Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от окситански
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 1 глас)
Сканиране
sir_Ivanhoe (2015 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD (2015 г.)

Издание:

Снегът зеленина сънува

Антология на провансалската лирика

 

Подбрал и превел от провансалски: Симеон Хаджикосев

 

София, 1990

„Народна култура“

 

Jacques Roubaud

Les Troubadours, anthologie bilingue

éd. Seghers

Paris, 1971

 

Подбор, предговор и превод © Симеон Хаджикосев

Библиотечно оформление © Петър Добчев

 

Съставител: Симеон Хаджикосев

Първо издание

Литературна група — ХЛ 04/9536672211/5559-11-90

 

Редактор: Кирил Кадийски

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Здравка Славянова

 

Дадена за набор: май 1990 г.

Подписана за печат: август 1990 г.

Излязла от печат: ноември 1990 г.

Формат 84×108/32. Печатни коли 11

Издателски коли 9,24. УИК 11,41

 

Цена 2.05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, София

ДП „Димитър Благоев“, София


Запявам с думи прости, но умни и добри,

запявам — че сега ракитата цъфти;

върхарите дори

и те са в цвят зелен,

всичко цъфти край мен,

изправят стрък цветята

и с бодро чик-чирик

от сянката за миг

долита песента на птиците в гората.

 

И песен, и рефрен отекват низ гори,

но за да няма кой защо да се кори,

аз дялкам и искри[1]

пак думата пред мен;

от страсти упоен,

не искам да изпусна на Амор следата,

не е той милолик,

ала след него с вик,

напук на люта злост, аз си троша краката.

 

Какво е гордостта за клетник като мен —

изхвърля го за миг сеньорът отегчен

от пищния си ден

и ето го в прахта,

низвергнат в нищета,

лишен на радостта любовна от благата:

той зъзне и гори,

той в сълзи се кори

като човек, що сам срещу Амор се мята.

 

Не се отмятам днес, макар и огорчен,

красавице, към вас оставам устремен,

но виж, че някой ден

подушат любовта,

сестра на радостта —

та се преструвам на непосветен в играта:

с любов не ме дари,

целувката дори

за мене е мираж и връх на чудесата.

 

Напразно бягам аз от строгия ви лик,

към вас е мисълта склонена всеки миг

и аз съм мъченик,

че радостта се скри

в раздяла на зори —

щом спомня си това, пак пари ме сълзата

и плача умилен,

от сладост натъжен,

че аз сега от радост измъчвам си душата.

 

Не страдам от Амор, не съм неврастении,

не съм на нищо мярка — аршин или шиник,

но той ми е длъжник;

от Каин, та до днес дори

светът подобен не откри

любовник, що търпи най-долната отплата:

сърце, цял феномен,

на подлостта във плен,

но аз от радост цял се чувствам в небесата.

Красавице, знам, всеки играе си играта.

 

Арнаут е пленен,

след вас търчи весден,

за да се преклони пред вас и красотата.

Бележки

[1]

„… аз дялкам и искри

пак думата пред мен“

И Арнаут Даниел подема мотива за творчеството като занаятчийско умение. Това обяснява и Дантевата реплика за него, че е „най-добрият ковач на майчиния език“.

Край