Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от окситански
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
няма
Сканиране
sir_Ivanhoe (2015 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD (2015 г.)

Издание:

Снегът зеленина сънува

Антология на провансалската лирика

 

Подбрал и превел от провансалски: Симеон Хаджикосев

 

София, 1990

„Народна култура“

 

Jacques Roubaud

Les Troubadours, anthologie bilingue

éd. Seghers

Paris, 1971

 

Подбор, предговор и превод © Симеон Хаджикосев

Библиотечно оформление © Петър Добчев

 

Съставител: Симеон Хаджикосев

Първо издание

Литературна група — ХЛ 04/9536672211/5559-11-90

 

Редактор: Кирил Кадийски

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Здравка Славянова

 

Дадена за набор: май 1990 г.

Подписана за печат: август 1990 г.

Излязла от печат: ноември 1990 г.

Формат 84×108/32. Печатни коли 11

Издателски коли 9,24. УИК 11,41

 

Цена 2.05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, София

ДП „Димитър Благоев“, София


От болката гореща

сирвента съм запял

и Господ се досеща

за моята печал;

повзра ли се насреща,

ме мъчи страшна жал,

не мога да разклещя

гласа си занемял.

Светът е разглобен,

законът — опошлен

и вярата е в плен,

а всеки очевидно се надява,

че равните си все ще побеждава

и всичко ще е в тлен,

безсмислен и студен.

 

Аз денем се терзая

в несносен, жалък гнет,

а нощем мир не зная,

будувам дни наред;

повзра ли се, ридая,

щом чуя глас: „Привет,

французи, ний се каем,

внесете тука ред.“

Французите добри

са само за пари,

закон не ги смири.

Ах, мъчно ми е за земята —

Тулуза и Прованс, Аржанса свята.

И Каркасон гори,

ах, мъка ме мори.

 

О, рицари преславни

на Храма, Оспитал,[1]

завети стародавни,

днес всявате печал;

изглежда, че отдавна

за вас престижът цял

е в подкупите главно,

в голям поземлен дял.

Изглежда, в този свят

ще бъдеш кум и сват,

ако си ти богат.

Който богатство притежава,

безмерно му се наслаждава,

а подлата му смрад —

това е нищо, брат.

 

Свещеници смирени,

за вас е моят глас,

делата вдъхновени

бих славил двойно аз,

в прав път сте устремени

и учите и нас,

а който днес почтен е,

осланя се на вас.

Бих казал, алчността

не ваша е черта,

краси ви доброта,

макар с лишения сурови

животът често да ви трови;

да бъда винаги злочест,

ако не ви възславя днес.

 

Понявга трубадура

издава дрезгав звук,

та нека да притуря —

ще пея аз напук,

макар да иде буря,

семейства чезнат тук

и всичко под лазура

превръща се в боклук.

Навред владее зло,

барони с потекло,

без да сведат чело,

че доблестта бездомна ходи,

позор оставят да ги води,

тъй че негодник богаташ

и злото наследил е дваж.

 

Кралю могъщ на Арагон,

смилете се над тоз поклон.

Бележки

[1] „… на Храма, Оспитал…“

В началото на XIII в. централната кралска власт предприема гонения срещу двата рицарски ордена, в резултат на което те прекратяват съществуването си.

Край