста на тъмнината и диамантите, добави отражение на кървавочервена луна и остави четките си настрана, без да се подпише на картината. Щеше да я изпрати неподписана.

Това беше рядко срещано.

Това бе част от забавлението — да побърква всички. Да ги кара да нервничат. Да ги кара да се чудят дали следващата ще бъде изпратена на тях, на пресата или на полицията.

Не трябваше да те убиват, танцуващо момиче. Ти беше моя. Аз не мога да ги убия, за да отмъстя за теб, но мога да ги накарам да си платят. И пак.

И пак…

Ако има Господ на небето, ще ги прати в ада.

С мрачна усмивка той погледна календара. Нямаше нужда да вижда датата на смъртта, за да си я спомни, но гледайки страницата, изпълняваше част от ритуала, това бе част от отмъщението. Оцвети месеца и деня в кървавочервено, огради го и затвори очи.

Пържете се в ада, копелета.

Пържете се.