Серия
Уил Пайпър (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Book of Souls, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 35 гласа)

40

На Гардън Стрийт, северно от Харвард Скуеър, повечето от екипа на Харвард-Смитсъновия център по астрофизика обядваха в кафенето на кампуса или на работните си места.

Нийл Гершън, доцент по астрофизика в „Харвард“ и помощник-директор на Центъра за малки планети, чистеше майонезата от клавиатурата, покапала от сандвича му с телешко. Един от докторантите му влезе в малкия кабинет и го загледа развеселен.

— Радвам се, че те забавлявам, Гови. Мога ли да ти помогна с нещо?

Младият индийски изследовател се усмихна и опресни паметта на шефа си.

— Каза ми, че можем да се срещнем по обяд, не помниш ли?

— О, вярно. Девети февруари двайсет и седма.

Астрофизиците изведнъж бяха станали много популярни.

Статията във „Вашингтон Пост“ и интервюто с Пайпър бяха отприщили порой академични и аматьорски предположения за събития, способни да заличат човечеството. За да успокоят масовите истерии, правителствата се обърнаха към учените, а учените — към компютърните си модели. Докато работеха върху проблема, популярната преса раздухваше въпроса.

Същата сутрин „Ю Ес Ей Тудей“ публикува резултатите от проучване сред 3000 американци, запитани каква е тяхната хипотеза относно внезапно прочулата се дата. Имаше много теории, вариращи от възможното до нелепото; четвърт от анкетираните смятаха, че ще има нападение на извънземни като във „Война на световете“. Божественото възмездие и Страшният съд също бяха сред водещите. Подобно на тях, астероидите попадаха в първата стотица.

Незабавно в Лабораторията за ракетни двигатели на НАСА в Пасадена беше съставена работна група, която трябваше да проучи някои от възможните космически сценарии. Центърът за малките планети към Харвард-Смитсъновия център беше натоварен да отсее в базата си данни астероидите, които щяха да минат в близост до Земята.

Поръчението бе изпълнено бързо. От общо 962 потенциално опасни астероиди (ПОА) само един беше свързан с 2027 г. — 137108 (1999 AN), астероид от групата Аполон[1], открит през 1999 г. от лабораторията „Линкълн“ на Масачузетския технологичен институт. Това бе много голямо небесно тяло, с диаметър почти тридесет километра, но не предизвикваше особен интерес. Най-близкото му минаване покрай Земята през следващите хиляда години щеше да бъде на 7 август 2027 г. на разстояние 390 000 километра от планетата. По десетобалната Торинска скала за опасност от сблъскване той имаше анемичната първа степен и едва ли заслужаваше да му се обръща внимание.

За да бъде съвсем консервативен и коректен, Гершън поръча на най-добрия си докторант Говинд Наиду да проучи по-подробно астероида и да осъвремени параметрите на орбитата му. Проектът на НАСА бе приоритетен и Наиду успя да се вреди за използването на четиридесет и осем инчовите телескопи в Центъра за космически наблюдения в Мауи и обсерваторията „Паломър“, за да заснеме отново 137108. Освен това си издейства осем безценни часа процесорно време на правителствения суперкомпютър в Националния изчислителен център за изучаване на енергията към Националната лаборатория „Лорънс Бъркли“.

— Получи ли новите данни от Мауи и „Паломър“? — попита Гершън.

— Да. Ще дойдеш ли при компютъра ми?

— Можеш да ги извикаш оттук.

— Имаш майонеза по клавиатурата.

— Това да не е против религията ти? — Гершън стана и му отстъпи стола си. — Днес следобед имам конферентна връзка с Пасадена и искам въпросът да е изяснен.

Наиду седна и влезе в базите данни на обсерваториите.

— Така, това е начертаната орбита на астероида според последното му наблюдаване през юли две и осма. В момента той се намира отвъд Юпитер и приближава с орбитален период от година и три четвърти. Ето я последната симулация, пускам я ускорено до август двайсет и седма. Вижда се, че минава на около четиристотин хиляди километра от нас.

— Трябват ми новите данни, Гови.

— Идва ред и на тях. — Наиду отвори електронните таблици с данните от предишната нощ. — И от двете обсерватории получихме ясни изображения. Сега ще комбинирам базите данни от Хаваите и „Паломър“. Ще отнеме не повече от минута.

Пръстите му полетяха над клавиатурата, за да съчетае резултатите от двете наблюдения.

— Да видим — каза Гершън, когато беше готов.

Наиду отново зареди програмата за изчертаване на орбитата и превъртя симулацията напред до 2027 г.

— Виждаш ли? Непроменена е. Най-близката точка си остава през август на разстояние почти половин милион километра. А на девети февруари е още по-далеч.

Гершън изглеждаше доволен.

— Значи така. Можем да, напълно да изключим астероида от списъка.

Наиду не стана. В момента отваряше базата данни на „Лорънс Бъркли“.

— Помислих си, че може би ще ти зададат повече въпроси, и затова пуснах серия сценарии на суперкомпютъра.

— Какви сценарии?

— На сблъсъци между астероиди.

Гершън изсумтя одобрително. Младежът бе прав, вероятно щяха да го попитат и за това. В основния пръстен между Марс и Юпитер имаше около пет хиляди небесни тела и не беше необичайно те да се сблъскват от време на време и да променят орбитите си.

— Как ги моделира?

Наиду се изпъчи и с гордост описа сложен статистически модел негова разработка, който използваше огромната изчислителна мощ на суперкомпютъра за изследване на стотици хиляди хипотетични сблъсъци между астероиди, засягащи 137108.

— Доста вторични променливи — подсвирна Гершън. — Маса, скорост, ъгъл на контакт, орбитална динамика в точката на сблъсъка.

Наиду кимна.

— Всеки потенциален удар може да промени всеки параметър на нашия астероид. Понякога не с много, но могат да се получат доста значими разлики в афелия, перихелия, орбиталния период, дължината на възходящата точка на пресичане на орбитите, инклинацията, аргумента на перихелия — каквото се сетиш.

— Е, показвай. С какво разполагаш?

— Тъй като имах само осем часа компютърно време, ограничих модела до около петстотин най-вероятни астероиди на базата на орбиталните им характеристики спрямо 137108. Само една симулация от общо шестстотин хиляди показва нещо интересно.

Наиду пусна графична симулация и продължи да коментира:

— В случая се предполага сблъсък между 137108 и 4581 Асклепий, астероид от групата Аполон — дребосък с диаметър около триста метра. През осемдесет и девета е минал на около седемстотин хиляди километра от Земята. Ако ни беше ударил, нямаше да е кой знае какво — изсумтя той. — Само еквивалент на една бомба като онази над Хирошима, взривяваща се веднъж на всяка секунда в продължение на петдесет дни! При тази симулация се приема, че орбитата на Асклепий се изменя от някой друг астероид и той блъска 137108 през март две и шестнайсета недалеч от Юпитер. Ето какво се получава, ако се случи подобно нещо.

Наиду нагласи симулатора да започне от настоящето. На екрана се появи зелена точка, представяща движението на 137108 през Слънчевата система по ексцентричната му елиптична орбита. Астероидът приближаваше Земята приблизително веднъж на всеки две години, след което биваше запращан отвъд Юпитер, за да се върне отново към Слънцето.

Когато симулацията стигна до пет години преди 2027 г., той я забави, за да могат да я следят по-внимателно. Двамата се загледаха в двете отделни орбити, на Земята и на астероида — зелена и червена точка, движещи се през Слънчевата система. Когато достигнаха януари 2026 г., Наиду забави още повече симулацията и двете точки запълзяха като охлюви.

Гершън се наведе над рамото на докторанта.

— Наистина е трудно да се каже визуално дали новата орбита ще направи нещата по-добри или по-лоши.

Наиду премълча.

Часовникът бавно отброяваше времето и в средата на 2026 г. астероидът пое към Слънцето. Земята бавно пълзеше към точката на пресичане на двете орбити.

Октомври 2026 г.

Ноември 2026 г.

Декември 2026 г.

Януари 2027 г.

Червената и зелената точка се приближаваха.

Февруари 2027 г.

Симулацията спря на 9 февруари.

На екрана се появи прозорец:

Вероятност от сблъсък — 100%

xxxxТорино 10xxxxТорино 10xxxx

Гершън ахна.

— Размерите на астероида. Променят ли се след сблъсъка с 4581?

Наиду прелисти таблицата, щракна една клетка и посочи.

— Все още е огромен, слага край на играта. — Наиду излезе от системата и стана. — Всичко това е хипотеза, но си помислих, че няма да е зле да я видиш. Не става дума за някаква голяма вероятност.

Гершън погледна през прозореца. Беше бурен есенен ден и резките пориви на вятъра откъсваха последните листа от клоните. Прииска му се да усети вятъра в лицето си и да походи из шумата на поляната.

Меко постави длан на рамото на докторанта си и каза:

— Сигурен съм, че си прав, Гови. Виж, ще изляза да се поразходя малко.

Бележки

[1] Астероиди, чиято орбита пресича земната. — Б.пр.