Серия
Аззи (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Bring Me the Head of Prince Charming, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 76 гласа)

Глава 4

Аззи обичаше вещиците. Считаше ги за нещо като постоянен пул, от който винаги можеш да си избереш подходяща компания за събота вечер. В онези далечни дни сборищата на вещици бяха нещо като примитивен нощен клуб.

— Фрике! Донеси ми тебешир! И свещи!

Фрике изтича до килера, където бяха складирани магическите принадлежности. Там в един голям сандък той намери това, което искаше Аззи.

Свещите бяха дебели колкото човешка китка и на височина бяха колкото него самия. Той взе под мишница пет от тях — по една за всеки връх на пентаграма. Свещите бяха меки като разложена плът и леко лепкави при докосване. Фрике ги донесе заедно с тебешира. Аззи махна масата от средата на стаята. Той беше свалил пелерината и жакета си и докато влачеше към ъгъла допълнителната рицарска броня, силните мускули издуваха ръкавите на ризата му.

— Не знам защо пазя тези боклуци — каза той. — Дай ми тебешира, Фрике. Сам ще нарисувам знака.

Аззи се наведе ниско и с тебешира в дясната ръка нарисува на каменния под петоъгълната фигура. Отблясъкът от огъня в камината я осветяваше и й придаваше червен оттенък като подчертаваше лисичия й вид. Фрике почти очакваше да види как краката на Аззи почервеняват и се покриват с лисича козина, но въпреки възбудата си, господарят му запази самоконтрол и не промени човешкия си вид. Беше постигнал това с дълги усилия, защото опитните демони много държат човешката маскировка да не пречи на идеалите им.

После Аззи нарисува магическите еврейски букви и запали свещите.

— Илит! — започна да припява той и така да подгъва коленете си, че Фрике не можеше да гледа. — Ела при мен, Илит!

В центъра на пентаграма нещо се раздвижи. Свещите изпускаха кълба цветен дим. Постепенно те се сляха, затанцуваха нагоре-надолу и се превърнаха в плътна фигура.

— Илит! — извика Аззи.

Но не беше. Съществото в пентаграма наистина беше жена, но с това се изчерпваше приликата с Илит такава, каквато я помнеше. Тази беше ниска и набита, с гърбав нос и оранжева коса. Тя скръсти ръце и го изгледа злобно.

— Какво искаш? — попита вещицата ядосано. — Извика ме тъкмо когато тръгвах за сборището! Ако не ме беше изненадал, щях да спра действието на магията ти. И без това не беше съставена правилно.

— Ти не си Илит, нали? — попита Аззи.

— Аз съм Милит — отвърна вещицата.

— От Атина?

— От Копенхаген.

— Безкрайно съжалявам — каза Аззи. — Мъчех се да повикам Илит от Атина. Изглежда нещо се е объркало в Централата.

Милит изсумтя, изтри една от еврейските букви на Аззи и на нейно място написа друга.

— Ако няма нищо друго…

— Ще се радвам, ако мога да ви изпратя обратно у дома — каза Аззи.

— Сама ще си отида. Кой знае къде ще ме изпратят нескопосаните ти заклинания!

Тя направи жест с две ръце и изчезна.

— Доста неудобно се получи — отбеляза Аззи.

— Изумен съм — каза Фрике, — че изобщо можеш да повикаш каквото и да било със заклинание. Последният ми господар, демонът Тродеус, изобщо не можеше да прави заклинания в събота.

— А защо, според теб? — попита Аззи.

— Преди да стане демон е бил равин — обясни Фрике.

Аззи отново направи заклинание и отново в центъра на пентаграма се появиха оцветените кълба дим. Само че този път вместо ниска и набита, оранжевокоса вещица, се появи висока и красива, чернокоса вещица с къса копринена нощница.

— Илит! — извика Аззи.

— Кой си ти? — попита тя и разтри очи. — Аззи, ти ли си наистина? Мили мой, трябваше първо да изпратиш вестоносец! Бях заспала!

— Това дреха за спане ли е? — попита Аззи, защото през прозрачната материя с цвят на праскова се виждаха пълните й добре оформени гърди, а когато я заобиколи отзад, и хубавият й задник.

— Късите нощници са последната сензация във Византия — обясни Илит. — Не мисля, че ще намерят прием в Европа. Поне не скоро.

Тя излезе от пентаграма.

— Чудесно е, че те виждам, Аззи, но наистина ще ми трябват някакви дрехи.

— Виждал съм те и с по-малко от това — каза Аззи.

— Да, така е, но сега времето е друго. А и виж как се е вторачил в мен невъзпитаният ти слуга. Трябва да имам гардероб, Аззи!

— И ще имаш — извика Аззи. — Фрике!

— Да, господарю!

— Влизай в пентаграма!

— Господарю, мисля, че…

— Недей да мислиш. Прави, каквото ти казвам! Фрике изсумтя и пристъпи превил гръб в центъра на фигурата.

— Изпращам те в Атина. Вземи всички дрехи на дамата, които можеш да носиш. Ще те върна след няколко минути.

Илит каза:

— В преддверието има една тъмносиня рокля с кожена яка и три-четвърти ръкави. Моля те донеси ми я. И в малкия шкаф до кухнята има…

— Илит! — намеси се Аззи. — По-късно ще можем да вземем още дрехи, ако се окаже, че има нужда. Сега бързам.

Той вдигна ръце и произнесе заклинание. Фрике изчезна както мърмореше.

— Е, сега сме сами, Аззи! — каза Илит. — Защо не ме повика по-рано? Не сме се виждали от векове!

— Бях в Дупката. Загубих представа за времето — обясни Аззи.

Той заведе Илит до голямата кушетка недалеч от камината. Донесе й вино и поднос със сладки, които знаеше, че обича. Седнаха и Аззи пусна в действие една от малките си музикални магии, които извикват хор, пеещ популярните за времето мелодии. Той се вгледа в очите й.

— Илит. Имам проблем.

— Кажи ми всичко — подкани го тя.

Аззи й каза и забрави Фрике в продължение на няколко часа — толкова трескаво беше обяснението му. Когато най-накрая повика слугата си обратно, той се появи с прозявка, и по него висяха дамски дрехи.