Включено в книгата
Оригинално заглавие
Treasons of the Heart, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 5 гласа)
Сканиране
Violeta_63 (2014)
Корекция
МаяК (2014)
Форматиране
hrUssI (2014)

Издание:

Шарлот Лъм. Предателства

Английска. Първо издание

ИК „Хермес“, Пловдив, 2000

Редактор: Екатерина Костова

Коректор: Ева Егинлиян

ISBN: 954-459-759-Х


Пролог

Париж

Септември 1937

Тримата мъже се настаниха на задната седалка на колата.

— Хотел „Морис“ — каза единият. Шофьорът наостри уши и се опита да определи акцента му. Английски? Американски? Другите двама бяха немци. Слънчевите очила скриваха очите им. Във фирмата му бяха казали, че е ангажиран да развежда някакви важни германци из Париж и че ще пристигнат със следващия влак от Берлин. Трябвало да ги откара където поискат.

Той се ядоса, но не можеше да си позволи да изгуби работата си. Постара се да пристигне на гарата достатъчно рано.

— Да, мосю. — Шофьорът продължи да поглежда в огледалото си към пътника, който не бе немец. Беше виждал лицето му преди — но къде? Поразително лице, красиво, с диво, безразсъдно излъчване, червеникава коса и кафяви очи, в които проблесна присмехулна искрица, щом срещнаха неговите.

Пътникът се усмихна, намигна му и в този миг шофьорът осъзна кой седи на задната седалка в колата му.

Флин. Холивудската филмова звезда Ерол Флин. Какво ли щеше да каже жена му, като й разкажеше кого е возил? Сигурно изобщо нямаше да му повярва.

Движението бе натоварено, но той мина по най-краткия маршрут и бързо си проправи път до Рю де Риволи, доволен, че може да демонстрира уменията си зад кормилото. Няколко пъти погледна назад. Една голяма черна кола неизменно го следваше.

Полицаи, помисли си раздразнено. Не че имаше някакъв надпис или знак, но той можеше да разпознае колите им, а мъжете в тях изглеждаха като извадени от калъп. Едри, намусени, винаги нащрек.

Нямаше да се изненада, ако те включеха сирената си, за да го накарат да отбие встрани.

Не го направиха. Но все още бяха зад него, когато той мина покрай оградата на Тюйлери и Сена проблесна под яркото есенно слънце.

— Елате да ни вземете след два часа — каза му единият мъж, когато тримата слязоха пред хотела.

Той ги изпрати с поглед, докато изчезнаха във фоайето. Точно преди да влезе, Флин обърна глава и погледна към градините на Тюйлери, където красиви млади гувернантки с тъмносини униформи, изящно оформени прасци и развяващи се бели шалове бутаха бебешки колички. Той видимо въздъхна, после сви небрежно широките си рамене.

Би предпочел да е в парка и да се задява с момичетата, вместо да влиза в „Морис“, един от най-разкошните хотели в Париж. „Е, кръвта му кипи, какво да се прави!“ — помисли си шофьорът и се усмихна сам на себе си.

Преди да потегли, той погледна в огледалото. Черната кола бе паркирала точно зад него. Един от мъжете, облечен с черен дъждобран и с черна филцова шапка, слезе от колата и влезе в хотела.

Явно изобщо не бяха преследвали него, а пътниците му, осъзна шофьорът. Но кого по-точно? Двамата германци или Флин? Може би трябваше да ги предупреди, че са под наблюдение.

Но защо да си прави труда? Те дори не му дадоха бакшиш, а и не би си навлякъл неприятности заради двама германци.

Във фоайето на хотела детективът отиде до рецепцията и тихо се заприказва с дежурния. Няколко банкноти бързо се озоваха в джоба на мъжа.

Детективът невъзмутимо изслуша това, което му казаха, прекоси фоайето и се настани на едно кресло, от което се виждаха и асансьорът, и задният вход, който водеше към Рю де Риволи. Отвори вестник и се приготви за дълго чакане.

Някъде горе се отвори врата. Тримата мъже от Берлин бяха посрещнати топло и дружелюбно от обитателите на апартамента.

— Мой скъпи хер Хес, толкова се радвам да ви видя! Надявам се, че сте пътували добре?

— Благодаря, Ваше Кралско Височество, наистина бе приятно. Вие говорите немски отлично, поздравявам ви за това.

— Благодаря. Гордея се с немската си кръв, говоренето на този език ми се струва съвсем естествено. Познавате жена ми, нали?

— Ваше Кралско Височество. — Хес се наведе да й целуне ръка. Тя бе облечена в елегантна черна рокля, която подчертаваше тънката й, грациозна фигура. В центъра на деколтето й, над напиращите стегнати гърди, бе закрепен бял карамфил. Притежава истински стил, помисли си той. Хитлер би я харесал. Само дето не е блондинка. За нещастие външността й бе по-скоро еврейска. Но всичките им проучвания не бяха установили и нищожна следа от еврейска кръв.

— Ваше Височество, мога ли да ви представя секретаря на фюрера — Мартин Борман?

Двамата се усмихнаха учтиво. Борман се ръкува с тях. Херцогът едва се овладя да не потрепери от отвращение. Хес забеляза и го съжали.

Борман бе истински селянин: с дебел врат, набито тяло и малки, алчни и лукави очички. Почти неграмотен, той бе работил известно време във ферма, преди да го изпратят в затвора за съучастие в убийство.

Хес не му се доверяваше и не го харесваше, но както казваше Хитлер, човек трябва да действа с това, което му е подръка, а Борман бе полезен. Особено когато се налагаше да се свърши някоя мръсна работа.

Херцогинята дори не се опита да прикрие интереса си към Ерол Флин. Когато му подаде ръка, той се наведе и я целуна с доволно изражение и почти без да отделя поглед от деколтето й. Флин бе облечен в идеално ушит английски костюм. От цялата компания той се чувстваше най-непринудено в този луксозен хотел.

Но Хес се подразни. Не трябваше да засягат херцога, който бе всеизвестен с ревността си и собственическото отношение към жена си. Може би не трябваше да водят Флин? Това бе идея на Борман.

— Ако го вземем с нас, той ще занимава съпругата, докато ние си поговорим насаме със съпруга, Флин умее да привлича вниманието на жените. Те го намират за неустоим. А от това, което съм чувал за тази курва, кръвта й веднага ще закипи, щом го види.

Хес се намръщи, но не каза нищо. Грубият език на Борман забавляваше Хитлер, но не и него.

Херцогинята се засмя.

— Виждам, че заслужавате репутацията си, господин Флин!

— Наричайте ме Ерол, моля ви, Ваше Височество — усмихна й се той.

Съпругът й кимна одобрително на титлата, която, както бе чул Хес, новият крал на Англия не й позволяваше да използва. Толкова неясен и объркан бе този английски протокол. От друга страна, Хес харесваше всичко, което утвърждаваше реда и дисциплината в обществото.

Появи се един прислужник, който наля скъпо бяло вино и им предложи миниатюрни триъгълни сандвичи с шунка и сирене.

— Тези френски вина не могат да стъпят и на малкия пръст на добрите немски вина, нали, Ваше Височество? — изръмжа Борман. Той сграбчи няколко сандвича и ги натъпка в устата си.

Лицето на сервитьора се стегна, въпреки че бе извърнал поглед от Борман.

— Времето е необичайно топло за сезона, нали? — бързо се обади Хес и си взе един от миниатюрните сандвичи. — А Париж е просто прекрасен!

Херцогът направи знак на сервитьора да се оттегли.

— Ще те извикаме, ако имаме нужда от нещо.

Младият мъж се поклони, погледна навъсено Борман и излезе от стаята.

Флин и херцогинята се бяха приближили до прозореца и наблюдаваха парижкия пейзаж. Въпреки че се държеше любезно с Хес, херцогът постоянно хвърляше погледи през рамо към жена си.

— Ваше Височество, бихме искали да започнем разговора си възможно най-скоро. Трябва да се върнем в Берлин още днес.

Херцогинята чу думите му, обърна се и каза с хладния си американски глас:

— Господин Флин би искал да разгледа апартамента, скъпи, да го разведа ли, докато вие си поговорите насаме с хер Хес? Нали това всъщност е целта на посещението? А не разполагате с много време.

Хес видя недоволството, което проблесна в сините очи на херцога, заобиколени от гъста мрежа бръчици — без съмнение получени от смях и от дълго стоене на слънце. Бил е красив мъж на младини, сега бе елегантен, но някак повехнал.

Добре овладяната любезност надделя и херцогът отвърна:

— Разбира се, скъпа, така ще е най-добре.

Тя хвана филмовата звезда под ръка и му подхвърли:

— Само чакайте да видите банята!

— Интересувам се повече от спалните — засмя се очарователно той.

Погледът на херцога не се отдели от нея, докато двамата с Флин не излязоха от стаята. Вратата се затвори и херцогът въздъхна.

— Моля ви, седнете, хер Хес. Разбирам, че познавате фюрера от много години. Кажете ми как се запознахте!

— Служихме в един полк по време на световната война. Знам, че вие самият сте се сражавали в тази война. Можете да си представите каква връзка се поражда между другарите по оръжие, изправени заедно пред лицето на смъртта.

— Наистина. Аз също намерих много добри приятели в полка си. Но бях останал с впечатлението, че вие сте били във Военновъздушните сили.

— По-късно се присъединих към тях.

Хес пропусна факта, че бе участвал в опит за преврат в Мюнхен, че бе осъден и бе лежал в една и съща килия на Ландсбергския затвор заедно с Хитлер. Не каза на херцога и това, че там Хитлер му бе продиктувал по-голямата част от „Моята борба“.

Онова бе славно време, време, когато двамата с Хитлер бяха близки като братя. Оттогава всичко се бе променило. Напоследък Хитлер се доверяваше все по-малко на него и все повече на Борман, своя секретар. Хес се чувстваше все по-изолиран. Трябваше да се справи с някаква непосилна задача, за да спечели отново благоразположението на фюрера.

— Разбирам, че Ваше Височество се интересува от възможността да посети Германия и да се запознае с Хитлер? Уверявам ви, посещението ви ще бъде прието много добре.

Половин час по-късно херцогинята и Флин се върнаха в стаята. Двамата германци бяха завършили тайния си разговор с херцога на Уиндзор и в момента си разменяха любезности, докато сервитьорът им наливаше още вино.

Щом чу вратата да се отваря, херцогът веднага обърна глава. Хес видя как очите му се присвиват и проблясват. Херцогът бе забелязал, че бялото цвете от деколтето на жена му се е преместило в бутониерата на Флин и че Флин се усмихва доволно и лукаво, като котка, изпила чуждото мляко.