Серия
Брентфордска трилогия (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Antipope, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,6 (× 5 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
Светослав Иванов (2012)

Издание:

Робърт Ранкин. Антипапата

Редактор: колектив „ИнфоДАР“

Дизайн на корицата: Бисер Тодоров

Предпечатна подготовка: Таня Петрова

Формат 52/84/16

ISBN: 0-552-13841-X

ИК „ИнфоДАР“, София, 2003

ISBN: 954-761-110-0


Пролог

Дългият показалец на ранното слънце се промуши между жилищните блокове и надникна през прашната витрина на бара-пивница „Летящия лебед“, блесна върху стъклото на бирена халба и в окото на Невил, нещатния барман.

Невил държеше халбата на една ръка разстояние и я оглеждаше със здравото си око. Беше много чиста и по ръба й пробягваха малки небесни дъгички. И формата й беше хубава, нежно се издуваше, за да изпълни ръката с женствената си закръгленост. Много хубава беше. Съзерцанието на еднопайнтова[1] халба носеше голяма радост; но погледнато от страна на грубата реалност, повече радост имаше, разбира се, в това да обърнеш една халба с бира.

Очуканият стенен часовник над бара с реклама на „Гинес“ удари безшумно 11 часа. Някога звънът му прекъсваше рязко, като с касапски нож, веселата разговорка на посетителите на „Лебеда.“ Но часовникът мълчеше вече три дълги години, откакто Джим Пули го бе уцелил с много точен удар с халба. И сега никой вече не чуваше глухите, тъпи удари, та на Невил се налагаше да използва по-груби методи да опразва бара, когато идваше време да затваря. Дори най-пияният от гуляйджиите можеше да схване какво означава удар по главата с боздугана, който Невил държеше под плота на бара.

При последния удар на часовника „Гинес“ Невил остави блестящата халба. Вдигна окачената на панти част от плота и се запъти към вратата. Брентфордското слънце заблестя върху лъсналия му от брилянтин скалп, докато той аристократично изпълваше рамката на прочутата порта и лекичко подушваше въздуха. В утринната омара идваха и заминаваха автобуси, поели към екзотични кътчета западно от Лондон. От закусвалнята за къри „Звездата на Бомбай“ се носеше зловонна миризма, а врабчетата по телефонните жици пееха онези песни, на които родителите им ги бяха научили. Денят беше сънлив и спокоен.

Чувствителните ноздри на Невил потрепнаха. Изведнъж го обзе странното предчувствие, че този ден нямаше да бъде като другите.

И той беше адски прав.

Бележки

[1] Пайнт — англ. мярка за течност 0,567 от литъра. — Б.пр.