Серия
Кибериада (1)
Включено в книгата
Избрани фантастични произведения в два тома. Том втори
Непобедимият. Из „Приказки за роботи“. Из „Кибериада“. 137 секунди. Маска. Из „Summa Technologiae“. Библиотека на XXI век
Оригинално заглавие
Jak ocalał swiat, (Пълни авторски права)
Превод от полски
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 3 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2013)
Допълнителна корекция
sir_Ivanhoe (2013)

Издание:

Станислав Лем

Избрани фантастични произведения в два тома

Том втори

 

Непобедимият

Из „Приказки на роботите“

Из „Кибериада“

137 секунди

Маска

Из „Summa technologiae“

Библиотека на XXI век

 

Народна младеж

Издателство на ЦК на ДКМС

София 1988

 

Stanisław Lem

Niezwyciężony

Wydawnictwo. MON, Warszawa, wyd. II, 1965

 

Stanisław Lem

Cyberiada

Wydawnictwo Literackie, Kraków, 1967

 

Stanisław Lem

Powtórka

„Iskry“, Warszawa, 1979

 

Stanisław Lem

Maska

Wydawnictwo Literackie, Kraków, 1976

 

Stanisław Lem

Summa technologiae

Wydawnictwo Lubelskie, Lublin, wyd. IV posz., 1984

 

Stanisław Lem

Biblioteka XXI wieku

Wydawnictwo Literackie, Kraków, 1986

 

© Лина Василева, съставител, 1988

© Лина Василева, Боян Биолчев, Васил Кинов, Огнян Сапарев, Магдалена Атанасова, преводачи, 1988

 

Съставител: Лина Василева

Редактор: Стоянка Полонова

Художник: Текла Алексиева

Художествен редактор: Иван Марков

Технически редактор: Божидар Петров

Коректор: Албена Любенова

 

Първо издание, ЛГ VI

Тематичен №23 9536215531/2627-68-88

 

Дадена на набор февруари 1988 година.

Подписана за печат ноември 1988 година.

Излязла от печат декември 1988 година.

Поръчка №17, Формат 60×90/16,

Печатни коли 24,50 Издателски коли 24,50

УИК 28,97

 

Цена за брошура 3,26 лв.

Цена за подвързия 3,90 лв.

 

„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС

ДП „Георги Димитров“ София


Веднъж конструкторът Трурл направил машина, която можела да прави всичко, което започвало с буквата „н“. Когато била готова, за проба й заповядал да направи нишки, които после да промуши през напръстници. Тя изпълнила заповедта; следващото поръчение било да хвърли всички тези неща в ниша, облепена с найлон. Тя извършила всичко най-прецизно, но понеже още не бил сигурен в нейните способности, трябвало да направи най-напред неон, после наушници, неутрон, наводнение, носове, нимфи и натрий. Последното не могла да направи и Трурл бил много загрижен. Заповядал й да му обясни защо не може.

— Ами не знам какво е това — пояснила машината. — Не съм чувала за такова нещо.

— Как така? Та това е един метал, има го в някои минерали и основи!

— А, виж какво, ако се нарича метал, значи започва с буквата, „м“. Аз умея да правя само с буквата „н“.

— Но на латински се нарича натриум.

— Драги — казала машината, — ако можех да правя всичко, което започва с „н“ на всички възможни езици, щях да бъда машина, която може да прави всичко на цялата азбука; Сигурно задоволеност на някой друг език започва с буквата „н“, но аз не мога да те задоволя, не мога да направя нищо повече от това, което си измислил. Натрий на латински няма да има!

— Добре — съгласил се Трурл и й заповядал да направи небе. Тя веднага направила едно немного голямо, но съвсем небесносиньо небе. Тогава той поканил на гости конструктора Клапауций, представил му машината и толкова дълго хвалил нейните необикновени възможности, че другият скрито се ядосал и помолил да му разреши да й заповяда нещо.

— Моля! — казал Трурл. — Но твоето желание трябва да започва с буквата „н“.

— С „н“ ли? — казал Клапауций. — Добре, нека ми направи наука.

Машината забоботила и след малко на площада пред дома на Трурл се появила тълпа учени. Умни глави пишели дебели книги, други пък късали тези книги на парчета, в далечината се виждали пламтящи клади, на които стенели мъчениците на науката. Наоколо нещо гърмяло, образували се някакви учудващи пушеци с формата на гъба, цялата тълпа говорела едновременно, така че не се разбирала нито дума. От време на време някой отправял меморандуми, апели и други документи, а в краката на крещящите седели няколко самотни старци и непрекъснато пишели нещо със ситен почерк върху парченца накъсана хартия.

— Е, какво? Лошо ли е? — извикал гордо Трурл. — Истинска наука, признаваш, нали? — Но Клапауций не бил доволен.

— Нима тази тълпа представлява науката? Науката е нещо съвсем друго!

— Е, моля те, кажи ми нещо друго и машината веднага ще ти го направи! — Ядосал се Трурл. Но Клапауций не знаел какво да каже и заявил, че ще постави на машината още две задачи и ако тя ги реши, ще признае, че е наистина такава, каквато трябва да бъде. Трурл се съгласил и Клапауций заповядал на машината да направи Наопаки.

— Наопаки! — викнал Трурл. — Че някой чувал ли е какво е това Наопаки?

— Как така, това е обратната страна на Нещото — отговорил Клапауций спокойно. — Наопаки, не си ли чувал за това нещо? Е, не се прави на глупак! Хей, машино, хващай се за работа!

Известно време машината размишлявала върху зададената задача. Най-напред направила антипротони, после антиелектрони, антинеутрино, антинеутрони и дълго работила така без прекъсване, докато сътворила антиматерия, в която започнал бавно, съвсем бавно, да се оформя антисвят, приличащ на причудливи блестящи облаци.

— Хм! — рекъл недоволно Клапауций. — Та това ли е Наопаки? Кажи ми, това ли е?… Е, хайде от мен да мине… А ето и третата заповед: машина, направи Нищо!

Машината дълго време изобщо не се помръдвала. Клапауций потрил доволно ръце, а Трурл казал:

— Какво искаш? Ти й каза нищо да не прави! И нищо не прави.

— Не е вярно. Казах й да направи Нищо, а това е съвсем различно.

— Как така? Да направи нищо и нищо да не направи не било едно и също?

— От къде на къде! Трябваше да направи Нищо, а тя нищо не направи. В такъв случай аз печеля. Но Нищото, скъпи мой, премъдрий ми колега, не е просто обикновено нищо, продукти на леността и бездействието, а действено активно Нищо. То е абсолютното, единното, необхващащото небитие в собствената си несъществуваща персона!

— Ти съвсем обърка главата на машината! — извикал Трурл, но изведнъж се чул нейният бронзов глас:

— Престанете да се карате в такъв момент! Аз знам какво е това Небитие или Нищо, защото тези неща започват с буквата „н“, както например Несъществуванието. По-добре още веднъж огледайте света, тъй като след малко той ще изчезне.

Думите замрели в устата на разярените конструктори. Машината наистина създавала Нищото, и то по такъв начин, че най-напред премахвала от света различни неща, които преставали да съществуват, сякаш никога не ги е имало. Премахнала вече натонгвите, нупайките, нурковниците, ненджолите, налушките, недостъпките и нендасите. В някои моменти им се струвало, че вместо да съкращава, да умалява, да изхвърля, да премахва, да унищожава и отнема, тя уголемява и прибавя, понеже едно след друго тя ликвидирала неапетитните неща, невярата, недоимъка, ненавистта, ненаситността и немощта. Ала след това около гледащите конструктори започнало да става все по-пусто.

— Олеле! — викнал Трурл. — Дано от всичко това не произлезе нещо лошо…

— А, че какво ще стане? — казал Клапауций. — Та нали виждаш, че тя не е направила абсолютното Нищо, а само несъществуванието на абсолютно всички неща, които започват с буквата „н“. И нищо няма да се получи, защото твоята машина за нищо не става!

— Така ти се струва — отвърнала машината. — Започнах, разбира се, от всичко, което започва с „н“, защото то ми е по-близко, но има разлика между това да направиш, и това, да унищожиш нещо. Аз мога всичко да унищожа по простата причина, че умея да правя абсолютно всичко, включително и всичко на „н“, та Небитието е за мен дребна работа. След малко от вас няма да остане нищо. Затова, моля те, Клапауций, да кажеш възможно най-бързо, че аз съм наистина универсална и че изпълнявам заповедите така, както трябва, защото след малко ще бъде късно…

— Но това… — започнал уплашено Клапауций и в този момент забелязал, че изчезват не само нещата, които започват с „н“, но и други, които допреди малко ги заобикаляли.

— Стой! Спри! Отказвам се от това, което казах преди малко! Спри! Не прави Небитието! — крещял с цяло гърло Клапауций, но докато машината спре, изчезнали всички гресьорки, масльонки, батерии, филидрони, маладропи. Едва тогава машината станала неподвижна. Светът изглеждал ужасно. Най-много пострадало небето: на него се виждали само отделните точици на звездите и нито следа от прекрасните гризмаци и гвайдолници, които украсявали небосклона дотогава!

— О, небеса! — извикал Клапауций. — Всичките ми любими неща са изчезнали!

— Няма ги и никога не ще ги има! — отвърнала спокойно машината. — Изпълних, по-право, започнах да изпълнявам това, което ми нареди…

— Аз ти казах да направиш Нищото, а ти… ти…

— Клапауций, ти или си глупак, или се правиш на глупак! — казала машината. — Ако аз направех Нищото изведнъж, с един замах, вече нищо нямаше да съществува, не само Трурл и небето, Космосът и ти, но дори аз. А тогава кой би могъл да каже, че заповедта е изпълнена и аз съм способна машина? Щом никой никому няма да каже, по какъв начин аз, която също няма да съществувам, бих могла да получа удовлетворението, което ми се полага?

— Така да бъде, да не говорим повече за това — рекъл Клапауций. — Нищо друго не искам от теб, чудесна машино, моля те само да ми направиш муркви, без тях животът просто не ми е мил…

— Това не го мога, защото започва с „м“ — казала машината. — Разбира се, мога отново да направя неапетитното, невярата, недоимъка, ненавистта, ненаситността, немощта, нетрайността, непокоя, но щом започва с друга буква, не разчитайте на мен.

— Но аз искам да има муркви! — изкряскал Клапауций.

— Муркви няма да има! — казала машината. — Погледни, моля те, света, изпълнен с огромни черни дупки, света, изпълнен с Нищото, което е запълнило бездънните бездни между звездите, как всичко наоколо е подплатено с него, как то дебне всяко късче материя. Това е твое дело, завистнико мой! Аз не мисля, че бъдещите поколения ще те благославят за това…

— Може да не разберат… може да не забележат… — заеквал побледнелият Лапауций, гледайки недоверчиво пустотата на черното небе, без дори да смее да погледне в очите своя колега… Като оставил Трурл при машината, той се върнал крадешком вкъщи, а от този ден светът останал надупчен от Нищото, така, както си бил в момента, когато Клапауций наредил на машината да спре унищожението. И тъй като никой не съумял да построи машина, работеща с друга буква, трябва да се опасяваме, че никога няма да има такова прекрасно явление като мурквите — никога! Докато свят светува.

Край