Включено в книгата
Оригинално заглавие
Wild Honey, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 37 гласа)

Единадесета глава

Две седмици. Цели две седмици без Джошуа. Без да го види, без да го докосне, с ужасното чувство, че сърцето й се е вкаменило. Все пак устоя, макар че почти непрекъснато мислеше за него.

Днес беше отвратителен ден. Марио изтърва Емералд и сега тя трябваше да го хване. Папагалът се бе качил на ябълката. Стоеше там от пет часа и нямаше никакво намерение да слиза. Налагаше се да го прибере, преди да се е стъмнило.

Взе със себе си стълба, клетка и ръкавици. Не успя да намери мрежата. И така, страх не страх, трябваше да се качи. Сложи крак на най-долното стъпало, при което дървото се разклати. Емералд изкрещя и скочи на по-висок клон. Хъни погледна надолу — към улицата и колите. Прекрачи, не уцели стъпалото и сърцето й щеше да изскочи от уплаха. Марио излезе да й помогне.

— Обзалагам се, че този път, като го хванеш, ще му подрежеш крилата.

И без това беше бясна.

— Последното, от което се нуждая, млади момко, са твоите съвети. Ти не трябваше да оставяш вратата отворена. Защо не направиш нещо полезно? Например да подържиш стълбата.

Марио я послуша и в този миг телефонът иззвъня.

— Моля те, не отивай. Който и да е, ще се обади пак…

Но той вече беше тръгнал. Върна се след минута.

— За теб е.

Хъни слезе неохотно и взе телефона.

— Сесилия, скъпа…

— Естела?

— Надявам се, че не те отвличам от нещо сериозно.

— Ами, папагалът ми избяга.

— Познай кой се обади! Джей Кей Камерън. С предложение да ни продаде всички акции на Уайът през следващите няколко месеца — на ниска цена, каквато можем да си позволим…

— Джошуа? Не разбирам. Помолих го за същото преди две седмици, но той отказа.

— Е, нещо се е променило. Може би ти си причината.

Направо й прималя. Дали го бе направил заради нея?

— Сесилия, ние спечелихме! Можеш да се върнеш у дома. Мисля, че Хънтър ти е благодарен, макар че не го показва. Но иска да стоиш настрана от Камерън. Марио също може да дойде с теб.

— А ако Джошуа отново промени решението си?

— Това може да стане само ако открие коя си. Затова трябва да се върнеш, и то бързо. В противен случай рискуваме всичко.

Да напусне Джошуа? Сега, когато може би вече я е обикнал?

Неочаквано радостта й се стопи.

— Сигурно си права — каза тъжно Хъни.

— Трябва да си щастлива! Ние спечелихме. Дори баща ти е готов да ни прости намесата.

Щастлива ли? Беше направо нещастна, когато каза „Дочуване“ на мащехата си.

Пететажната къща на Джошуа хвърляше сянка. Хъни погледна към прозорците на спалнята му. Транспарантите бяха спуснати. Нямаше да го види повече. Почувства се празна и никому ненужна.

Беше спечелила! Ами да, постигна това, което искаше, че и повече. Тогава защо й беше толкова студено, та чак трепереше? Толкова самотно, сякаш нещо крехко и много ценно бе умряло в нея завинаги?

Неочаквано дочу стъпки. Висок мъж слизаше по Филбърт Степс с грацията на пантера.

Джошуа! Обхвана я страх и вълнение, както първия ден, когато се пренесе тук. Той изглеждаше по-мрачен отвсякога. Носеше черни панталони и черна копринена риза. Косата му падаше небрежно на челото. Но в очите му Хъни прочете нещо повече от желание да я види и сърцето й се изпълни с щастие. Задъха се и се хвана здраво за стълбата. Щеше й се да литне към него, право в ръцете му.

Не, нямаше всичко в този живот. Все още не. Искаше да има и този студен мрачен мъж, който не знаеше как се обича и отказваше да се научи. Искаше този мъж, прекарал живота си в търсене на отмъщение. Мъжът, който олицетворяваше онова, от което бе бягала досега. Когото би трябвало да мрази повече от всеки друг на света.

Баща й й беше простил за Майк. Но за Джошуа нямаше да й прости никога.

Само че това вече нямаше значение.

— Струва ми се, че се нуждаеш от помощ. Нося мрежа — каза Джошуа като приближи, без да откъсва очи от нея. — Знаеш ли как ми липсваше…

Тези прости думи бяха изпълнени с невъобразим копнеж!

Очите й блеснаха.

— Опасно е да ме гледаш така — промърмори той.

— О, Джошуа! — простена безпомощно Хъни. — Мислех, че искам да ме оставиш на мира.

— И аз. — Гласът му бе нежен, очите пълни с пламък и желание. — С теб е ужасно. Без теб още повече. Не зная кой съм и какво искам. Всичко, което преди имаше значение, вече няма.

Той се качи да хване Емералд, а Хъни държа стълбата. Най-сетне папагалът бе свален и успешно вкаран в клетката.

— Много съм ти задължена. Как да ти се отблагодаря?

— Знаеш как. — Гласът му предизвика тръпки по гръбначния й стълб. — Като ми дадеш още един шанс. Ти притежаваш онези редки качества, които съм търсил у жените. Ти си сладка, честна, мила…

Лицето й пребледня.

— Джошуа, има нещо, което трябва да ти кажа.

Той я притегли към себе си и с ръка изглади бръчката между веждите й.

— Недей. Вината можем да говорим. Не сега. Да не разваляме мига. Чакахме го и двамата толкова дълго.

Беше прав. Това ново начало бе така крехко. Хъни затвори очи и му позволи да я целуне диво и страстно, по начин, който я караше да иска още и още.

 

 

Барът бе окъпан от светлините на свещите, когато Хъни и Джошуа влязоха в него. Тя носеше лъскава рокля от зелена коприна. Червената коса обграждаше бледото й лице като скъпа рамка. Беше възбудена. Знаеше, че тази нощ ще бъде особена и трябва да я запомни завинаги.

След това ще има време да му каже коя е.

Висок мургав мъж с бял кичур в косата и топла, учудена усмивка се приближи към тях. В едната си ръка държеше документи, а в другата чаша уиски със сода. Миднайт. Той погледна китките й и тя пламна при спомена за първата им среща и белезниците на ръцете си.

— Е, това се казва изненада! — каза адвокатът и се обърна към Джошуа. — Извинявай, но не ми стигна времето. Прегледай ги, преда да се видиш с госпожа Уайът.

— Благодаря, Миднайт. Ще ти се обадя утре преда срещата.

Но Миднайт не си тръгна, а се усмихна подканящо.

— Няма ли да ме запознаеш с дамата?

Хъни се чувстваше като осъдена, докато Джошуа я представяше на приятеля си.

— Хъни Родригес, Джони Миднайт, моят адвокат.

— За мен е удоволствие, госпожице Родригес — каза Миднайт и пое леденостудената й ръка в своята топла десница. Задържа я секунда повече от необходимото. — Вие сигурно сте новата съседка на Джей Кей.

— Тя е много повече, Миднайт.

— Така ли? Изглеждате много добре един до друг. Хей, защо не ме поканиш на едно питие с вас?

О, не! Само това не! Изплашена до смърт, Хъни се взря в тъмните очи на адвоката.

— Защо не! Ако нямаш нищо против, Хъни — вдигна рамене Джошуа.

Тя едва преглътна и кимна нещастно с глава. Миднайт я загледа втренчено.

— Джошуа се промени, откакто ви срещна.

— Така ли?

Беше объркана и разкоординирана и не усети, че сяда до прозореца на петдесететажната сграда. Погледна надолу, дъхът й спря и тя сграбчи ръката на Джошуа. Той я прегърна. Почувства се в безопасност. Забеляза, че Миднайт ги наблюдава внимателно. Изпи почти на един дъх чашата бяло вяно, докато двамата си говореха. Неочаквано Миднайт се обърна към нея.

— Когато Джей Кей ми каза, че има нова приятелка, не очаквах да сте вие. Искам да кажа някоя като вас.

В центъра на масата гореше свещ, заобиколена с венец от рози. Хъни посегна и, без да иска, я бутна. Адвокатът я хвана, точно преди да падне.

— Внимателно. Винаги е опасно човек да си играе с огъня… — Очите му я фиксираха.

— Миднайт, трябваше ми цяла вечност да накарам тази жена да излезе с мен. Не я плаши отново.

— Нямам такова намерение.

— С мен не я грози никаква опасност.

— Тогава може би тя самата представлява опасност.

Тези думи изплашиха Хъни. Джошуа можеше всеки миг да се усъмни, че зад тях се крие нещо. Вместо това той се разсърди.

— Какво, по дяволите, целиш?

Миднайт не му обърна никакво внимание.

— Той е много опасно момче. Внимавайте с играта.

И си отиде.

Джошуа я прегърна през раменете.

— Какво беше това, по дяволите? Да не би да се познавате?

— Не… — Тя погледна ядосаното му лице и се разтрепери. Не, все още не беше дошъл моментът да му каже истината.

Оркестърът засвири.

— Искаш ли да танцуваме? — запита Джошуа.

Свещта разпалваше очите й като блестящи смарагди. Беше съгласна на всичко, за да забрави мрачното предупреждение на Миднайт.

Джошуа я взе в прегръдките си и тя почувства топлината и силата на тялото му. Положи глава на гърдите му и заплува в море от мечти. Всичко наоколо бе като в мъгла. Скоро останаха сами на дансинга. Часовете летяха. Свещта на масата догоря и загасна. А те танцуваха. Хъни беше объркана. Можеше ли мъж като него наистина да се промени?

— Страхуваш ли се? От мен? — попита той.

Тя се насили да се усмихне.

— Не искам да се страхувам.

— Знаеш ли, понякога имам натрапчивото усещане, че сме се срещали и преди. Почувствах го, когато те видях за пръв път. Когато ми се усмихна.

— Може би, в някой друг живот…

— О не! В този!

Хубавото му лице бе опасно близо. И сякаш от него в нея преливаше нещо насъщно и гибелно, което я караше да се страхува. От Джошуа. И от собствената си лъжа.

— Ако се бяхме срещали, не бих те забравила. Никога. — Тази лъжа изгори устните й.

— И аз не бих те забравил. — Повдигна брадичката й и приближи лице. — Не се тревожи, скоро ще изясня нещата. Ето, така! — Наведе устни над нейните. Тя се дръпна. Но той ги намери отново. Сякаш с тази целувка искаше да изтрие страха. Да й каже, че е само един самотен мъж, който я желае както никой друг досега.

Всъщност Хъни се страхуваше повече от своето желание. Нямаше начин да си отиде. Нито да се откаже. Независимо какво щеше да й струва. Затова обви ръце около врата му и се притисна към него. Искаше да бъде с него. Тази нощ. Винаги.

Той почувства възбудата на гърдите и трепета на тялото й. Откъсна устни и погали с гореща длан лицето й.

— Хайде да си вървим.

В този миг една хубава жена с дълга руса коса запя на сцената. Имаше нисък, вълнуващ глас.

— Добра е — каза Хъни, след като влязоха в асансьора. Искаше да смени темата с нещо по-безопасно.

— Това е Лейси Дъг… Лейси Милър, моя стара приятелка. Има проблеми и то доста сериозни — отвърна Джошуа. — Не е професионална певица, но е добра. Ще те запозная някой път. Обаче ми се ще час по-скоро да напусне страната. Миднайт някога беше влюбен в нея.

— И какво стана?

— Стара история. Тя го остави заради един по-богат мъж. Уж обичаше Джони, а го предаде.

— Как?

— Като излъга — промърмори Джошуа с горчивина. — Дъглас бе убит, влоговете му бяха замразени. Сега Лейси се съмнява, че убиецът е по петите й. Тя бяга, за да спаси живота си и аз трябва да й помогна. Не смея да кажа на Миднайт, защото е непреклонен.

— Толкова ли е страшна нейната… лъжа?

— Той така мисли. Всъщност това е важното, нали?

Гласът му бе безкомпромисен и й се прииска да умре. Отдръпна се в тъмния ъгъл на асансьора, за да не би да прочете вина в очите й и да се досети, че тя също е лъжкиня.

Кажи му, крещеше всичко в нея.

Но лицето му бе толкова нещастно от връхлетелите го спомени, или от собствената му самота, че не посмя. Почувства се безпомощна. Трябваше да се бори с надигащата се паника.

Джошуа сякаш усети състоянието й и я прегърна.

— Има толкова много неща, които искам да забравя — продума тихо той. — Толкова демони от стария ми живот, от миналото, които ме преследват.

Хъни обви ръце около врата му.

— Обичам те — прошепна едва чуто.

Джошуа зарови пръсти в косите й. В очите му се четеше желание. Не каза нищо. Само сведе устни и потърси лудия пулс на сърцето й.

Господи, трябваше да му каже истината! Но устните му отново намериха нейните и тя не знаеше как би могла да направи това.