Година
(Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и начална корекция
K–129 (2014 г.)
Допълнителна корекция и форматиране
Mandor (2014 г.)

Публикувано в списание „Наука и техника за младежта“, брой 3/1975 г.


Страхът е създал първите богове.

Стаций

Армадата от звездолети внимателно лавираше през многобройните астероиди, разположени между орбитите на Марс и Юпитер. След като преминаха опасната зона, космическите кораби, приличащи на плоски чинии, се разпръснаха бързо и изчезнаха в непрогледната тъма на Космоса. Остана само най-големият. Постепенно намали хода си и щом от предните му дюзи престанаха да проблясват огнени езичета, горната и долната половина на корпуса се завъртяха в противоположни посоки. Не мина и миг и огромният контур на звездолета сякаш се размаза на фона на далечното Слънце и се сля с чернотата на космическото пространство.

В командния пункт се беше събрало цялото висше началство. Погледите им бяха отправени към големия полукръгъл екран и мълчанието се нарушаваше само от еднообразния металически глас на автоматите: „Разстоянието до третата планета е установено съгласно програмата; навсякъде са издигнати енергозащитните полета; по всички квадранти, с обем до една светлинна минута, се водят наблюдения.“

Главният астрогатор седна пред пулта и като започна да манипулира с многобройните индикатори, със скърцащ глас произнесе:

— Обявявам готовност първа степен. Инфрачервените разузнавачи в непрекъснат полет, анихилационните оръдия да бъдат заредени, а ядрените заряди с голям радиус на действие по установените места!

Зачу се протяжен тътен, подът започна да вибрира, а стрелките на страничните индикатори се разлюляха. Полека-лека се успокоиха и замряха на средното деление. Тишината отново се възцари и тогава най-едрият от военачалниците тържествено стана.

— И тъй, ние сме пред прага на нашата велика мисия — завладяването и колонизирането на третата планета на жълтата звезда С. Предлагам, да обсъдим и набележим основните моменти от плана за нападението!

Началникът на бойните ракети стана и ниско се поклони.

— Превъзходителство и вие, славни военачалници. От предварителните данни на автоматичните ни разузнавачи е известно, че третата планета е подобна на нашата по големина и състав на атмосферата. За съжаление обаче ние почти нищо не знаем за съществата, които я населяват. Предлагам…

Неочаквано зумерите писнаха. По страничния екран за далечен обзор пропълзя тънка блестяща линия и се спря в левия горен ъгъл. Следящото устройство оповести: „В квадрант 57–246 е открито неподвижно тяло от изкуствен произход. Разстоянието до него е около половин светлинна секунда. Предварителното сондиране не дава резултати. Чакам програма за по-нататъшни активни действия.“

Висшето началство като че ли се вкамени. Тревожният сигнал стихна и в настъпилата тишина пръв се опомни Превъзходителството.

— Сондиране на пълна мощност по целия диапазон на енергетичния спектър. Неизвестното тяло да се обвие с екраниращо поле. Една десантна ракета да го изследва непосредствено, а две други да я прикриват отстрани!

Гръмоподобният глас на военачалника стресна останалите. След няколко минути екипажът на огромния кораб се раздвижи и като добре регулиран механизъм започна да изпълнява командите.

По тунела, водещ към предните люкове, един след друг безшумно плъзнаха енергоботите. След тях изскочиха и трите плоски кръгообразни ракети и целият орляк се понесе към загадъчното тяло.

В командния пункт военачалниците внимателно следяха на екрана пътя на ракетата. След известно време автоматите съобщиха, че енергоботите са издигнали екраниращото поле. От първата ракета започна да постъпва и образен сигнал, който очерта на екрана все по-увеличаващото се изображение на чужденеца. Дълъг вретенообразен корпус, заострен от двата си края, без никакви издатини. Първоначалната догадка, мярнала се в съзнанието на всички, сега се потвърди от първото известие:

„Неизвестното тяло е чужд космически кораб.“

След малко последва второ съобщение:

„Не се забелязва нищо обезпокояващо. Двама разузнавачи ще се опитат да проникнат в кораба.“

Третото съобщение прозвуча по-скоро като възклицание, в което се промъкваха и нотки на удивление:

„От другата страна има голям правоъгълен отвор. Няма никаква врата или нещо, с което да е затварян. Влизаме вътре.“

Времето летеше и нищо не нарушаваше безмълвието на Космоса. Началството поиска нови сведения, но от ракетата отговориха, че се връщат и лично ще докладват. След още кратко мъчително очакване трите ракети се изравниха с приемния люк и огромните магнити леко ги вмъкнаха в предварителната камера на хангара. Помпите заработиха и щом налягането и температурата достигнаха нормалното си ниво, групата изскочи от ракетата и бързо се упъти към командния пункт.

— Превъзходителство! — с пресеклив глас започна началникът на групата. — Невероятни неща, просто не мога да ги проумея и…

— Не разсъждавай, а докладвай факти! — мрачно го прекъсна високопоставеният военачалник.

— Размерите на чуждия кораб са огромни, около пет пъти той е по-голям от нашия. Направен е от някаква пластична материя, която изобщо не е пригодна за обшивка на космически кораб. Вътрешността му е съвсем празна, с изключение на предната част, където се намира помещение, подобно на това тук. Не открихме никакво въоръжение, никакви двигатели, апаратура и енергоизточници. Няма абсолютно нищо, няма и… никакви живи или мъртви същества!

Думите на разузнавача като че ли увиснаха във въздуха и не можаха да влязат в съзнанието на големите военачалници. Наистина, подобни нелепости решително не можеха да се проумеят от най-висшите представители на могъщата древна цивилизация, завоювала и колонизирала няколкостотин планети. Тези презрени същества от третата планета за глупаци ли ги вземат, или…

Но точният анализ на данните от автоматите потвърди доклада. Налагаше се спешно да се обсъди положението и да се вземе решение от целия команден състав. Щабът се събра в радиорубката за свръхдалечна връзка и по телелокатора призова командирите на останалите звездолети.

— От събраните сведения — заключи Превъзходителството, след като накратко обрисува ситуацията — може да се направят следните предположения: корабът е напуснат по някаква причина и са демонтирани всичките апаратури; това не е космически кораб, а някакво съоръжение с непознато за нас предназначение; някакъв обект, който няма нищо общо с жителите на третата планета и… хитра уловка, която трябва да ни заблуди и отвлече вниманието ни.

— Има някои съществени обстоятелства, които трябва да се вземат под внимание — намеси се първият инженер. — Материята, от която е направен този кораб, изобщо не е пригодна за космическото пространство, тъй като пропуска по-голямата част от излъчванията. А видимата липса на каквито и да са въоръжения и апаратури, още нищо не означава, защото ние не познаваме научно-техническия уровен на третата планета. От друга страна обаче обшивката на кораба поглъща инфрачервената част от енергетичния спектър и е възможно, тя да е някакъв своеобразен акумулатор на топлинна енергия, или…

— Или — прекъсна го началникът на бомбометателните отделения, — топлинна бомба с голям радиус на действие.

— Ами! — презрително се обади главният енергетик. — Ако това тяло действително представлява някакъв акумулатор, то натрупваната енергия по повърхността му ще бъде съвсем незначителна.

— Така или иначе, но досега не са зарегистрирани никакви излъчвания от изкуствен произход от него и към него — допълни началникът на свързочниците. — Струва ми се, че това е някакво изоставено съоръжение.

Главният астрогатор рязко стана.

— Не съм съгласен. Изоставя се нещо, което по-рано е имало предназначение, извършвало е работа, която сега е приключена. А в случая не разбирам за каква работа е могло изобщо да бъде предназначено това тяло.

— Несъмнено това е дело на същества от третата планета, защото установихме, че на другите планети няма живот. Моето мнение е, че това е някаква опасна уловка, замаскирана като изоставен ненужен кораб. Предлагам, още веднъж да се изследва най-внимателно — избоботи първият заместник.

Превъзходителството стана и властно каза:

— Споровете са безсмислени. Ние разсъждаваме и преценяваме от гледище на нашата наука и техника. Това е недопустимо, защото нашият ум и култура, властвуващи над най-различни същества и планети, не може и да се сравнява с цивилизацията на третата планета, ако има такава. В Галактиката няма и не може да има същества, равняващи се с нас — заяви военачалникът. — Но тъй като споровете показаха, че информацията ни е недостатъчна, нареждам да се извърши повторно изследване, което лично аз ще ръководя.

След малко от главния люк изскочи най-голямата десантна ракета, с включени на пълна скорост двигатели. В нея имаше система за пряко наблюдение, в която размерите на загадъчното тяло започнаха неимоверно бързо да се увеличават. Но това не учуди военните, които бяха свикнали с тази типична за космическото пространство илюзия. На съответната дистанция спирачните двигатели затормозиха стремителния полет на ракетата и тя, след като обиколи няколко пъти мнимия кораб, се озова край големия отвор, който ярко контрастираше с белезникавия цвят на корпуса.

Лумна поток от светлина и нахлу в тъмата на отвора. Край него се мярнаха фигурки в скафандри, които една след друга навлязоха в търбуха на загадъчния кораб. Вътре светлините на индивидуалните им прожектори прорязаха мрака и осветиха празното пространство, каквото представляваше вътрешността. Гласът на Превъзходителството прогърмя по шлемофоните:

— Трите групи да изследват най-щателно средната и задната част. Да поддържат непрекъсната връзка с ракетата и да съставят подробен план на това… нещо. Да се вземат проби от материята на корпуса. Ние ще ви чакаме.

Светлините се раздвижиха и разпръснаха по всички посоки. Слабо сияние освети цялата вътрешност — съвършено празна и безжизнена. По всички посоки се виждаше само матово-белезникавата повърхност на обшивката. В единия си край тя постепенно се стесняваше, като дъно на фуния, а в другия, който условно беше наречен предна част, се виждаше преграда, в която личеше малък отвор.

Групите една по една се завърнаха и всички вкупом се насочиха към отвора. Навлязоха в някакъв тунелоподобен коридор, който в другия си край постепенно се разширяваше, за да се превърне в неголяма овална зала. Пуста и безжизнена, тя равнодушно посрещна неканените гости, които боязливо се спряха още в началото й. Прожекторите разпръснаха тъмнината и в призрачната им светлина един след друг заизскачаха познати неща. Цялата срещуположна стена представляваше голям полукръгъл екран, а пространството пред него беше запълнено с редица пултове, по които имаше множество индикатори. Край тях се мъдреха няколко удобни кресла-люлки, а в средата на залата, на малък постамент, стоеше матов куб.

Хрипливият бас на първия заместник стресна групата.

— Да ме захвърлят в огнения център на Галактиката, ако това не е нашият команден пункт.

В шлемофоните се зачу само едно задружно „Уххх“. Това беше възклицание на изненада и недоумение, но в него определено се почувствуваха и нотки на страх — чувство, което надменните завоеватели изглежда отдавна не бяха изпитвали.

Дисциплинираните военни обаче бързо преодоляха смайването си. Превъзходителството веднага се разпореди.

— Действително, приликата е удивителна, но върху това съвпадение после ще разискваме. Сега, първата ни работа е да се ориентираме в същността и предназначението на тези механизми!

Светлинките на скафандрите отново се раздвижиха. Беше донесена всевъзможна апаратура. Свързаха в обща система портативните гама излъчватели и започнаха да сондират пулта. На контролните екрани обаче нищо не се показа и тогава решиха да направят отвори в пулта. Обикновените режещо-пробивни инструменти леко се справиха с материала, от който беше направено това непонятно съоръжение. Погледнаха в отворите, бръкнаха в тях и… в недоумение се спогледаха. Апаратура, механизми, агрегати — от тях нямаше и помен. Зад панелите на пулта цареше същата пустота, както и в цялата вътрешност на този мистериозен кораб.

— Но… това може да е камуфлаж.

— Ами, по-скоро е стара изоставена бракувана вехтория.

— Решително нищо не разбирам.

— Това е устройство, недостъпно за нашите знания.

Хаосът от разтревожени гласове ехтеше в шлемофоните. Дисциплината и увереността в могъществото на свръхтехниката бяха отстъпили мястото си на страх пред непонятното, страх, който беше присъщ на същества, които заплашват само когато се чувствуват в безопасност.

Само главният енергетик изглежда не се повлия от объркването. Той внимателно оглеждаше матовия куб, опита се да го помръдне и като не успя, се захвана с механичната ножовка. Повърхността на куба обаче си остана гладка, ножовката не можа дори да я одраска. Неговите действия привлякоха вниманието на Превъзходителството. Той нареди да се донесе плазмената горелка и щом силовият агрегат беше готов за работа, всички притихнаха. От многобройните дюзи заизскачаха бледосинкави езичета, които постепенно се уголемяваха и сляха, за да се превърнат в непоносимо ярък лъч. Големият агрегат започна да вибрира от концентрираната енергия. Лъчът се разду, проточи се и лизна основата на куба. Премина по едната страна, по втората, по третата и щом зави към четвъртата, кубът или по-точно калпакът, който се беше образувал, отхвръкна рязко нагоре. Любопитните погледи се устремиха към вътрешността, зърнаха някакви дула, които заплашително се подаваха и всичко това изчезна в облака, който стремително изпълзя и започна да изпълва залата.

В шлемофоните отново пропищя възклицанието „Уххх“, заедно с неизвестно от кого подадена команда: „Всички да се свържат във верига. Общо отстъпление към изхода!“

Облакът обаче все повече се разширяваше и индивидуалните прожектори заприличаха на малки бледи звездички. Те се люшнаха, опитаха се да се подредят и така си и замряха. В облака се очертаха странни същества — стройни и високи, с по два крайника в долната част и встрани. Изображенията бърже се оформиха и като че ли материализираха. Станаха обемни и цветни и пред очите на смаяните завоеватели се заредиха необикновени картини.

Безкрайната равнина се простираше чак до хоризонта. По нея симетрично бяха разположени високи здания с широки проходи помежду им, потънали в буйна растителност. Цялата панорама стремително започна да се увеличава и приближава, докато не се показа дълга равна площадка с извисяващи се по нея космически кораби, като този, в който се намираха завоевателите. Един след друг те се издигнаха и изчезнаха във висините. Небето бързо потъмня. Проблеснаха светлини, които очертаха пътя на корабите в комическото пространство. Срещу тях изскочиха други, приличащи на плоски чинии. Между двете армади се протегнаха дълги светкавици — космическата битка беше в разгара си. Картината се размаза и след като се изясни, повечето от плоските чиниеобразни звездолети се оказаха обсадени от безброй малки островърхи ракети. Изображението отново се смени — във вътрешността на звездолет нахлуха високите двукраки същества и плениха своите малки насекомоподобни противници.

Картината избледня и изчезна, заедно с разнасянето на облака. Обстановката си беше същата, но надменните завоеватели така компактно се бяха притиснали един до друг, че страничният наблюдател едва ли би могъл да ги различи поотделно.

След миг вцепенената група се размърда, светлините проблеснаха и всички до един се юрнаха към отвора. Реактивните двигатели бяха пуснати на максимални обороти и само за няколко секунди цялата група се озова в десантната ракета, която светкавично се понесе към звездолета.

Този път съвещанието в командния пункт беше кратко. Хитиновата покривка на Превъзходителството пукаше от вътрешно напрежение, а шестте му крайника нервно потръпваха.

— Моето вътрешно убеждение се оправда. Това е предупреждение. Вероятно ние видяхме гибелта на 546-та военна експедиция, която единствена изчезна безследно. Нареждам, цялата армия незабавно да поеме обратен курс! Не трябва да рискуваме бойната ни техника да бъде пленена.

Един от командирите плахо се обади:

— Все пак, да се опитаме да проучим живота и техническите възможности на тези същества.

— Млък! — ревна Превъзходителството. — Ние сме военни, а не учени и не трябва да се занимаваме с неща, които и без това са ясни.

Когато всички излязоха, Превъзходителството върна от прага своя заместник и тихо му каза:

— Между нас да си остане. Погрижи се, никой от групата да не може да разправя какво е видял. Според древните ни легенди, в тази част на галактиката се намира проклетото място, където отиват мъртъвците. Адът, де! — поясни той и страхливо размърда членестите си крайници. — Представяш ли си, какво би станало, ако екипажите научат къде сме се озовали?

 

 

По същото време край София, в полите на Витоша, веселието беше в разгара си. В най-големия павилион имаше тържествен банкет, който „Булгарфилм“ уреждаше по случай успешното завършване на големия филм „Марс напада Земята“. Това беше обединена кооппродукция на социалистическите страни, заснета съобразно с най-новите достижения на техниката на натуралните космически снимки. Сатирико-комичният характер на филма развенчаваше мита за „летящите чинии“ и осмиваше супермените от „галактическите опери“ на западните кинематографисти. Всичко това дразнеше въображението на милионите зрители и те с нескриван интерес очакваха филма.

Гостите вече бяха порядъчно пийнали, когато генералният директор Бабачков вдигна тост. Малцина го чуха, а повечето я го разбраха, я не, но той доволен от себе си седна и избърса запотеното си червендалесто лице. В този сублимен момент някой го бутна по рамото. Бабачков се обърна и се учуди при вида на главния счетоводител Чочков.

— Извинете, че ви безпокоя, но се получиха неприятни вести.

Бабачков знаеше, че Чочков беше закоравял вегетарианец и въздържател, който не ходеше на банкети и другарски срещи и затова присъствието му тук можеше да означава, че действително е станало нещо необичайно.

— Обадиха се от Петата лунна база — продължи невъзмутимо Чочков, — че не са могли да отбуксират макета на космическия кораб. Изглежда бил чукнат от някакъв метеорит, което нарушило стационарността му и той се зареял дявол знае къде.

— Добре, де — примирително каза Бабачков. — Не е болка за умиране. Ще го изпишем като консумиран реквизит и работата ще се оправи.

— Но не е само това. В макета е било забравено експерименталното устройство за прожектиране на холографни филми. Кубът с втечнен кислород, прожекционните обективи и акумулаторната лазерна установка.

— Е? — недоумяващо вдигна рамене генералният директор.

— Какво „е“! — разсърди се педантичният Чочков. — Това е уникален апарат, специално за нас конструиран. С него правихме рир-проекция на предварително заснетите трикови кадри — космическата битка с летящите чинии, завземането им и…

— Виж ти! — замисли се Бабачков. — Действително, неприятна история… Знаеш ли, Чочков, лиши от премиални за една година техниците, които са забравили този апарат, пък… останалото все някак си ще оправим.

Край