Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Δάφνις καί Χλόη, (Обществено достояние)
Превод от старогръцки
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 3 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2012-2013 г.)

Издание:

Ксенофонт Ефески

Лонг

Неизвестен

Три антични романа

 

Старогръцка и латинска

Първо и второ издание

 

Превод от старогръцки и латински

 

„Народна култура“, София, 1987

 

Xenophon d’Ephèse

Les Ephesiaques

Texte établi par Georges Dalmeyda

© Paris, Les Belles Lettres 1926

Превела от старогръцки: Атина Василиаду-Кънева

 

Longus

Pastorales (Daphnis et Chloé)

Texte établi par Georges Dalmeyda

© Paris, Les Belles Lettres 1934

Превел от старогръцки: Богдан Богданов

 

Historia Apollonii regis Tyr

Recensuit Alexander Riese

© Lipsiae, B. G. Teubner MDCCCLXXXXIII

Превела от латински: Анна Шелудко

 

Έκ της ελληνικής εις την βουλγαρικην γλωσσαν μετέφρασαν

© Άθηνά Βασιλειάδου-Κάνεβα

© Βόγδαν Βόγδανωφ

 

Е lingua latina in bulgaricam vertit

© Anna Cheludko

 

Τόν πρόλογον συνέγραφε

© Βόγδαν Βόγδανωφ

Έν Σαρδικη έ’τει 1987

Εκδόσεις Ναρόδνα κουλτούρα

 

Библиотечно оформление

© Николай Пекарев

 

Литературна група — ХЛ.

04-9536622311/5571-5-87

 

Редактор: Владимир Атанасов

Художник: Николай Пекарев

Художник-редактор: Стефан Десподов

Технически редактор: Ставри Захариев

Коректори: Лиляна Малякова, Ана Тодорова

 

Дадена за набор май 1987 г.

Подписана за печат юли 1987 г.

Излязла от печат септември 1987 г.

Формат 84×108/32

Печатни коли 13,50

Издателски коли 11,34

УИК 10,37

 

Цена 1,22 лв.

 

ДИ „Народна култура“, София

ДП „Димитър Найденов“ — Велико Търново


Въведение

Когато веднъж ловувах на остров Лесбос[1] в свещената дъбрава на Нимфите[2], видях най-прекрасното нещо, което съм виждал някога — едно рисувано изображение, разказ за една любов. И дъбравата беше прекрасна, с много дървета, осеяна с цветя, напоена от поточета. От един извор пиеше всичко — и цветя, и дървата. Но още по-голяма наслада изпитваше човек от картината, понеже беше изпълнена със съвършено изкуство и защото разказваше за съдбата на една любов. Затова там ходеха много хора, идваха и чужденци, привлечени от мълвата, на Нимфите да се помолят, но и картината да видят. Върху нея можеха да се видят жени, които раждат, други, които повиват бебета в пелени, подхвърлени деца овце да ги хранят, овчари да ги намират, млади хора да се свързват с любовни клетви, набег на разбойници, враже нападение. Видях и много други неща, всичките любовни, удивих се и ме обхвана силно желание да създам разказ, съответствуващ на изображението. Намерих и човек, който ми разтълкува картината, потрудих се и създадох тези четири книги, дар за Ерос[3], за Нимфите и за Пан[4], дело, носещо радост на всички хора, което може да излекува болния, да утеши и скръбния, може да събуди спомен у тоя, който е бил обичан, и да въведе в любовта тоя, който още не е бил обичан. А никой не е избягнал любовта, нито ще я избегне, додето съществува красота и човешки взор. А на мен нека бог ми даде да описвам спокоен и благоразумен любовта на другите.

Бележки

[1] Лесбос — остров в източната част на Егейско море, близо до малоазийския бряг. — Б.пр.

[2] Нимфите — женски божества, дъщери на Зевс от различни богини, които олицетворяват природните сили и явления. — Б.пр.

[3] Ерос — бог на любовта, едно от най-древните божества на гръцката религия. Отначало бил считан за син на Кронос, а по-късно на Арес и Афродита. Изобразяван като юноша, а от елинистическо време като детенце със златни крилца, с лък и колчан, понякога с горящ факел. — Б.пр.

[4] Пан — бог на горите и храсталаците, син на Хермес, подобен на козел, покровител на пастирите и изобретател на сирингата. С вика си можел да обърне в бягство дори войска. Атиняните смятали, че на неговата намеса дължали победата си при Маратон и Саламин в Гръко-персийските войни. Оттук и епитетът му Войника — срв. кн. IV, гл. 39. и кн. II, гл. 39. — Б.пр.