Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от окситански
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма
Сканиране
sir_Ivanhoe (2015 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD (2015 г.)

Издание:

Снегът зеленина сънува

Антология на провансалската лирика

 

Подбрал и превел от провансалски: Симеон Хаджикосев

 

София, 1990

„Народна култура“

 

Jacques Roubaud

Les Troubadours, anthologie bilingue

éd. Seghers

Paris, 1971

 

Подбор, предговор и превод © Симеон Хаджикосев

Библиотечно оформление © Петър Добчев

 

Съставител: Симеон Хаджикосев

Първо издание

Литературна група — ХЛ 04/9536672211/5559-11-90

 

Редактор: Кирил Кадийски

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Здравка Славянова

 

Дадена за набор: май 1990 г.

Подписана за печат: август 1990 г.

Излязла от печат: ноември 1990 г.

Формат 84×108/32. Печатни коли 11

Издателски коли 9,24. УИК 11,41

 

Цена 2.05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, София

ДП „Димитър Благоев“, София


Амор, не ме оставяш да си тръгна ти,

а знам, че нищо друго не остава.

Животът без любов ще ме гнети,

а участта ми все си е такава.

Обичам и съм роб на обичта,

готов съм да посрещна и смъртта,

но не и да се разделя със нея:

знам — ще умра, но знам защо живея.

 

Приличам аз на оня мъж свети,

що Никола де Бар се назовава;[1]

сред рибите в морето приюти

го Бог и тъй изпадна във забрава,

морето предпочете пред твърдта

и в него той дочака гибелта.

Веднъж се върна, ала който не е

разумен, може да не оцелее.

 

Така и мен смъртта ми се вести,

че тази, що сърцето обожава,

немилостива е към мен и се пести,

и милост тя не мисли да въздава.

Вълшебните игри на любовта

за мен, уви, забравила е тя

и днес не знам дали ще оцелея,

ала и да избягам аз не смея.

 

Тъй както мъж сред морски широти,

когато страшна буря се задава,

бои се, че вълна ще връхлети,

а котвата надежда малка дава.

И щом вещае гибел участта,

на Бог се уповава в милостта,

че бурята над лодката вилнее

и се бои, че ще загине в нея.

 

Любима, милост скоро дай ми ти,

от скръб сърцето днес се задушава

и няма ли кой тук да му прости,

в палач се любовта преобразява.

В ума — с дълга, в сърцето — с верността

обичам те над всичко на света.

Сърце и дух — пред теб в захлас немея,

на съвършенството си апогея.

 

Убие ли ме, скъпа, любовта,

ще се лиша — след теб — от милостта

на моя мил сеньор, който умее

с възвишени дела да се гордее.

Бележки

[1] „… що Никола де Бар се назовава…“

Легендата за светеца, който живял сред рибите в морето, символизира нещастната любов, възпявана от трубадура.

Край