Включено в книгата
Година
???? (Обществено достояние)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 1 глас)
Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
Xesiona (2013)

Издание:

Дядо, баба и внуче. Трето издание

Издателство: „Български писател“, 1984, София

Редактор: Любен Петков

Коректор: Янка Василева


Един мишок молил някоя жаба да го пренесе през реката, защото слушал да се говори, че на другия бряг имало много жито. Много пъти се молил мишокът на жабата да му стори това добро, ама жабата била лоша и винаги отказвала.

Веднъж жабата била много налютена нещо и точно тогава дошъл мишокът и пак започнал да я моли. Жабата толкова била разлютена, че намислила да погуби мишока и му рекла:

— Добре де, мишко, иди намери един конец, вържи единия край за твой крак, другия за мой и така ще преплуваме през водата и ти няма да се удавиш.

Зарадвал се мишокът, разтичал се насам-натам, намерил конец, вързал единия си крак, вързал се за жабата и започнали да плуват. Жабата, както плувала, мислела си: „Ама сега ми падна, мишенце, ще ти се разплатя за всички ядове и грижи!“. И като стигнала до средата на реката, намислила да се гмурне към дъното и да удави мишока. Мишокът усетил каква е работата и започнал да се премята, да се дърпа, да се бори с жабата. Точно по това време над реката летял един щъркел. Той видял мишока и жабата, спуснал се бързо и грабнал мишока, а тоя повлякъл и жабата, нали била вързана с конец. Занесъл щъркелът лова в гнездото си, изял най-напред мишока, а след това и жабата. Преди да умре, жабата си помислила: „Не копай гроб другиму, да не паднеш сам в него!“

Край